Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Развален телефон за необяснимите богатства

Предвидима драма около проекта за радикално нов закон за отнемане на необяснимите богатства или заден ход в заявените от кабинета намерения за решителната им конфискация? Тези два въпроса притиснаха министъра на правосъдието Маргарита Попова след изнесената в началото на седмицата в медиите информация за скрити и необясними ходове на ръководеното от нея министерство по повод на това имущество. Кой е верният отговор ще стане ясно едва наесен, когато ще получим окончателното становище на Европейската комисия за демокрация чрез правото към Съвета на Европа (т. нар. Венецианска комисия) за качеството на проектозакона. То трябваше да е готово този месец, но вместо него евроекспертите приеха на 4 юни второ междинно становище по проекта след първото от месец март. Именно появата на това второ становище роди подозрения, че телефонът между правосъдното министерство и евроекспертите е леко развален, а правителството се отмята от намерението да преобърне принципа на процедурата по гражданска конфискация на имущества.
Според информацията в медиите експертите на Венецианската комисия са останали крайно изненадани от ходовете на Попова и на екипа й, докато е текла процедурата по съгласуване на проекта. Според тях внесените в него промени не отговарят на препоръките от първото междинно становище на комисията. Нещо повече - правосъдното ни министерство е изготвило неочаквано смекчен вариант, в който гарантирало прекомерно гражданските права при отнемане на имущества по този ред. Комисията обяснява, че не е настоявала съвсем да се отмени записаният в проекта радикално нов принцип: на отнемане да подлежат всички имущества, чиято стойност надхвърля с повече от 60 хил. лв. законните доходи на техния притежател, включително и прехвърлените на трети лица. Да, евроекспертите препоръчали в бъдещия закон да има процедура, която да гарантира спазването на човешките права, но не и да се откажем от това, което сами сме предложили. В резултат на разминаването Венецианската комисия праща второто си междинно становище, в което посочва, че констатирала внезапни и фундаментални промени, които определено не одобрява. Тъй като министерството на правосъдието не е публикувало досега нито един от вариантите на проекта, едва от становището и коментарите на членове на комисията става ясно през какви криволици тече мисълта на хората от ведомството, или може би на кабинета.
Анализът на изтеклата информация намества нещата и доказва опасенията на Параграф 22, че кабинетът омеква тайно и полека, но му е трудно да си го признае. Изглежда, че новият проект не е пълна капитулация, но е отчайваща крачка назад, която дори загрижените за човешките права евроюристи не могат да проумеят. От последното становище на комисията е видно, че обхватът на подготвяния закон е ограничен, без комисията да настоявала за това. За какво става дума? Проектът е преправен така, че на конфискация да подлежат само имотите на хора, срещу които е предявено повдигнато обвинение за престъпление, а не на всеки, чието имущество надхвърля с 60 хил. лв. законните му доходи. Остава все пак възможността към конфискация да се пристъпи и когато няма влязла в сила осъдителна присъда, каквото условие има в сега действащия Закон Петканов.
След телефонен разговор с българските власти стана ясно, че промяната се дължи на тяхната интерпретация на някои наши притеснения, изразени по-рано през годината. В позицията си от март ясно посочихме, че приемаме разширения обхват на закона - до всички незаконни дейности, стига да е определена ясна процедура и тя да се изпълнява в съответствие с българската конституция и с Европейската конвенция за човешките права. Отнемането на имущество, добито от незаконни дейности, беше ключово за борбата с корупцията в България, а преработеният законопроект напълно изоставя този подход, пише във второто междинно становище на Венецианската комисия.
В невъзможност да запази мълчание Маргарита Попова коментира темата твърде нервно в понеделник (7 юни). Ще работим с Венецианската комисия, докато изчистим всички въпроси и докато не създадем такива процедури, които да гарантират, че не се нарушават човешки права като правото на собственост. Крайният вариант на проектозакона за отнемане на незаконно придобитото имущество ще е готов до края на юни и ще го представим за обществено обсъждане. Но няма да бъде внесен в парламента до есента, когато се очаква финалното становище на Венецианската комисия по него. Няма да пожертвам закона само защото някой иска да го види готов още днес. Ще работим по него, докато не постигнем баланс между възможността държавата да налага справедливи санкции за незаконното богатство и защитата на правата на гражданите, заяви правосъдният министър. И натърти отново, че промяна във философията на проектозакона няма да има.
Извън другите подробности има един съществен въпрос: защо се пази конспиративно мълчание около изработването и преработването на проекта. Досега не е представян нито първоначалният му вариант, не са огласявани и намерения за сериозни промени, че и за смяна на неговата философия. Напротив, Попова заяви след първото междинно становище, че Венецианската комисия одобрява принципно проекта и промяна на философията му няма да бъде допусната. В крайна сметка комисията съобщава, че е изненадана, но пък Попова продължава да пази промените в тайна. Ако и нейният екип е вписал изискване за наличие на повдигнато обвинение срещу лицата, чието имущество подлежи на конфискация, това не е просто компромис, а решителна крачка назад, която тя обеща да не прави, и продължава да твърди, че не е направила.
