Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Рестарт по интереси

Групата от неправителствени организации(НПО), специализирани в проблемите на съдебната система, ще разработват вътрешен мониторингов механизъм, който да замества този на Европейската комисия. Това обявиха през седмицата представители на Българския институт за правни инициативи, на Асоциацията за европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за права на човека, Българския Хелзинкски комитет, Института за развитие на публичната среда, Отворено общество, Съюза на съдиите в България и др. Те се бяха събрали на дискусия с наслов Рестарт на съдебната реформа?.


Усилените критики на т. нар. неправителствен сектор към състоянието на съдебната система придобиват все по-ясни политически измерения. Усилията на тези организации да оглавят недоволните са улеснени само от негативния доклад, в който Еврокомисията обобщи наблюдението си в областта на правосъдието и вътрешния ред за петте години еврочленство на България. Колкото и да е критичен, докладът за пореден път рисува до болка позната ни картина. Ако в него има нещо ново, то е умората и отегчението на Брюксел да ни напътства.


Докладът идва отвън тъкмо навреме (при това с указания за широко ползване на гражданския глас)и съществените му измерения са предизборни - на дневен ред са изборите за органи на съдебната власт: Висш съдебен съвет (ВСС), главен прокурор и прочее началници. После се задава свиреп парламентарен вот за Народно събрание, чийто мандат (съответно и този на бъдещия кабинет)ще съвпадне с този на съдебната власт.


Да се правят констатации като тези, които получихме от Брюксел, поначало не е трудно, стига да не зависиш от вътрешни фактори. Еврокомисията се отказа да пише едно и също на всеки шест месеца и насрочи следващия си доклад за след година и половина. В кухината, която се отвори, НПО-тата ще правят свой обобщен доклад. В него те ще оценят свършеното до февруари 2013 г., ще бъде отразен и изборът на следващия ВСС, в който, съгласно последните промени в съдебния закон, сдруженията ще участват с публично изслушване на парламентарно номинираните кандидати. Ще бъде отчетено и изпълнението на заявената от управляващите законодателна програма в областта на съдебната реформа. Това е обаче твърде малко за обобщена оценка.


Казаното по време на дискусията създава натрапчивото впечатление, че целта на гражданските сдружения не е да натискат за провеждане на съдебна реформа, а единствено да отбива домогванията на сегашната изпълнителна власт до високите постове в съдебната. Кадруващият задкулисно вътрешен министър Цветан Цветанов (Лошия)и уволнената председателка на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова (Добрата)се оказаха главните действащи лица в драма с подменен сюжет. В нея не само липсват редица основни играчи на прехода, които заемат и днес ключови позиции в съдебната система. От постановката е изрязана значително по-важната тема за качеството и резултатността на правораздаването, които са същината и смисълът на тази система.


Та - ако се вярва на гражданските организации - съдебната система е зле управлявана единствено заради уволнението на Тодорова. То беше посочено като пример за тотално сбърканата ценностна система на ВСС, чиито решения са изключително вредни, разрушителни и опасни. Именно уволнението на Тодорова, а не хилядите безобразни актове на съдии и прокурори по водените от тях дела, накърнило чувството за справедливост не само на всички честни и почтени магистрати, но и на гражданите. След констатацията, че ВСС е демонстрирал безсрамието си с уволнението на Тодорова, пък беше издигнат лозунгът: Свободата на всички хора зависи от това какъв ще бъде съставът на следващия ВСС! За капак беше казано в прав текст, че най-важните въпроси в идните месеци са на първо място изборът на ВСС и на главен прокурор, и на второ - развитието на казуса с уволнението на Мирослава Тодорова. Това щяла да следи Европейската комисия през следващите месеци и по това да ни оценява. Много плашеща е липсата на обективна оценка на действията и бездействията на съдия Тодорова. А те са друга страна на недъгавото лице на съдебната ни действителност.


