Параграф22 Weekly

§22 Анализи

РЕФОРМА НА ХАРТИЯ

При пълното безвремие, в което се намират съдебната реформа и борбата с корупцията и престъпността у нас, Еврокомисията спокойно можеше да препише някой свой предишен мониторингов доклад за България. Анализът на Брюксел от 23 юли по шестте критерия, по които наблюдава страната ни, на практика не съдържа новини. Фактът, че сме затънали в блатото на подкупността, а и че мутрите отдавна са станали нещо като емблема на държавата, си го знаехме отдавна. Нервите на иначе дипломатичните комисари на Жозе Барозу все някога трябваше да не издържат и да опишат ситуацията у нас с истинските определения. Ако се съди по предварителните варианти на евродоклада, а и по официалната му версия в сряда, търпението на Брюксел вече е на изчерпване. И ако този път това, което комисарите не искаха да напишат директно, можеше да бъде прочетено във всички авторитетни западни издания, нищо чудно следващия път да присъства в официалната версия. На този фон вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин бе доста трогателен в изявленията си тази седмица, като поиска обяснение от Еврокомисията и от медиите за накърнения имидж на страната ни пред чуждестранните инвеститори.
Интересно, какъв точно образ следва да нарисуват от ЕС на своята вече не толкова нова членка, след като през последната половин година тя се е раздирала от шумни корупционни скандали, покрай които лъсна любовната прегръдка между властта и мафията, а ДАНС, МВР и прокуратурата са били активни единствено в празнословието. Институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не постигат резултати на практика. Дори и само това изречение да съдържаше документът на Брюксел, то той щеше да бъде достатъчно унищожителен.
Едва ли има някой в София (а и в Брюксел), който може да изчисли колко точно стратегии за развитие на съдебната реформа бяха написани в годините на прехода, колко точно ремонти и ново написване претърпяха наказателните закони.
Внимателният прочит на последния мониторингов анализ на Брюксел показва, че е регистрирано отстъпление дори и по показателите, по които през февруари (тогава бе публикуван предходният доклад) бяхме похвалени. Става въпрос за създаването на ДАНС, както и за обнародването на новия ГПК и Закона за съдебната власт. Нормално може би, защото тогава все още липсваха данни за това как българското ФБР ще работи на практика и как ще се прилагат двата нормативни акта. За близо половин година Петко Сертов и хората му успяха да си спечелят респект сред обществеността. Факт е обаче, че ДАНС изигра съществена роля единствено в разследването срещу бившия вътрешен министър Румен Петков и на срещите му с оперативно интересни лица. Оттам нататък създадената, за да разследва корупцията по висшите атажи на властта спецагеннция, се занимаваше с прозаични казуси, като залавяне на подкупни редови митничари на Калотина, изясняването на собствеността на футболен клуб ЦСКА, проблемите със софийския боклук и от този род. Тези леко комични случки може би са дали основание на комисарите да поискат контрол върху работата на ДАНС от страна на парламента, както и ясно разграничаване между нейните разузнавателни и разследващи функции.
Колкото до новия ГПК, той вече претърпя изменения (само месец след влизането му в сила), но гражданите и магистратите тепърва ще берат ядове с набързо гласуваните му текстове. Създаденият постоянен Висш съдебен съвет също се натъкна на трудности с прилагането на разпоредбите на новия Закон за съдебната власт при атестирането на магистратите. Определено има какво да се желае и около активизирането на дейността на Инспекторта на Темида, начело с бившия заместник-правосъден министър Анна Караиванова.
С интерес ще се очаква и приемането на второ четене в парламента на проектите за измененение на Закона за обществените поръчки и изцяло новия норматив за предотвратяването на конфликт на интереси. Любопитно ще бъде да се види как те ще изкоренят от раз (поне според уверенията на управляващите) практиките, при които държавните ведомства подготвят тръжни досиета за близки до тях компании, в които липсват само имената на предпочитания победител, отварят офертите на тъмно или пък сключват след време ощетяващи хазната анекси при възлагането на обществени поръчки. Едва ли можем да очакваме чудеса, като се има предвид, че дори управляващото мнозинство в парламента никак не хареса спретнатия набързо проектозакон срещу конфликта на интереси.
След критиките от ЕС на народните представители най-вероятно ще им се наложи да поработят и около приемането на нов Наказателен кодекс (въпреки че сега действащият бе изкърпен наскоро) и гласуването на измененение в не толкова стария Наказателнопроцесуален кодекс. През последната една година се изговори и изписа немалко около прословутите поправки в НПК. Странното обаче е, че у нас се наблягаше предимно на разширяване на правомощията на почти ликвидираното през 2005 г. следствие, а сега Брюксел ни предупреди да се въздържаме от подобни еретични мисли.
Очевидно е, че ще трябва да се пипнат текстовете, които позволяват удължаване на досъдебното разследване безкрайно, както и тези, регламентиращи връчването на делата от съда на прокуратурата за допълнително разследване. По сега действащата уредба всяко едно дознание или следствие би трябвало да приключи до два месеца. С разпореждане на по-горестоящ прокурор срокът може да бъде удължен с още четири месеца. При приемането на сегашния НПК бе заложен капан, който позволи при дела от фактическа и правна сложност главният прокурор след изтичането на предвидените шест месеца да удължава разследването за неопределено време. Затова и недоволството на Борис Велчев от мудността на съдебната система у нас, изразено тази седмица, прозвуча малко неестествено. Все пак обвинител номер едно е прав, че едва ли е необходимо детайлно разследване от страна на дознателите и прокурорите по дела, които в крайна сметка приключват с налагане на административно наказание глоба. Ето защо новият Наказателен кодекс трябва да бъде прецизиран, за да не станем отново свидетели на гафове като поправката Ванко 1, намалила драстично наказанията за трафик на жени и за склоняване към проституция.
Изглежда, в Брюксел също се умориха от безсмисленото съществуване на Комисията за конфискация на престъпното имущество, по-известна с името на своя председател Стоян Кушлев, и се задоволяват само с факта да припомнят, че статистиката за отнетите в полза на държавата имоти е почти символична. Така както са трудноосезаеми и успехите в борбата с корупцията по границите след въвеждането на единния фиш за заплащането на всички такси и затварянето на безмитните магазини и бензиностанции. Оказа се, че в бързината изпълнителната и законодателната власт са пропуснали да изпипат законовите текстове и част от обектите ще продължат да работят по границите ни, макар и митно.
Малък гаф, който идва само да докаже, че у нас нещата обикновено се случват само на хартия. Както съдебната реформа и борбата с мафията и с подкупите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във