Параграф22 Daily

§22 Анализи

Режат обезщетенията за пострадалите от "неизвестен извършител"

Пострадалите от престъпления, чиито извършители не са били разкрити от полицията, няма да могат да получават обезщетения - включително при очевадно калпаво провеждано разследване. Освен това жертвите ще бъдат лишени от обезщетение и ако престъпникът получи по-ниска присъда заради това, че делото срещу него се е влачило прекалено дълго по инстанциите.

Това са само две от твърде щекотливите промени, които се предлагат за Закона за съдебната власт. Проектът за поредното изменение на ЗСВ бе изнесен за обществено обсъждане в началото на седмицата от правосъдния министър Данаил Кирилов. Предвидените изменения са много и засягат дисциплинарните производства, атестационните процедури, имуществените декларации на магистратите, конкурсите и ред още важни правила, уреждащи отношенията в съдебната власт. Само една малка част от тях касаят възможността пострадалите от бавното правосъдие у нас да бъдат обезщетявани от държавата за това по "административен ред", по-бързо и без излишни съдебни дела. Но ако те бъдат приети във вида, в който се предлагат, съдът в Страсбург може да се окаже заринат с дела срещу България.

Тук е мястото да припомним, че специалният механизъм за обезщетяване на пострадалите от бавно правосъдие в Закона за съдебната власт не беше въведен доброволно и по инициатива на държавата ни - до него се стигна, след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург беше буквално залят с дела заради мудно правосъдие у нас. Механизмът предвижда възможност държавата (в лицето на правосъдния министър) да сключи споразумение с пострадалите от неефективното съдопроизводство, като  плати обезщетения в размер до 10 000 лева - от бюджета. Без да се стига до протяжните и дълги спорове в съдилищата.

Този механизъм дава възможност не само престъпниците, а е техните жертви  да бъдат обезщетени за това, че държавата не им е осигурила процес в "разумен срок" - поне според европейските стандарти за разумност. С това, което се предлага сега обаче правата на потърпевшите от престъпленията ще бъдат чувствително орязани.

Първата промяна в ЗСВ предвижда заявленията за обезщетение да бъдат отхвърляни от министъра на правосъдието, когато "подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд". Така написан, текстът реже всяка възможност на пострадалия от престъплението да бъде възмезден, ако присъдата на престъпника бъде намалена заради забавеното правосъдие. В което няма нито логика, нито справедливост.

Всъщност, много е възможно идеята на "законописците" в министерството да е била друга: да се препятства "двойното възмездяване" на неразумно дългото забавяне на процеса: като веднъж присъдата на извършителя бъде намалена заради това забавяне, и втори път - да му се плати и обезщетение за същото. Само че без изричен запис в закона, който да уточни, че тази рестрикция се прилага само и единствено за подсъдимия, на практика от право на обезщетение ще бъдат лишени и неговите жертви. Които пък ще бъдат двойно пострадали: веднъж от самото престъпление и втори път - от забавеното правосъдие за него, за което няма да могат да бъдат възмездени.

Още по-странно на фона на огромното количество дела срещу България в Страсбург и ежегодното натякване в мониторинговите доклади, че разследването у нас е "проблемно", изглежда второто предложение за корекция в тази част на ЗСВ. Новият текст гласи, че обезщетение няма да се плаща и "по досъдебни производства, когато въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение". Т.е.  на пострадалите от "неизвестни извършители" вече няма да се плаща.

На всичкото отгоре тази промяна се оправдава  в мотивите към законопроекта с практиката на ... Европейския съд по правата на човека. "Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) "всяко лице……при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок", тоест става въпрос само за обвиняемия, съответно подсъдимия. ЕСПЧ въобще не разглежда оплаквания на пострадалия по чл. 6, § 1 от конвенцията по отношение на досъдебни производства, в които извършителят не е открит или не е повдигнато обвинение", пише в мотивите към предложението.

Дори само мотивите на неизпълненото и до ден днешен решение по делото "Колеви срещу България" (б.ред. делото, заведено от близките на убития прокурор Николай Колев), обаче сочат точно обратното. По това дело България е осъдена заради неефективно разследване, което на всичкото отгоре не е било и доказано независимо. "Разследването трябва да бъдат ефективно в смисъл, да е в състояние да доведе до установяване на съответните факти и до откриване и наказване на отговорните лица. Властите трябва да са предприели разумните действия, с които разполагат, за да осигурят доказателства относно инцидента. Заключенията на разследването трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички съответни елементи. Докато задължението за провеждане на разследване се отнася само до средствата и не се дава абсолютно право за получаване на наказателно преследване или присъда, всеки недостатък на разследването, подкопаващ способността му да установи обстоятелствата по делото или отговорното лице, може да доведе до нарушение на изискваната мярка за ефективност", казва съдът в Страсбург. 

И понеже най-малко министърът на правосъдието (за който дори няма изискване да е юрист), може да бъде органът, който да извършва преценка дали едно разследване е било ефективно или извършителят не е разкрит заради прост калпазанлък на разследващите, отказите за обезщетения на жертвите - неминуемата последица от една такава промяна в закона, ще започнат да се трупат в съдилищата - у нас и в Страсбург.

И това в държавата, в която точно чувството за несправедливост пълни улиците с протестиращи след кажи-речи всяко кърваво убийство, катастрофа или масово сбиване ...


Голяма част от промените в ЗСВ касаят атестациите.  Предлага се възстановяване на помощните атестационни комисии в съдилищата. Те бяха "отречени" преди време основно заради шуробаджанашкия начин (особено в провинцията) на оценяване на работата на магистратите, заради който всички, включително най-калпавите, излизаха все "отличници". Сега обаче се оказва, че атестационната комисия към съдийската колегия очевидно не може да се справи с обема работа, който й бе възложен. А не се стигна и до осезателна разлика в броя на "отличниците"...

Освен това с промените в ЗСВ се предлага да се редуцират случаите, в които ще се извършват извънредни атестации - включително и при повишаване или кандидастване за началнически постове.

Променят се и доста разпоредби, свързани с дисциплинарното производство срещу магистрати. Предвиждат се изменения в частта за имуществените декларации на магистратите, правилата за командироване, конкурсите за постъпване в системата и други.

Най-много спорове вече предизвиква идеята да отпадне чл. 230 от ЗСВ, който урежда отстраняването на магистрати в случай, че срещу тях бъде повдигнато наказателно обвинение.  Конституционният съд вече се произнесе, че предишният вариант на закона, който предвиждаше ВСС  едва ли не автоматично да гласува отстраняване от работа за всеки, срещу когото бъде повдигнато обвинение за престъпление, е недопустим. Сега пък се предлага текстът изобщо да отпадне, а магистратите да бъдат отстранявани от длъжност по реда на НПК: от съда, по предложение на прокурора. Спорът е доколко този ред може да осигури гаранция, че с него няма да се злоупотреби, за да бъдат отстранявани "неудобни" съдии...


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във