Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Размножаването при вида стратегия

Става ли един проблем по-лесен за решаване, ако някой каже на всеослушание: Това е проблем? Едва ли, макар че осъзнаването му е първата крачка за неговото решаване. Лапнимухи у нас дал Господ в изобилие, но като става реч за национален проблем №1 - престъпността, те май се свършиха.
В тази тотална криза на доверие управляващите решиха да удължат кредита си отвъд 100-те дни и да обогатят политическата кулинария със сервиране на пищна гозба с наименованието Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, съкратена кой знае защо като БОРКОР. Обяви я вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, събрал за промоцията в понеделник (9 ноември) в Народното събрание куп подопечни началници от МВР. В тон със заявката, че актът не е вътрешноведомствена инициатива, присъстваха още министри, депутати, партийни водачи, посланици на велики европейски сили.
Първият ефект от това претенциозно мероприятие беше, че Цветанов се сдоби с прякор, близък до този на премиера -
Бате БОРКОР
За другите ефекти пак ще трябва да се чака.
Непредубедените в зала Изток на Народното събрание си зададоха обаче въпроса: Къде е писано това стратегическо чудо? Представи го немец - от километри личеше, че не е българско, а самият Цветанов се издаде, че убеждава другите в нещо, за което не е в час. След края на скучния и отвлечен документ, който тепърва ще бъде представен на кабинета, вицето на Бойко изтърси: Предполагам, че това, което беше представено, е само рамката. Слушателите, които полагаха неистови усилия да дават вид, че слушат нещо епохално, пък се чудеха какво изобщо да предполагат след тази главоблъсканица от банални истини. Параграф 22 си изясни нещата след запитване до вътрешното министерство, откъдето обясниха, че въпросната стратегия е дело на френските и германските експерти в работната група по проекта, който е един от многото, финансирани от Евросъюза. Ползван е основно германският опит, където тази стратегия дала добри резултати. Оттук са и сухият педантизъм, изчерпателната методология и подробният инструментариум за борба с престъпността.
Какво ни казват европейците
че да се правим на изненадани? От глава Причини за развитие на корупция и организирана престъпност разбираме, че България преживява социални и икономически промени, страда от икономическа и финансова криза, законодателството й изостава от новите обществени отношения, личните и обществените ценности се сменят, прагът на търпимост към погазването на закона е висок, а народът е потънал в апатия към държавността. Дотук - нищо ново под слънцето.
Все в същия дух на смъртна скука са изредени принципи, акценти, основни насоки на действие, цели, подцели и рискове. След като новата интегрирана стратегия очертава очебийни и известни вече причини, документът изяснява и как ще бъдат изпълнени поетите в тази посока ангажименти. Ако някой очаква конкретни идеи, ще остане разочарован. С риск да досадим на читателя, ще цитираме: В изпълнение на поетите ангажименти ще бъдат прилагани: основните принципи на правовата държава и на доброто управление; комплексен и последователен управленски подход - ангажиране на целия властови ресурс на държавата: трайно сътрудничество на държавните институции с гражданското общество, медиите, профсъюзите и бизнеса.
Основната цел на
стратегията също не блести с оригиналност
- възстановяване на доверието на българските граждани към правовия ред и държавността, както и на европейските партньори и чуждестранните инвеститори към България... А една от подцелите в документа направо смайва с мащабността, но не на оперативната работа или друга дейност на компетентните органи. Високите очаквания са в сферата на морално-възпитателната работа на изпълнителите на стратегията, която ще доведе до промяна на народопсихологията: изграждане на доверие в ценности като почтеност, нравственост и солидарност. Утвърждаване на устойчива ценностна система в обществото с нагласи за нетърпимост към корупция и престъпност. Само ще вметнем, че от години всяка власт се обръща настойчиво към обществеността да спре корупцията и да се обърне към заветните ценности, но самата тя винаги пропуска да стори това. В тази връзка си струва да си припомним някои актуални и днес, не дай Боже и в бъдеще, девизи: Да спрем корупцията по пътя, Не на корупцията и т.н.
Внимание заслужават другите обявени подцели, макар че ни е дошло до гуша от до болка познатата ни словесна еквилибристика: усъвършенстване на законодателството, анализ и идентифициране на пропуските в него; ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност чрез усъвършенстване на правните инструменти; прозрачност при финансирането на политическите партии; разработване на нова наказателна политика за бърз и ефикасен наказателен процес; поддържане на ефективна система от институции; взаимодействие и координация; професионално обучение и повишаване квалификацията на длъжностните лица; подобряване ефективността в работата на контролните органи... Все познати и изговорени вече идеи, които се въртят в публичното пространство от години...