Парадоксално, но обвиняваният в началото на мандата на сегашния кабинет за високи разходи и ниска ефективност шеф на комисията по отнемане на престъпни имущества Стоян Кушлев ще излезе по-юнак от новите войводи. Седмица преди огласяването на второто становище на Венецианската комисия той заяви в интервю за Ройтерс, че кабинетът е изоставил идеята за широкообхватен закон за конфискация. Законът се отлага твърде много пъти. Имаше сериозна съпротива срещу него. Знам, че има политическа воля отгоре той да бъде приет, но на по-долните нива не е толкова силна, твърди Кушлев. И добавя, че заради забавянето на законопроекта България ще получи критики, вместо да бъде похвалена от Брюксел в предстоящия доклад на Еврокомисията през юли. Кушлев твърди, че и вторият вариант на проектозакона за конфискацията все пак е стъпка напред, тъй като, за разлика от Закона Петканов, не изисква отнемането да започва след влязла в сила присъда. Но не крие, че разочарованието му е далеч по-голямо от удовлетворението.
При тази оценка на Венецианската комисия за отстъпление от заявените от кабинета реформи Европейската комисия, чиито експерти пристигнаха през седмицата в София, нямат друг изход, освен да повторят критиките си от миналогодишния доклад за напредъка на българските реформи в областта на правосъдието и вътрешния ред. Според тях усилията на страната в отнемането на имущества не са адекватни на вихрещата се престъпност. Правомощията на Комисията Кушлев са ограничени, а процедурата, по която е работил, е бавна и неефективна. Кабинетът може да избегне тези критики с мерки в две посоки - от една страна, да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия, а от друга, да отстъпи възможно най-малко от заявената воля за решителна промяна. Отстъпи ли повече, отколкото очакват от него, евроинституциите с право ще решат, че си измиваме ръцете с техните съвети и препоръки, оправдавайки собственото си бездействие и нежелание за ефективни реформи.
В интервю за българска медия единият от двамата автори на позицията на Венецианската комисия по проекта и неин член Йохан Хиршфелт заявява: Венецианската комисия приема като цяло идеите на българските власти за запор и конфискация на собственост дори преди да е произнесена присъда. Българските власти ще разгледат новите ни препоръки и критики и, надявам се, ще променят проектозакона според тях. В новото си становище Венецианската комисия приема, че комисията по отнемане на имущество трябва да има по-широк обхват на действията си, но, разбира се, в подобна чувствителна сфера от правния процес не може да няма ограничения, които да гарантират гражданските права и не трябва да наричаме бюрокрация спазването на тези принципи. Трябва да има минимален праг на доказателства за престъпление, без които да не може да се конфискува имущество. В българския проект този праг съществува по принцип, но трябва да се посочи по-ясно в контекста на самия закон.
Хиршфелт пояснява, че идеята за такъв закон е оригинално ирландска и България ползва опита на тази страна. Моделът е прилаган основно в страни с англо-саксонска правна система като Ирландия, САЩ и Великобритания и присаждането му в страни с континентална правна система ще е по-трудно. Но пък дава пример с Италия, която извършва огромни конфискации на мафиотски имущества, без да я упрекват за нарушаване на граждански права, превръщайки този тип санкции в най-мощното оръжие срещу организираната престъпност. Това, което Хиршфелт подчертава неколкократно, е, че проблемите са нетолкова в текста на закона, колкото в морала и професионализма на магистратите.
Балансът не може да е само в текста на закона. Той трябва да се намери и в прилагането му. Съдът е този, който трябва да намери истината според принципа на пропорционалност и наличието на достатъчно доказателства, които да мотивират конфискацията. Без добра практика дори най-добре написаният закон няма да изпълнява предназначението си. Важно е съдебната система да е на достатъчно високо ниво, за да може да прилага законите според дълга си към обществото и според международните правни стандарти. Това е особено валидно за подобен закон. Така че качеството е решаващо както в съдебната зала, така и в работата на комисията за конфискуване на имущество, придобито по незаконен начин, настоява членът на Венецианската комисия.
В крайна сметка всички писмени и устни становища и коментари на евроекспертите казват едно - Европа подкрепя всяко усилие на България за борба с изпуснатата от контрол организирана престъпност. Проблемът е български и никой не отрича правото ни да вземем адекватни мерки, за да го решим. Както Параграф 22 писа, при обсъжданията по време на 82-рата пленарна сесия на Венецианската комисия в първата половина на март нейните експерти адмирираха решителните мерки на кабинета за справяне с организираната престъпност и корупцията, включително и чрез механизмите, включени в новия проект. Комисията го окачестви като новаторски. Представителите й привеждат неоспоримия довод за непрекъсната тенденция в Европа за по-мащабна конфискация и за използване на гражданската процедура, без задължително да има влязла в сила осъдителна присъда. Дори изобретилите метода за гражданска конфискация ирландци се изненадаха от радикалността на българския проект и изразиха готовност да възприемат някои негови ключови разпоредби. Ако това не е подкрепа, здраве му кажи!

Facebook logo
Бъдете с нас и във