Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Реформа без край!

Две хиляди и триста години след окончателната редакция на Законите на Ману (най-древният кодекс от закони в Индия) и 20 години след началото на уж приключилия напълно български преход потомците на Крум Страшни са обект на реформаторски бум в законодателството. У нас понятието за съдебна реформа полека-лека се доближи до мъглявата представа за прогреса: никой не може да каже точно кога е започнал, колко дълго ще продължи и кога ще завърши. Единствено сигурни са неспирните очаквания да стане чудо и уверенията на поредните управляващи, че ще реализират реформата още този мандат.
Докъде води безкрайното очакване нещо да се случи в нагнетена от обещания атмосфера демонстрира по куриозен начин едно интервю в събота (19 декември) на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев по национално радио. Яхналият вълната на полицейския успех в нашумялата операция Наглите радиоводещ сащиса професора по наказателно право с един, меко казано, умопомрачителен въпрос: На какво ниво ще бъде ангажиментът на съдебната власт по бъдещото дело срещу групата на Наглите? Да зададеш такъв въпрос на председателя на върховната съдебна инстанция е като да го попиташ дали не би скъсал дипломата си от Юридическия факултет...
На първо място, т. нар. водещ явно се е надявал да води Лазар Груев за носа, той да се разгорещи още преди делото за наглите да е в съда. Да речем, Груев да отговори по следния начин: Обещавам, че за тия отрепки прошка в съда вече няма да има. На първо време съм убеден, че колегите съдии ще ги окошарят с постоянна мярка за неотклонение Задържане под стража, която няма да изменят в по-лека до произнасяне на присъдите. Второ - няма грам съмнение, че присъди за всички ще има, и всички до една ще са осъдителни и ефективни. И трето - излишно е да коментираме какъв ще е размерът им - тарторите непременно ще бъдат заковани с максимално тежки наказания, другите с година - две по-малко. Съжалявам само, че отвличанията са извършени преди влизането в сила на предложените от управляващите санкции от 30 години лишаване от свобода и доживотен затвор без замяна, та ще трябва да им наложим предвидените сега в Наказателния кодекс. Ама каквото зависи от нас, ще им го лепнем!
Да, ама Лазар Груев не отговори така. Чудно е дори, че си направи труда да отговаря. Съдиите ни може да са всякакви, сред тях може да има и правопродавци, които въртят алъш-вериш с посредници като Красьо Черния и Баджанака. Но съдиите изпитват открай време непоносимост към милиционерски номера. А сега са изправени направо до стената, защото премиерът и вътрешният министър не спират да внушават, че доказателствата им за Наглите са перфектни, мярката им за неотклонение не може да бъде друга, освен най-тежката и осъдителните присъди може да се смятат за произнесени. Вместо да обещае всичко това, Груев каза само: За мен е важно съдът да си върши работата така, както пише в законите, и няма да се ангажирам с едно или друго. Трябва да се престане с илюзията, че наказателното право е магическата пръчка, която решава всички проблеми на обществото. След което разви вижданията си за промени в наказателното законодателство - отделяне на по-леките престъпления и съответното прилагане на опростена процедура за разглеждането им, за да се съсредоточи съдът върху тежката престъпност. Примерът на цитираното интервю е показателен за напрежението между обществените очаквания, за допустимия предел и мярка за промени в законодателството, а оттам и в правораздаването.
В първите летни седмици след конституирането на новата изпълнителна власт се създаде впечатление, че управляващите нямат готовност да извадят адекватни на еуфорията от идването им на власт законодателни инициативи. Тръгнаха със заявка за пълна преработка на изборното законодателство, но и на проведената миналата седмица кръгла маса в Народното събрание не се разбраха да бъде ли събрано то в Избирателен кодекс, или отделните изборни закони да се преработят. Чуха се предложения за замяна на тъмната стая с гише, за уреждане на постоянна изборна администрация и за въвеждане на пропорционална избирателна система от преференциален тип с нисък праг под 8 процента. Как да не се запита човек защо е този напън за пренаписване на избирателните закони точно след проведени избори за национален и за европейски парламент?
В същото време Яне Янев, далеч преди да се скара с ГЕРБ заради провалената парламентарна група на РЗС, настоя решително за свикване на Велико народно събрание и за приемане на нова конституция, за да се преучреди държавата. Мнозина приеха това като пиар бомбастика, но в интервю за Параграф 22 Янев посочи аргументи, сред които най-солидно звучи липсата на надеждни механизми за контрол на всички власти. Според него действащата сега Луканова конституция е създадена за запазване на тоталитарното статукво, а твърденията, че може да бъде подобрена, без да се пише изцяло нова, разгроми с аргумента, че няма полза да се поставя алуминиева дограма на кирпичена сграда.
През август управляващите се раздвижиха, но с лобистки акции, които обслужваха отделни професии и знакови босове. Още в първото си заседание на 13 август правната комисия, чийто председател Искра Фидосова е червив откъм пари нотариус (поне така се говори), пробута за разглеждане съдбовен за държавата законопроект за промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Според текста се допуска нотариус, който бъде избран за депутат, министър или, представете си, президент, да бъде заместван през целия си мандат от своя помощник, без последният да се явява на задължителните и пословични с корупцията си конкурси за нотариуси. При такъв старт на законодателната дейност косите на човек направо щръкват.
