Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Реформи с роднини, роднини без реформи

В понеделник (27 април) се оказа, че ВСС неправомерно е "уредил" с повишение  двама  "неслучайни" прокурори - брата на скандалноизвестния следовател Петьо Петров (Еврото) и сина на члена на ВСС Незабравка Стоева, която впрочем е и председател на Комисията за конфликт на интереси на ВСС.  Висшият съдебен съвет е нарушил закона, като е "пренаредил" класирането в конкурс и е назначил за прокурори в Софийската градска прокуратура Радослав Стоев и Емил Петров. Това най-общо гласи решението на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдиите Николай Гунчев, Румяна Папазова и Наталия Марчева отмениха решението на ВСС за класирането на двамата в конкурса. ВСС няма право да обжалва решението, то вече е в сила. Преписката е върната обратно за ново класиране и нови назначения на кандидатите за прокурори в СГП.

Конкурсът за повишаване и преместване на прокурори, за който става дума, бе проведен през юли 2014 година. Обявени бяха 57 свободни места,  само за Софийската градска прокуратура те бяха двадесет и един. За тези места кандидатстваха стотици прокурори, сред които и Павел Панов. Той отговаря на всички условия за участие в конкурса, изкарва успех 5.95 от писмения изпит, минава и през устно събеседване и накрая се класира на 18-о място - поне там го слага конкурсната комисия. Така че би следвало вече да е прокурор в СГП.

Само че Панов така и не е назначен. Защото четири месеца след обявяването на резултатите - на 27 ноември 2014 г., когато те вече трябва да бъдат гласувани, а издържалите кандидати - назначени на работа, Висшият съдебен съвет внезапно взема решение да промени критериите, по които да се решава кой от издържалите конкурса да бъде назначен. И в крайна сметка назначава не Панов, а Радослав Стоев и Емил Петров. Те дотогава са "извън класацията" и гледат към повишението през крив макарон, защото заемат 22-ро и 23-о място. Само че, за разлика от Панов,  имат "топла връзка" с т. нар. елит на съдебната власт. А у нас това винаги има важно значение.

И тримата кандидати получават в конкурса оценка 5.95. Затова се налага класирането да се прави по т. нар. допълнителни критерии.  Според правилата за конкурсите, изработени от ВСС, при равен успех на кандидатите те се класират според това какъв е рангът им и колко им е стажът. Професионалният опит се преценява към момента на кандидатстването, а рангът - към момента на класирането. Поне това са правилата, важели до 27 ноември 2014 година.

Синът на Незабравка Стоева - Радослав Стоев, е с ранг на апелативен прокурор, но е с най-малък стаж. А братът на Петьо Петров - Емил, е с ранг на окръжен прокурор, но пък е работил най-много години в съдебната власт. Затова е класиран Панов, защото към 31 юли 2014 г., когато е извършено класирането на кандидатите, той е с ранг на апелативен прокурор и има по-дълъг стаж от сина на Стоева. Така Стоев и Петров остават извън списъка за "заветните" 21 свободни места в СГП.

Панов обаче е придобил ранга си буквално дни преди класирането. И това се оказва най-големият му проблем. Защото внезапно ВСС взема решение да смени правилата на играта и да вземе предвид ранга на кандидатите към момента на обявяване на конкурса в "Държавен вестник" - т.е. към ноември 2013 г., а не към момента на класирането. "Съвсем случайно", разбира се, без членовете на ВСС изобщо не подозират чии близки ще спечелят от тази промяна...

Решението минава "с клизма" във ВСС, едва десет от членовете на съвета гласуват за него, защото е ясно, че промяна в правилата за класиране в хода на вече обявен конкурс е действие, което, меко казано, е "на ръба" на закона - по-скоро е далеч отвъд него. Но все пак такова решение е взето.  И именно благодарение на това Стоев и Петров "избутват" Павел Панов от списъка с класираните за СГП. Защото към ноември 2013 г., когато е обявен конкурсът, Панов е бил с ранг само на окръжен прокурор и с по-малък стаж от този на Стоев, а така и двамата го изпреварват.

Само че прецаканият от промяната в правилата прокурор Панов отказва да приеме поражението. Завежда дело пред Върховния административен съд, с което оспорва решението на ВСС за класирането на двамата си колеги  "с потекло". А ВАС пък с  решение от 27 април изплющя поредния звучен шамар по бузите на висшите кадровици на Темида във ВСС. В прав текст им бе казано: решението ви е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на правилата, нарушена е и целта на Закона за съдебната власт, която "несъмнено е да бъдат повишени в длъжност тези магистрати, които притежават необходимите качества".

Тази история обяснява нагледно защо ВСС  няма основания да очаква уважение от магистратите, които очевидно сам не уважава, след като си позволява да им "подхвърля" подобни решения. Тази история показва и защо ВСС не би могъл да разчита на каквато и да било подкрепа в яростната съпротива срещу евентуалното си предсрочно разпускане, ако все пак се стигне до него при множеството "идейни концепции" за реформи в съдебната власт.

Случилото се с класирането на прокурорите за СГП обаче освен всичко друго оставя и усещането за дежа вю. Защото удивително силно припомня една позабравена случка отпреди години. Вероятно вече сте забравили публичния скандал, който се забърка през 2006 г. около "масовото назначение" без конкурс на магистратски деца и всевъзможни снахи, шуреи, братовчеди, съученици или "семейни приятели". Само за ден тогавашният ВСС уреди на заплата  в системата над 90 "свои хора". При това в същия ден и час, в който  бившият вече еврокомисар по разширяването Оли Рен гостуваше в Министерския съвет и ни "спускаше" поредната порция съвети как трябва незабавно да си реформираме съдебната власт, да отървем магистратите от шуробаджанащината и корупцията. Масовите назначения обаче си имаха "основателна" причина - предстоеше влизането в сила на новия Закон за съдебната власт и след това влизането в системата без изпит вече ставаше невъзможно.

Оттогава изтече много вода, вярно е. Но явно нищо не се е променило, след като само за седмица време се струпаха два факта, които тотално разбиха и без това крехките ни илюзии за обратното. Първо хванаха преписвачи в конкурс за младши прокурори, на които някой съвсем неслучаен "неизвестен извършител" им беше раздал предварително казусите - иначе явно надали са щели да го издържат. А само дни по-късно гръмна и скандалът с "неслучайните" повишения на брата на следователя Петьо Петров и сина на Незабравка Стоева.

И какво се оказва? След седем години европейски мониторинг, купища стратегии и обещания за реформи и още повече политически клетви пред избирателите конкурсите в съдебната власт са все така нагласени, кариерното развитие на съдиите и прокурорите продължава да се урежда според политическите лобита или роднинските им кръгове, дори смятаните доскоро за най-честни изпити в системата - тези за младшите магистрати, вече се оказаха "запазени" за хора с връзки или пълни портфейли.

А на този фон всяка идея за каквато и да било реформа изглежда по-скоро нелепо. Защото с кои хора точно ще я правим? С тези, които раздават тайно конкурсните казуси, за да могат да си вземат изпита наследниците им ? Или с уредените роднини на този или онзи член от всичките досегашни състави на Висшия съдебен съвет? Как ще се отсеят тези от останалите - читавите и кадърните? И кой изобщо има интерес да го направи?...

Facebook logo
Бъдете с нас и във