§22 Анализи
РАЗСТРЕЛЯНАТА ИСТИНА ЗА КЪРВАВИЯ НИКУЛДЕН
Преди двайсетина дни (на 23 април) главният секретар на МВР откри паметна плоча на полицаите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Генерал Бойко Борисов зачете жертвите със същото чистосърдечие, с което преди месеци заяви, че във всяка бандитска група има по едно ченге. На тържествения водосвет присъстваха вътрешният министър проф. Георги Петканов, заместникът му Румен Стоилов и всички директори на национални служби в МВР. Инициативата за мемориала е на ген. Борисов, а изработката - на скулптора Ставри Калинов. Първоначално всички си мислеха, че парите за изработката на паметната плоча ще бъдат извадени от бюджета на министерството, но два-три часа след тържествената церемония пресаташето на ДНСП Люба Пашова съобщи за Параграф 22, че хонорарът на Калинов ще бъде събран от служителите на дирекцията. И по-точно - ще бъде удържан от заплатите им.Официалната информация, пусната до медиите по повод на събитието, гласи, че на церемонията по откриването на мемориала са присъствали (освен високото началство) и близки на част от загиналите. Съобщено бе още, че от встъпването си в длъжност до момента ген. Бойко Борисов е дарил 15 038 лв. на 86-те полицейски сирачета. От тях 7099 лв. са от заплати, а останалите са събрани по време на благотворителен търг на картини от български художници, организиран по негова инициатива.Първоначално мемориалът в памет на загиналите служители на реда е трябвало да бъде поставен във фоайето на МВР. Предложението на ген. Борисов, отправено до ресорните заместници на проф. Георги Петканов - Бойко Коцев и Тоньо Железчев, изненадващо срещнало съпротивата им. Незнайно защо двамата били против и не докладвали на министъра за идеята на главния секретар, призна по време на тържествения водосвет самият Бойко Борисов. Аз направих проекти, архитектура, обясних им и че ще го финансирам. Заместник-министрите обаче обясниха, че паметникът нямало да се върже с интериора в МВР и заради това мемориалът е издигнат в ДНСП, обясни генералът.Не знам за какво говори ген. Борисов, коментира вътрешният министър Георги Петканов, с което само потвърди думите на Борисов, че заместниците на МВР-шефа не са му докладвали за идеята за паметната плоча. Подобни паметни плочи ще бъдат монтирани в Гранична полиция и в Столичната дирекция на вътрешните работи, а в поделение на жандармерията ще бъде вдигнат паметник на загиналите нейни служители. Първият паметник на загинали служители на МВР по време на изпълнение на служебните им задължения бе направен в Академията на МВР по времето, когато министър бе Богомил Бонев. Според статистиките, от 1970 г. досега са загинали над 30 полицаи. Колко от тях обаче са си отишли от този свят, докато са изпълнявали служебните си задължения, било трудно да се установи. Именно това е и причината върху паметната плоча, предизвикала поредния скандал между главния секретар на МВР и цивилните заместник-министри, да не бъде изписано нито едно име. В интерес на истината и двамата заместници на професор Георги Петканов не притежават и грам понятие от МВР-службата. Ето защо те не могат да бъдат обвинявани нито в професионална амнезия, нито в цивилно незачитане на саможертвата на загиналите униформени полицаи. Най-интересното в случая е, че единственият от заместник-министрите, който вдява от работата на министерството и който знае какво и защо се е случило в системата през последните десетина години, не попадна под генералския обстрел.През декември 1993 г. секретарят на МВР Румен Стоилов изрече много тежки думи, които продължават да кънтят в съзнанието на мнозина: Ако много професионалисти са си отишли по онова време, много и останаха. Изказването му беше предизвикано от възникналото през онези години (1993-1994 г.) съмнение в обществото, че полицаи и наркомафиоти играят една игра. Пожълтелите вестникарски страници от декември 1993 г. разкриват ужасяващи истории. Ченгета и наркомафиоти се изтребват взаимно с такова усърдие, сякаш имат много неща за делене. Едните падат разстреляни в никому неизвестни наркоквартири, другите са гонени ожесточено (без присъда) чак до смъртта им.На 6 декември 1993 г., навръх Никулден, в столицата трима полицаи са направени на решето от двама иранци. Обществеността научава от медиите, че полицаите са от Столичното звено за борба с организираната престъпност, а иранците Амир и Мердат са наркотрафиканти, отседнали в нает апартамент в бл. 150 в ж.к. Надежда.Застрелян е капитан Андрей Григоров, тежко ранен е Дафин Тодоров, на косъм със смъртта се разминава Михаил Левенски. Тримата антимафиоти са от сектора, занимаващ се с наркотрафика. Случаят поемат майор Ботьо Ботев (днес полковник) от отдел Убийства на тогавашната Дирекция на националната полиция (ДНП) и Богдан Карайотов от тогавашната Национална следствена служба. Те са избрани да разнищят загадката заради съвместните им успехи при разкриване на най-тежките престъпления, извършени в България.