Дори опитите на отделни представители на НПО-тата да погледнат извън проблема Мирослава са видимо преднамерени. Пропускът на еврокомисарите да споменат скандала Мишо Бирата е лош, защото подминава гаф на премиера Бойко Борисов. Но не и защото прокуратурата, която е част от съдебната власт, си затваря очите за него! Нарастващата употреба на специални разузнавателни средства по искане на МВР е лоша, защото повечето от тях не влизат в съдебна употреба. Но не и защото в много от знаковите процеси се търси под вола теле, само и само да бъдат смачкани железни СРС-та. Специализираният съд е лош, защото не е вкарал в затвора знакови подсъдими, но хората от същите тези НПО-та бяха твърдо срещу въвеждането му и направиха всичко възможно специализацията му да остане на хартия. Да не говорим за оценката на законодателните действия на управляващите, чиито инициативи (при това подкрепени от Брюксел)за по-строг и безкомпромисен НПК и за въвеждане на гражданска конфискация бяха яростно атакувани.


Оплют беше и един от членовете на ВСС, който най-малко заслужава това - Пламен Стоилов. Именно той заяви на протестиращите пред съвета, че оказват натиск в полза на човек, извършил тежки нарушения (Мирослава Тодорова). А Стоилов е единственият човек в съдебната система, който по-рано посочи същината на проблема й: като председател на комисията по знаковите дела във ВСС той обясни на депутатите в средата на миналата година как съдът всъщност разбира независимостта си. На въпрос защо знаковите процеси не вървят Стоилов заяви, че законът не дава възможност на ВСС да навлезе в тази територия табу - независимостта на съда. Стоилов призна, че всеки опит да го направи се натъква на сериозна съпротива от съдиите. Като представител на висшия орган на съдебната власт опитвал всякак - деликатно и не чак толкова, но отговорът винаги бил един и същ - ВСС няма право да се меси в хода на делата, защото наказателната политика на държавата се определяла не от него, а от Върховния касационен съд.


По време на сегашната дискусия именно съдията от този съд и член на ръководството на съдийския съюз Борислав Белазелков защити тази теза. Човекът, участвал в създаването на едни от най-порочните текстове в новия Граждански процесуален кодекс, заяви, че ВСС напразно се изживява като правителство на съдебната власт. Органът на власт в тази система е съдът, той упражнява власт. Прокуратурата също упражнява власт, но само докато започне работа съдът. В този смисъл ВСС не може да ръководи съда, както и председателят на съда не може да ръководи съдиите, заяви Белазелков.


Интересно защо изборът на ВСС доби толкова съдбовно значение, ако съветът няма да има думата в съдебното битие?! И защо всички ругаят съвета, а никой не признава, че той е такъв, какъвто са го сътворили босовете в съдебната олигархия? Избирателност пролича и в думите на Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии, влязъл вече в политиката като секретар на формацията на Миглена Кунева България на гражданите. По думите му съдебните избори протичат в многозначително мълчание - едни хора си разменят съучастнически погледи, потупват се взаимно по рамото и по всякакъв начин подменят думите с езика на телесната близост, а това е езикът на мафията. Грозев би трябвало обаче да знае, че ако това е вярно за ВСС, далеч по-вярно е за съда и прокуратурата, когато решава делата. Липсата на ефективен контрол върху съдебните актове също бетонира телесната близост в правораздаването.


При това хем кресливо, хем половинчато говорене как да не помисли човек, че обръчът от НПО-та, спекулиращи с правото да говорят от името на гражданите, не си разменят съучастнически погледи, докато си редят по-едро парче от съдебната баница?! С всичките си кусури ВСС явно е на същото мнение. На заседанието в четвъртък (26 юли) членът му Иван Колев поиска пълно разследване на начините, по които се финансира съдийският съюз и подкрепящите го НПО-та, какви са контактите им с Еврокомисията и имат ли в управителните си съвети хора с връзки от държавната администрация и с еврочиновници. Съветът реши да сезира за втори път главния прокурор за две нарушения на Мирослава Тодорова, свързани със забавени мотиви, довели до изтичане на давност. Петчленен състав на Върховния административен съд пък потвърди отказа за спиране на изпълнението на решението на ВСС за уволнението на Тодорова. Изглежда, на всички им писва от т. нар. неправителствен сектор.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Докато неправителствените сдружения издигаха уволнението на Мирослава Тодорова в проблем 'b91 на съдебната система, вътрешният министър Цветан Цветанов изнесе нови данни за нейни нарушения, свързвайки ги с организираната престъпност. В изказването си в Народното събрание по време на дебата за вот на недоверие на правителството тези дни Цветанов изброи половин дузина дела, по които Тодорова е бавила мотивите с години и е манипулирала деловодното им отчитане. Сред тях се оказа и процесът срещу бившия собственик на фалиралите Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка Атанас Тилев, когото отпреди 30 години на Запад глезат като на живия микрофон на КГБ. Тилев е в чужбина отдавна, но има бизнес у нас и е близък както с кадри на бившата Държавна сигурност, така и с представители на политически сили. От думите на Цветанов стана ясно, че Тодорова се е произнесла по дело срещу Тилев от 2005-2006 година. Но и след седем години все още не е предала мотивите и давността по делото е абсолютно изтекла. Става въпрос за дело за лице, което беше емблематично преди няколко години - Атанас Тилев, който е ощетил държавата с 543 млн. лв, каза Цветанов.