Ако трябва да бъдем справедливи, живец има само заключението, което прогласява, че постигането на желаното зависи от волята на всеки гражданин и от дейността на органите на държавната власт и управление. Върхът на безпомощността обаче иде след заключението - презентацията на стратегията, качена в сайта на МВР, завършва с думите: Благодаря за вниманието. Сякаш авторите са подозирали колко мъка ще изпитат читателите на документа...
Спасителен прът
на досадната инициатива опитаха да хвърлят лидерите на ДСБ Иван Костов и на РЗС Яне Янев. Костов настоя тази стратегия да е в рамките на бъдещата стратегия за национална сигурност и да бъдат включени постановките, че мафията е парализирала правозащитните органи, а корупцията е най-страшна по високите етажи на властта. Той осведоми присъстващите и за необходимостта от финансиране на набелязаните мерки, понеже без пари не може да се бориш срещу милионите на бандитите.
Янев се отчете на свой ред с извода, че в стратегията освен щампи и клишета имало и научен подход, както и с твърдението, че българската корупция няма аналог, а за последните осем години имаме право и на национален патент в сектора. Янев скочи срещу липсата на контрол в системата на държавните органи и поиска да бъде потърсена отговорност на безбройните ведомствени инспекторати, чиято работа е да засичат безобразията в държавните служби.
С две думи - стратегия като стратегия. Колко такива се написаха, приеха и забравиха досега вече не броим. Най-неприятното е, че ако не се запретнат ръкави и не се нагази в калта, и тя пукната пара не струва. Тази обаче не случи и на дата. Случайно или не, тя беше представена 20 години след емблематичния 10 ноември 1989-а. В нея трябваше да има - без всякакви уговорки, няколко задължителни и конкретни постановки. Първата е, че
престъпността у нас не падна от небето
а е организирано дело на тоталитарните силови структури, които разграбиха икономическите активи и диктуват безнаказано дневния ред на обществото. Втората следва от първата - без тяхното отстраняване от официалната власт чрез неосъществената за същите тези 20 години лустрация всичко е празни приказки. Третата засяга целта на стратегията. Хората на Цветанов са я определили така: Възстановяване на доверието на българските граждани към правовия ред и държавността, както и на европейските партньори и чуждестранните инвеститори към България. Лошо, Цветанов, лошо!, ще каже народът. Толкова ли е сложно поне да се напише, че истинските цели са осъждане с истински ефективни присъди на всички престъпници и отнемане на имуществото им и на свързаните с тях лица в полза на жертвите им и държавата?
Впрочем Бате БОРКОР твърди, че стратегията е отворена и може да се доизкусурява. Въпросът е дали ще проработи у нас, както в Германия. Знайно е засега, че Стратегът е един и се казва Димитър Пенев. Чуждестранни наблюдатели определиха неговата стратегия като организиран хаос и никога не разбраха на какви принципи действа. Вероятно защото Пенев не остави никакви писмени следи за нея, че някой да ги чете и анализира. А устните указания се изчерпваха с недвусмисленото: Момче, влизай да оправиш мача! Тази стратегия обаче проработи, включително и срещу Германия...
Явно въпросът и в тази стратегия опира до това, кое ще е момчето, което ще оправи играта. По аналогия с родния футбол и тук мнозина се удрят в гърдите и обявяват спешни мерки за подобряване на положението. Да не пропуснем в този смисъл и т.нар. правителство на съдебната система, което играе роля, подобна на тази на БФС за футбола. Гърчейки се в продължаващия скандал Красьо Черния, ВСС пак лансира мерки срещу корупцията. За тази цел на 6 ноември се роди и
поредното антикорупционно отроче
което като порасне, трябва да отреже главата на ламята. Става дума за съвет, който ще координира Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание и комисията Професионална етика и превенция на корупцията към ВСС. Целта на новосъздадения съвет е да институционализира взаимодействието между двете антикорупционни комисии, а основните му задачи са взаимно информиране, координация и хармонизиране на дейностите, предприемане на съвместни инициативи и разработване и предлагане на конкретни мерки за противодействие и ограничаване на корупционни практики. В състава му ще влизат и постоянни представители на МВР, на Министерството на правосъдието, и на Инспектората към ВСС, както и заместник главният прокурор Валери Първанов.
Звучи авторитетно. Ако продължим с аналогиите, така прозвуча и БФС след поредното фиаско на националния ни футболен отбор. Опасенията са, че както у нас всеки разбира от футбол, така стоят нещата и в сферата на борбата с корупцията. По тази причина стратегиите се множат като мухи, но Стратегът остава един. И не е ясно кой ще оправи играта...

Facebook logo
Бъдете с нас и във