Обществеността е настръхнала, а срещу иранците и арабите, пребиваващи у нас, се надига вълна от ксенофобия. Двамата иранци, застреляли офицерите от МВР, са обявени за злодеите на годината. Огънят се поддържа денонощно от информацията, изтичаща официално или подавана услужливо от СДВР за подробностите около инцидента. Първоначалната версия (разпространена минути след инцидента) гласи, че тримата антимафиоти са били на акция след сутрешен разбор. Часове по-късно се появява втора версия, която звучи по съвсем друг начин - тримата са отишли във въпросната наркоквартира на инцидентна проверка.Светкавичната промяна се дължи на един факт - обществеността вече знае, че по време на стрелбата тримата офицери са били без връхни дрехи, които съблекли още на влизане в апартамента на бъдещите им убийци. И друго е станало известно - вратата на апартамента не е разбивана, а на тримата им е отворено като на познати. Всичко това поражда още една, трета версия, заради която си струваше да припомним думите на секретаря на МВР (и тогава, и сега) Румен Стоилов.Професионалистите от РЗБОП - Бог да ги прости - са влезли при наркотрафикантите като у дома си, въпреки че медиите вкупом описват как трафикантите били толкова изненадани от нахлуването им, че дори не успели да приберат от масичката в хола около кило хероин, везните за отмерването му и няколко плочки хашиш.... Но да не ровим костите на мъртвите. Както вече споменахме, със случая се заемат двамата топразследвачи на републиката Ботьо Ботев и Богдан Карайотов. Те моментално подгонват иранците така, че не им дават никакъв шанс. Нито да избягат, нито да се появят пред следствието и съда, за да обяснят какво точно се е случило на фаталния Никулден. В резултат на мащабната оперативно-издирвателна операция на 7 декември в бл. 419 в ж.к. Люлин е убит на място (от екип барети) иранецът Месуд Хепатпур, който обаче не е присъствал на разстрела в Надежда. От иранското посолство заявяват, че същата вечер (на 6 декември) той е видял снимката си на телевизионния екран и като заподозрян в убийството. Месуд се обадил в посолството, за да каже, че вече е съобщил адреса си в полицията и е заявил, че е готов да съдейства на разследването.Ден-два след кървавия Никулден обществеността научава, че видният столичен наркоман Йордан Йорданов (Кравата) е човекът, помогнал на двамата убийци да се изнесат от местопрестъплението в Надежда. Според информация от следствието, Кравата се е предал сам. Междувременно в бл. 255 на ул. Житница падна убит от куршум на барета още един иранец - Давут. Според официалната версия, той посегнал с нож срещу командоса и бил застрелян при самозащита. В квартирата на Давут са открити куфари с дрехи, подготвени за изнасяне, разпространиха светкавично медиите информацията, подадена от СДВР. Какви обаче са били тези дрехи, къде и защо е искал да ги изнася наркотрафикантът Давут - така и не стана ясно. На 23 декември 1993 г. вечерта, само две седмици и половина след кървавия Никулден и ден преди Коледа, убийците на българските полицаи Амир и Мердат бяха застреляни в градинката край днешното кафене Валенсиана (кръстовището на бул. България и бул. Черни връх). Във вестниците от онова време подробно е описано как двамата се стреляли срещу издирвачите от Бюро за оперативно издирване (днес - Дирекция за оперативно издирване) в някаква много странна стойка - прегърнати лице в лице и с по два пищова в ръцете. Със смъртта на Амир и Мердат случаят в Надежда приключи при резултат 4:2 в полза на МВР (капитан Дафин Тодоров умира от раните си в болница). Военна прокуратура моментално прекрати делото срещу неизвестния командос, застрелял иранеца Масуд в Люлин, същата съдба сполетя и делото, образувано за убийството на Давут на ул. Житница. Оцелелият Михаил Левенски бе скрит от очите на обществото и прекара годините си до пенсия в плевенската полиция. Шефът на РЗБОП Милчо Чифлиджанов напусна МВР скоро след това и се посвети на банковата охрана. В началото на тази година Богдан Карайотов окончателно бе пратен на заслужен отдих (през 1999 г. той бе пенсиониран от следствието, но две години работи като заместник-окръжен прокурор в Кърджали). Ботьо Ботев израсна до чин полковник и продължава да разнищва необясними убийства и инциденти. Никой така и не спомена повече защо антимафиотите са отишли в онзи апартамент, кой ги е изпратил и изобщо - пращал ли ги е някой. Още тогава на касапницата в Надежда бе турен кръст, а на 23 април тази година - и паметна плоча.Между другото - от наркомана Йордан Йорданов (Кравата), за когото споменахме, че доброволно се е предал в ръцете на следствието още на 7-8 декември 1993 г., до ден днешен няма и следа. Никой не е чувал нищо за него, никой не го е виждал. Което си е чиста проба мистерия, която обаче отдавна не е интересна за никого...