Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Реформи в съдебната власт? Забравете!

От Конституционния съд се очаква най-накрая да очертае ясно какви са правомощията на ВСС.

Що за птица е Висшият съдебен съвет? Какви са неговите функции и може ли да управлява и ръководи съдебната власт, или правомощията му се изчерпват само с назначаване и уволнение на магистрати и с приемане на бюджет? Това накратко са въпросите, които трима съдии от Върховния административен съд - Александър Еленков, Николай Гунчев и Георги Георгиев, поставиха пред Конституционния съд.

До разискванията по темата се стигна в хода на едно наглед съвсем обичайно дело, заведено от административния ръководител на Административен съд София-град Радостин Радков. През лятото тази година той оспори решението на ВСС от 29 май 2012 г., с което шефовете на съдилища бяха задължени да влизат в съдебните зали и да гледат дела почти наравно с "редовите" си колеги. Приети бяха минимални норми за натовареност на ръководителите, каквито досега нямаше.

Самият Радков определя това решение на ВСС като полезно и навременно, но въпреки това го оспори пред Върховния административен съд с мотива, че не е докрай съобразено с натовареността на "големите" съдилища, където се разглеждат и по-сложни дела. Върховният административен съд насрочи делото, на 28 октомври се проведе и съдебно заседание по него. Чуха се становищата на страните и спорът бе обявен за решаване. Всичко изглеждаше обичайното. До 1 декември - тогава вместо решение по казуса, на сайта на ВАС се появи определение, с което тричленният съдебен състав спира делото и сезира Конституционния съд с въпроса какви са правомощията на ВСС всъщност.

А въпросът е твърде важен - не само защото засяга цялата съдебна система, а и защото поставя мина под всички досегашни и бъдещи решения на ВСС извън кадровите и бюджетните въпроси. Важен е и от чисто юридическа страна, защото всъщност се пита къде е границата, която разделя трите власти и ги прави независими една от друга: съдебната, законодателната и изпълнителната - колкото и теоретично да звучи, именно разделението на властите е един от стожерите на демокрацията и на т.нар. правова държава. Или поне така се приема в нормалния свят.

В какво се състои спорът? Според чл.16, ал.1 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Освен това, пак според закона,  ВСС "определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи". В чл.130 от конституцията обаче са изброени правомощията на ВСС: да назначава, да повишава, да премества и освобождава от длъжност магистратите, да им налага дисциплинарни наказания, да организира квалификацията им, да приема бюджета на съдебната власт и да приема годишни доклади. И функцията по управление и ръководство, която законът вменява като правомощие на ВСС, я няма в този списък, който се приема за изчерпателен - т.е. не може да бъде допълван. Законът не може да противоречи на конституцията, не може и да я "дописва".  И всъщност тримата съдии от ВАС питат точно това: "дописана" ли е конституцията със Закона за съдебната власт? И може ли наистина ВСС да управлява съдебната система, или това може да става само от Народното събрание чрез ясно разписани норми в закон?

Въпросът не е нов, но има и друг проблем - че Конституционният съд в няколко свои решения приема твърде противоречиви становища по него. И това прави объркването наистина пълно. Така например в решение №8 от 1994 г. КС приема, че ВСС не е правосъден, а висш административен орган, който ръководи структурите на съдебната власт. В мотивите на друго решение - №10 от 2011 г., КС казва обаче, че "ВСС пряко обслужва функционирането на съдебната система, а не я ръководи. Той по конституция няма управленски или ръководни правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите". И пояснява, че магистратите са независими при изпълнение на функциите си от останалите две власти и от ВСС, като контрол върху актовете им може да оказва само по-горната инстанция. В решение №9 от 2014 г. пък КС приема, че "по своя конституционен замисъл Висшият съдебен съвет е висш административен и кадрови орган, който организира работата и определя състава на съдебната власт и осъществява общо управление на дейността й, без да засяга независимостта на съдебните, прокурорските и следствените органи". Това, най-ново по ред решение, даде отговор на въпроса може ли ВСС да издава подзаконови актове и се прие, че може - стига да му е възложено със закон. Само че това решение на КС бе прието с две особени мнения от конституционните съдии Стефка Стоева и Георги Ангелов. Те смятат, че ВСС не може да управлява съдебната власт, защото такова правомощие не му е дадено от конституцията...

Очевидно еквилибристиката между сложни думички не е никак лесно занимание, след като и КС не може да намери единомислие сам със себе си. Затова е твърде интригуващо какво ще стане сега, когато трима съдии от ВАС поискаха най-сетне да се излезе от това шизофренно състояние и да се каже в прав текст: що за птица е Висшият съдебен съвет, какво може и какво не може да прави.

Какви ще са последиците? Ако се окаже, че ВСС не може да управлява системата, това ще значи, че всички тежки решения занапред - включително  и прекрояването на съдебната карта на страната и изработването на норми за натовареност на магистратите, ще трябва да се взимат от законодателите. На фона на сегашните силно "ароматизирани" с лош дъх действия на висшите кадровици на Темида за някого това може да изглежда и като благоприятна перспектива. Но като се има предвид какъв отбор юнаци са се събрали в Народното събрание, резултатът със сигурност може да бъде и още по-миризлив. А и в крайна сметка пак се връщаме в началото - къде ще бъде границата, която да разделя властите.

Топката вече е в полето на конституционалистите. А докато те не приключат, всякакви мечти за реформи в съдебната власт остават на заден план - все пак трябва да се знае кой ще ги върши. Ще минат месеци, междувременно ще се отчече поредният доклад на ЕС , пък после  -  я камилата, я камиларят...

Facebook logo
Бъдете с нас и във