Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Реформаторски ДАР на герберския тезгях

Премиерът получава цялата власт над разузнаване и контраразузнаване

Съдбата на българските разузнавателни служби, изглежда, е решена и обсъжданото от години сливане на военни и цивилни разведки вероятно ще се случи. Повод за подобна прогноза даде внесеният от Реформаторския блок (РБ) проектозакон за Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР). Той засега е единствен, въпреки обявеното преди десетина дни от заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов - че партията му ще внесе отделни устройствени закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и за Служба "Военна информация" (СВИ).

Изглежда, в полза на реформаторския проект е натежал чл.16 от бъдещия закон, в който се посочва, че министър-председателят упражнява общото ръководство и определя задачите на ДАР. Ако идеите на РБ бъдат одобрени от парламента, на практика премиерът в лицето на Бойко Борисов ще получи цялата власт над разузнаването (изпълняващо задачите си зад граница) и контраразузнаването, каквито са функциите на ДАНС вътре в държавата. 

В името на толкова обширна власт не е проблем противоречията между коалиционните партньори да бъдат изгладени и, изглежда, се е случило и е настъпило време за единомислие. Проектът на РБ предвижда цялата власт върху ДАР да се концентрира в ръцете на премиера и на Министерския съвет. На МС е отредено да определя числения състав на агенцията (чл.19) и да прави предложения за избор на неин председател. Предвидена е и протоколна роля на президента, който ще назначава шефа на агенцията с указ. Що се отнася до функциите на Народното събрание по отношение на ДАР - те са ограничени само до парламентарния контрол и до определянето на бюджета на разведките. 

Духът на законопроекта, предложен от реформаторите, напълно отговаря на демонстрираното неведнъж пренебрежително отношение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов към парламента. Освен това проектът значително ограничава кръга на хората, които имат право да ползват информация, събрана при работата на агенцията. В раздел "Трети", чл.18 се посочва, че разузнавателната информация се предоставя в равен обем  на председателя на Народното събрание, на президента и министър-председателя, но по изричното разпореждане на премиера тя може да се предоставя и на други държавни органи. Най-големият абсурд в законопроекта е в ал.2 на същия член - според този текст ДАР представя информация на министъра на отбраната съобразно функциите и задачите на Министерството на отбраната. С други думи, събраната военна информация няма да бъде предоставяна в пълен обем на военното ведомство, въпреки че анализите на подобни данни са от стратегическо значение за националната сигурност.

Авторите на законопроекта обаче кой знае защо са решили, че ДАР трябва да дублира дейности, които досега извършват специализираните звена във вътрешното министерство и в ДАНС. В чл.7 от проекта, където са уточнени основните дейности на агенцията, например се посочва, че разведките ще изготвят информации, анализи, оценки и прогнози, свързани с международния тероризъм и с наркотрафика. Такива задачи изпълняват и съответните звена в ДАНС, а основно с тях ще се занимава бъдещата ГДБОП, която, както се вижда, най-вероятно ще се върне в МВР.

За сметка на това проектозаконът се обляга на лустрационния чл.33, според който щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС и на Разузнавателното управление на Българската народна армия не могат да бъдат служители на разузнавателната агенция. Според експерти това би означавало около 25% от действащите в момента български военни разузнавачи да напуснат службата. В момента Служба "Военна информация" е подложена на невиждан натиск от страна на закона и комисията за досиетата именно във връзка с разсекретяването на служителите, които са бивши сътрудници на ДС. Законът за досиетата повелява комисията да получи от СВИ около 30 000 архивни единици, които съдържат секретни документи за самоличността на чужди граждани, сътрудничили на военното ни разузнаване. Тази есен спорът между комисията и разведките се ожесточи, като се появи информация, че ще бъдат осветени наши сътрудници чужденци, които днес се намират на територията на Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Египет, Ливан, Либия, Сирия, Йордания и Алжир. Отделно комисията на Евтим Костадинов иска Националната разузнавателна служба и СВИ да предоставят списъци за проверка с имената на директори, заместник-директори, шефове на дирекции, началници на отдели и сектори, изискуеми по силата на чл.3, т.16 от Закона за досиетата.