В началото на септември пък иманярското лоби мина всички граници с кратък текст в законопроект за промени в Закона за културното наследство, който премахва изискването правото на собственост върху движими културни ценности национално богатство да се установява с официален документ. Шокът беше пълен, защото 20-ина дни по-рано министърът на културата Вежди Рашидов и заместникът му Тодор Чобанов увериха, че промени в закона ще има, но философията му няма да се пипа. Активното мероприятие с елементи на водевил беше допълнено от решение на кабинета да се обяви срещу странната енергичност, с която омбудсманът Гиньо Ганев атакува в Конституционния съд текстовете, ограничаващи иманярските босове да търгуват с колекциите си без контрола на държавата. Конституционните съдии откликнаха радушно и свършиха дори повече, отколкото управляващите се надяваха, като отрязаха и забраната колекционерите да бъдат признати за собственици в резултат на давностно владение.
Първата недвусмислена обществена подкрепа кабинетът спечели с действията си срещу заменките, превърнали земеделското министерство в символ на грабеж в полза на приятелски кръгове. Освен че бяха спрени със заповед на новия шеф на Държавната агенция по горите Георги Костов сделките с апетитни държавни имоти бяха ограничени и с промяна на скандалния чл.15б в Закона за горите. Възможността за заменки обаче не беше напълно изключена, а Костов побърза да констатира, че не е уредена процедура за разваляне на такива сделки. Земеделският министър Мирослав Найденов го допълни с признанието, че е отписал имотите, чието предназначение е вече сменено и са застроени. В същото време и двамата продължиха да повтарят, че юристите им търсят начини за защита на публичния интерес, но всеки случай щял да се решава поотделно. Иди че разбери какъв ли безкрайно богат арсенал от правни похвати ще трябва да се измисли, за да се прилага поединично за стотици сделки, които са реализирани по една схема, уредена във въпросния член 15б!
Каквито и пробойни в законодателството ни да лъсват, при масова престъпност като тази в България наказателните закони и прилагащите ги органи са неизменно в центъра на събитията. В това отношение високият гард на управляващите държи правосъдният министър Маргарита Попова, която сформира спешно Магистратски съвет за реализация в кратки срокове на ресорните препоръки в последния доклад на Европейската комисия. Започна се с национално допитване до магистратите за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Междувременно бяха предложени и промени в Наказателния кодекс (НК) с признанието, че е крайно време да се напише нов, но това не може да стане бързо.
От предложените промени в двата наказателни закона обаче личи безпогрешно кой ги предлага. Вярно е, че част от промените в НПК създават известни рискове заради преследването на бързина и в желанието да се ограничи излишният формализъм, да пострадат правата на подсъдимите. Все още няма и отговор на предложението на главния прокурор Борис Велчев прокурорските актове - на първо място тези за откази за образуване на досъдебни производства, да подлежат на съдебен контрол, за да не бъде винена прокуратурата, че отказва правораздаване. Вярно е също, че все още не е затегнато използването на добилите мрачна слава институти на съкратеното съдебно следствие и решаването на дела със споразумение. Но поне личи, че внесените промени са предложени от действащи магистрати и имат своята процесуална логика.
В промените в НК обаче има и някакъв детински и повърхностен ентусиазъм да се направи нещо, което в момента изглежда важно за премиера. Борисов реши, че проблемът на държавата са няколко отвличания на незнайно как опаричили се богаташи или техни наследници и че няма нищо по-важно от това да се приеме закон за отвличанията. Нейсе, разубедиха го, но не докрай, и онова, което си беше наумил, че трябва да е специален закон, бе вписано в НК.
С незначителни изключения липсват корекции на ключови и не по-малко скандални от изброените по-горе институти, чието порочно прилагане е добило епидемични размери. Става дума за освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и на отлагането изпълнението на наказанието чрез т. нар. условна присъда.
А Борис Велчев наблегна на нещо, което кореспондира с казаното по-горе от Лазар Груев - както съдът в този му вид не бива да разглежда в три инстанции простъпката на всеки хлапак, така и прокуратурата не е пенкилер и не може да замести контролните органи в държавата, които или нямат правомощия и капацитет, или имитират дейност и си затварят очите за всевъзможни безобразия. За един такъв суперорган, който според управляващите трябва да провери цялата държава, се спряга т. нар. комисия Кушлев. А законът за отнемане на имущества, по който тя работи, е интрига №1 в законодателните заявки на новата власт. Министър Попова вече обяви, че той ще бъде преобърнат радикално и т. нар. необясними богатства ще се отнемат, без да се чака влязла в сила осъдителна присъда. Готовият законопроект още не е представен в завършен вид, въпреки обещанието това да стане преди Коледа. А пред Параграф 22 Попова призна междувременно, че има революционни идеи, които да обърнат наопаки и цялото доказателствено право. Наопаки, наопаки, но докъде?

Facebook logo
Бъдете с нас и във