Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Размразяват дела за конфискация на престъпно имане

Над 50 "замразени" дела за конфискация на имущество, придобито от престъпления, ще тръгнат отново в съдилищата. Това е прекият резултат от Тълкувателно решение номер 8 на Общото събрание на търговската и гражданската колегии на ВКС, с което Върховният касационен съд забрани на апелативните, окръжните и районните съдилища да спират дела, за да изчакат произнасяне по тълкувателното решение.


ВКС трябваше да каже дали съдиите имат право да спират производствата, ако в същия или в друг съд се разглежда дело, произнасянето по което ще има значение за правилното решаване на спора. До питането се стигна заради пълния блокаж , в който изпадна Комисията за конфискация на имущество от престъпна дейност. В края на миналата година съдилищата в страната спряха наведнъж над 50 дела за конфискация на имущество за повече от 41 000 000 лева. До този ефект се стигна, след като омбудсманът Константин Пенчев поиска тълкуване на закона - да се каже нужно ли е богатството, което иска да прибере държавата, да е свързано с извършеното от клиента на комисията "Кушлев" престъпление. И тъй като това е основен въпрос в тази материя, съдиите предпочетоха да почакат, за да чуят отговора на най-висшата инстанция и да се предпазят от грешки.


Но според ВКС това обаче е неправилно - такова спиране може да постанови само касационна инстанция, която осъществява уреденото в конституцията правомощие да уеднаквява противоречивата съдебна практика. Тоест да спират дела заради "висящо" тълкувателно решение имат право само съставите на ВКС.


Проблемът обаче идва от друго - че в България не само ВКС действа като последна инстанция. Истината е, че десетки хиляди дела годишно приключват на ниво апелативен или окръжен съд, защото законът не допуска изобщо да стигнат до ВКС - например ако материалният интерес по делото е под 5000 лева. Така всеки окръжен съд бълва своя "практика" и по напълно еднотипни казуси могат да се видят понякога две, три, че и повече различни решения. Шансът страните да поискат това безобразие да спре поне по спорни казуси, за които се знае, че предстои да излезе общозадължително тълкувателно решение, обаче вече не съществува.


А има и още една подробност: тълкувателните решения действат занапред и ако преди те да бъдат публикувани, съдът е решил неправилно едно дело, решението му не може да бъде "поправено" - то си остава в сила. Тълкувателните решения не са основания за възобновяване на вече прикрючилите процеси. Така че контрата остава изцяло у гражданите.


Според ВКС обаче разплитането на този възел е в ръцете на законодателя: "Няма значение обстоятелството, че е възможно решението на въззивния съд да не подлежи на обжалване. Това е въпрос на законодателна политика, а щом законодателят не е създал в тази хипотеза основание за спиране на производството, такова основание не може да бъде обосновано по тълкувателен път", отсече общото събрание на ВКС. И май наистина е време законотворците да се заловят с това, за което получават заплати. Иначе, както е тръгнало, всите вкупом ще станат ненужни, а законодателството изцяло ще се поеме от съда...

Facebook logo
Бъдете с нас и във