Поведението на ГЕРБ по отношение на този деликатен проблем е извънредно любопитно. Сега герберите и реформаторите играят в един отбор, след като през лятото хората на Борисов създадоха неочаквана тематична коалиция с БСП, отнасяща се до "Военна информация". Става въпрос за тиражираната през август информация за предстояща смяна на сегашния шеф на СВИ Веселин Иванов, който бе назначен на този пост през март 2012 г. с личната благословия на Бойко Борисов. Според слуховете служебният военен министър Велизар Шаламанов сложил Иванов на мушката. Шаламанов нито потвърди, нито отрече информацията за смяната на Иванов, който въпреки че беше назначен по времето на управлението на ГЕРБ, не беше пипнат дори и с пръст от военния министър на коалицията "БСП, ДПС, "Атака"" Ангел Найденов. А двете партии скочиха като ужилени при появата на информацията за предстоящата смяна на Иванов. Тогава Найденов обясни мераците за свалянето му именно с факта, че военното разузнаване се оказа най-върлият опонент за Закона за досиетата и комисията на Костадинов по отношение на разкриването на агентите в чужбина. БСП нарече идеята за смяната на Иванов първосигнален реваншизъм, а ГЕРБ остро поиска обяснение от Шаламанов.

Проблемът в отношенията между Комисията по досиетата и Военното разузнаване продължава все още да е актуален. Ако сливането на цивилното и военното разузнаване мине през парламента и бъдещата ДАР попадне в ръцете на премиера Бойко Борисов, той може бързо да се разреши със съответната законодателна инициатива на МС за промяна в Закона за досиетата и чужденците, сътрудничили на военното разузнаване отвъд границите, ще останат на тъмно. Другата възможност е просто да бъдат изтъргувани. 

 

 

Позицията на вносителите

"Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби по­казва, че са налице редица слабости, които основно се коренят в липсата на законова регламентация на тази важна функция на българската държава. Сериозна слабост на тези служби е, че дейностите им  в повечето случаи се дублират, като се изразходват средства, без да се постига желаната ефективност. В тази връзка нерядко се създават ситуации на нездрава конкуренция между тях, което води до изкривяване на информацията и рискове да бъде подвеждано държавното ръководство. Именно поради липсата на законова регламентация все още не са предвидени онези мерки за граждански контрол върху дейността на тези служби, които да гаран­тират върховенството на гражданското общество, а това е основното изискване за хармонизиране на българското с европейското законодателство. В тази връзка практиката в САЩ, Германия и други страни от Европейския съюз показва, че след обединяването на дейността на тези служби ефективността й нараства при общо намаляване на разходите."

 

Мотивите на опонентите

Генерал Чавдар Червенков, бивш шеф на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи, главен експерт в Център за изследване на демокрацията:

"Не гледам добре на идеята. Аз постъпих в Разузнавателно управление на Генералния щаб на армията през 1972 г. и първият слух, който чух там, беше, че ще ни сливат с Първо главно управление на ДС. След това минат се-не минат се три-четири години, и пак ни "сливаха". Така че този въпрос винаги е витаел. Аз съм убеден, че ще дойде време - и то сигурно не е много далечно, когато ще има обединение на двете служби. Но в момента ми се струва,че това не бива да се поставя на дневен ред. Слушах и четох едно интервю с ген. Атанасов, който е вносител на последния закон, и там има две тези, с които не мога да се съглася - едната е за нездравата конкуренция между двете служби. Да, навремето това го е имало, но сега аз не чух никакви аргументи. Каква е тази нездрава конкуренция, в какво се е проявила? И другият въпрос - че изпълнявали едни и същи задачи, и за да получим една и съща информация, харчим пари за две служби. Не е точно така, защото задачите са много специфични и информацията, която се получава, никога не е абсолютно идентична. Освен това има един елементарен принцип в този занаят - че достоверна е тази информация, на която може да се вярва, която е получена от два независими един от друг източника. Добре е да има повече аргументи, защото и мотивите на вносителя не са много убедителни.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във