nbsp;


Рестартът на съдебната реформа вероятно ще си остане илюзия, ако се съди по номинациите за членове на ВСС от парламентарната квота. Депутати и неправителствени организации предложиха кандидатури, които пораждат основателни съмнения, че следващият съвет ще е по-читав от сегашния. ГЕРБ номинира първоначално своите депутати Ивайло Тошев и Юлиана Колева, Светла Петкова от Върховния административен съд, Валентина Драганова от Върховната административна прокуратура, Соня Найденова от Софийския градски съд, Каролина Михайлова от Варненския окръжен съд и Мария Кузманова от съдебния инспекторат.


Тошев стана за резил в края на 2010 г., когато се оказа в групата депутати, зарязали парламента, за да получат безплатни мобилни телефони Верту. По-късно ГЕРБ оттегли кандидатурата му и на негово място беше сложен номинираният от Атака Ясен Тодоров, следовател Софийската градска прокуратура и бивш съдебен инспектор. Името на Михайлова се свърза с холдинга Химимпорт от групировката ТИМ, а Светла Петкова пък е член на състава, оправдал висшия съдия Николай Урумов по аферата Приморско с мотива, че той не е отговорен за това, че дъщеря му Деница Урумова, също съдийка, е придобила имот като крайно нуждаеща се.


Левицата номинира вечния кандидат за началник Бойко Рашков (бивш заместник-министър на правосъдието и ексдиректор на националното следствие), Калина Карагьозова от Върховния административен съд, съдебния инспектор Незабравка Стоева и Надя Пеловска-Дилкова, председател на Врачанския районен съд.


ДПС предложи съдебния инспектор Васил Петров и заместник апелативния прокурор на София Магдалена Лазарова-Проданова.


Атака кандидатира шефа на пловдивското следствие Йордан Давчев, известен с опитите си да оглави тамошната прокуратура, а лидерът на РЗС Яне Янев номинира свой земляк - председателя на районния съд в Сандански Димитър Узунов.


Независими депутати издигнаха кандидатурата на благоевградския прокурор Тодор Мерджанов. СДС предложи конституционния съдия Владислав Славов, пребиваващ неспирно по съдебните върхове през повечето години на прехода. Славов е бивш член на ВСС, бивш заместник главен прокурор, експредседател на Върховния административен съд, а от 2003 г. досега е конституционен съдия от съдебната квота. Своя номинация не излъчи единствено ДСБ - позицията на партията е, че парламентарната квота трябва да бъде премахната.


Неправителствените организации пък внесоха своя листа с предложения във вид на отворено писмо. В него с депутатските предложения съвпадна единствено името на Надя Георгиева Пеловска-Дилкова. Другите им номинации са на Веселина Вълева - съдия в апелативния спецсъд, Галина Стоянова - заместник апелативен прокурор на София, Иван Ранчев - апелативен съдия от Пловдив, Кристиан Таков - доцент по право в Софийския университет, и Юлиана Кацарова-Чорбаджиева - прокурор в апелативната прокуратура в София. Ранчев е пословичен сред колегите си с неспирното катерене на кариерната стълба. Говори се, че спечеленият от него конкурс за апелативен съдия е опорочен - член на комисията бил научният му ръководител при процедурата за докторантура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във