Параграф22 Daily

След две години от мандата на този ВСС:

Реформата е още на "кота нула"

На 3 октомври се навършват две години от избора на новия състав на Висшия съдебен съвет. Две години, в които кадровиците така и не успяха  да решат ще има ли радикална реформа на съдебната карта. И ако да - как трябва да изглежда една такава промяна...

Няма как да отречем, че за това време в прокуратурата направиха някакъв опит за реформа и започнаха да "вливат" районни прокуратури към по-големите такива в областните градове. Първите 28 прокуратури се превърнаха в териториални поделения в началото на тази година, а втората порция промени (за още 11 прокуратури), предстои от 1 януари 2020 година. На практика това изглежда така:  старата табела на съответната "окрупнена" прокуратура се сваля и се слага нова, с новото й име на териториално поделение. И хората, и бюрата, че даже и принтерите си остават същите - само ги зачисляват по друга книга като материален актив. Но пък за сметка на това организацията на работа в прокуратурите доста се променя. Според мнозина, съвсем не към добро, защото сега папките се разнасят между големия и малкия град, производствата се бавят, а хората негодуват.

Дали е имало полза от тази "реформа" в прокуратурите явно тепърва ще се преценява.

Но е факт, че за същото това време в съдийската колегия кадровиците дори не можаха да си "избистрят концепцията", камо ли да очертаят някакъв план, който да е годен да обясни пред света (и най-вече на магистратите) кога и какво предстои при съдилищата.

Всъщност чак на 1 октомври - два дни преди "годишнината си",  членовете на съдийската колегия най-накрая се осмелиха да заговорят публично по тази тема (след две седмици отлагания и едно "закрито" за медиите и магистратите работно съвещание) . Колкото да покажат пред всички, че за реформата на съдебната карта все още се мисли само в хипотези и варианти, без конкретика, без формирани мнозинства в полза на едно или друго предложение.

При все че самите предложения не са толкова много: първият вариант е да се запази бройката на съдилищата такава, каквато е в момента и нищо да не се променя (безспорно предпочетен от всички кадровици във всички състави на ВСС досега). Вторият е за "окрупняване"  като това в прокуратурата.  Има и предложение  да се се прекрояват границите на съдебните райони - със или без сливане на съдилища. Най-драстичният залага намаляване броя на съдилищата (включително и на окръжните, които според една от идеите може да бъдат сведени до 10 за цялата страна).

Във вторник кадровиците поне се съгласиха, че реформата на съдебната карта е неизбежна. И че тя рано или късно трябва да започне. Остава само да решат кога и как.

Че, то  дето се казва, време не остана - краят на мандата на този ВСС вече се вижда...

 


Още предишният състав на ВСС беше изготвил анализ на положението в районните съдилища, от който стана ясно, че в голяма част от тях работят по 1-2 съдии, че заради драстично намалялото население няма достатъчно работа, за да се осмисли издръжката на цял съдебен орган, че магистратите са се превърнати в правни пенкилери, които по принуда трябва да разбират от всичко, че няма случайно разпределение на дела, че текучеството е огромно, защото "бутиковите съдилища" в дълбоката провинция  не дават шанс за бърза и блестяща кариера...

От друга страна, според европейските статистически таблици за състоянието на правосъдието, България вече харчи най-голям дял от брутния си вътрешен продукт за правосъдие, в сравнение с останалите държави. Сред първенците сме по брой прокурори и съдии на глава от населението, но щатът не намалява - напротив, продължава да се пъпкува. Издръжката на съдебната власт непрекъснато расте и вече гони  1 млрд. лева годишно.  Всяка година финансовият министър плаши с орязване на парите за Темида и иска реформи, а те все се отлагат ... за друг път.

Най-важният ракурс към този проблем обаче е правото на гражданите да получат не просто правосъдие, а качествено правосъдие - поне толкова качествено, колкото им е и скъпо. Само че (заради неравномерното разпределение на ресурсите в системата), хората в големите градове чакат с месеци, за да им разгледат делото, докато тези в  някои малки населени места стискат палци да им е здрав единственият останал съдия, който да напише решението...
 


Facebook logo
Бъдете с нас и във