Параграф22 Weekly

§22 Анализи

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР СИ ВЪРНА ХОТЕЛ ЦАРЕВ ВРЪХ

Още в библията Христос е казал Изгонете търговците от храма. И ако думите на Сина Господен са отправени към неговите последователи на Земята, вече няколко петилетки живеещите около манастир Св. Иван Рилски се чудят на кой бог се кланят управляващите обителта.
Причината за тези питания са имотите на светото място и възможностите за печалби, с които могат да се издържат светите отци и храмът. Тези светски размисли предизвикват учредяването на новото търговско дружество Царев връх само преди броени дни.
Според регистъра новият юридически субект е ЕООД, с капитал от 5 хил. лв. и с управител 23-годишната Радостина Данаилова. Сферата на дейност на Царев връх ЕООД е мащабна - всичко позволено от закона.
Точно от този пасаж сърцата на вярващите се свиват от страх заради спомена, че това не е първият опит на светите старци наред с божиите дела на Земята да се занимават и с бизнес.
Паметта ни отвежда към началото на 90-те години, когато по магазините на татковината ни се продаваше прочутата ракия Рилски манастир, произведена от едноименната фирма, в която с доста голям дял участваше и обителта.
Новият юридически субект ще стопанисва най-хубавия хотел до манастира - Царев връх, а дружеството ще се занимава и с хотелиерство, с ресторантьорство, с туристически услуги и добив на дървесина, все дейности, доста далечни от предписаните за наместниците Божии на Земята.
Вярно е, че преди хилядолетия създателите на Библията не са знаели, че през ХХI век капитализмът ще господства на Земята и ще управлява света, включително и манастирите. Но вярваме също, че хората се различават от другите божии твари само с разума, който ни кара да не допускаме два пъти една и съща грешка.
Дали е така и в случая с новото дружество, ще покаже бъдещето. Дано да не се стигне отново до това манастирът да плаща милиони левове дългове на частни фирми. А това би се случило, ако отново се окаже, че хората, представляващи обителта, не владеят правилата на играта.
Историята
с първото финансово дружество на Рилския манастир започва в началото на 1993 г., когато тогавашният игумен - Драговитийският епископ Йоан, подписва договор с фирма Дару-АВ ООД, собственост на столичния бизнесмен Валентин Тилев. Той е известен най-вече с това, че е брат на Атанас Тилев - тогава шеф на Банка за земеделски кредит (БЗК).
С договора е създадено дружество Рилски манастир ООД. За управител на манастирската фирма е назначен Вълкан Стойновски, който много бързо се убеждава в необикновените бизнес възможности, които дава името на светата обител.
Според фирмената регистрация в СГС, мажоритарният собственик във дружеството е игуменът на Рилския манастир Йоан Драговитийски, който притежава 60% от акциите. Останалите 40% са собственост на фирма Дару-АВ ООД.
Сред имотите, описани като апортна вноска на манастира в Рилски манастир ООД, са бившият магазин на Кореком, ресторант Дружба, манастирската туристическа спалня, както и няколко магазина, разположени в самата обител и на пътя към него. Като най-апетитен обаче бизнесмените определят останалия от соцвремената хотел Рила.
Годишният наем, който трябва да плаща Рилски манастир ООД на обителта, е в размер на 1 000 000 недоминирани лева. В анекс към контракта се добавя, че след 4 януари 1993 г. наемът се изплаща след приключване на календарната година, а сумата е в български левове. Сроковете не са определяни въпреки галопиращата инфлация през тези години.
В т.15 от дружествения договор има още по-голям парадокс. Според него при прекратяване на договора Рилски манастир ООД има право да задържи имотите на манастира, върху които са направени подобрения, до окончателно изплащане на стойността на подобренията, заедно със съответни обезщетения.
Това на практика се оказва първата мина, заложена под престола на дядо Йоан. Клаузата може да се класифицира само като харизване на манастирските имоти, защото обителта едва ли би намерила пари да изплати на съдружниците си подобренията и надутите суми на инвестициите.
Така на практика в Рилски манастир се създава държава в държавата
В първите години никой не знае кой и какви данъци плаща. В началото дружеството използвало даже някакъв стар печат на Балкантурист.
Истинското зарибяване на дядо Йоан обаче става през август 1993 г., когато съдружниците му го убеждават, че е наложително да изтеглят заем в размер на 1.3 млн. долара, естествено от банката на Атанас Тилев (БЗК).
Парите били предназначени за модернизирането и подобряването на външния вид на хотел Рила. В строителните планове на съдружниците е заложено изграждането на още един етаж на вече съществуващата постройка, за да се увеличи броят на леглата.
Банката на Тилев отпуска заема, като гарантира прибирането на парите си с ипотека на манастирската фурна, с правото на строеж на новия хотел Царев връх и със залог на ресторант Рила.
Така на бял свят се появява ново дружество Рилски манастир - Царев връх ООД с управител отново Вълкан Стойновски. Като съдружници в него обаче са вписани Данчо Джиков и Пламен Ялнъзов.
В началото на 1994 г. по време на коледните и новогодишните празници на бял свят се появява и първият резултат от дейността на манастирската фирма - България е залята от алкохол, носещ името Рилски манастир. На етикета освен името на Светата обител има и надпис, който гласи, че питието е отлежало в манастирските изби. Интересното в случая е, че ракията се произвежда във Винпром - Русе, което поставя ред въпроси с отлежаването. Но ракията Рилски манастир не е най-големият проблем на обителта.
На практика се оказало, че от тази богоугодна дейност манастирът не е получил нито лев, няма отчетена печалба и в дружеството, а налице са само пасиви и непогасен кредит към БЗК.
Не така стоят нещата за управителя на Рилски манастир ООД Вълкан Стойновски, който след като установил, че от името на светиите се печели добре, през 1996 г. регистрира собствена фирма за алкохол Св. Валентин.
Стойновски се ориентирал към католическия светия, а на пазара се появили различни видове вина Свети Валентин, всички посветени на любовта.
Сравнително доста време било необходимо на игумена на Рилския манастир дядо Йоан да му просветне, че от фирмата към манастирската хазна нищо не тече, а се трупат задължения.
Веднъж попаднал в капана, дядо Йоан остава заклещен в него до края на дните си
Вместо да прекрати договора по законов път, през 1999 г. той взема нещата в своите ръце и решава, че ще изиграе съдружниците си и ще си върне част от загубените пари, като отдаде под наем имотите, с които е влязъл в дружеството на бизнесмени от Рилското корито. Вместо това обаче предизвиква гнева на партньорите си, а по-късно попада и в нова каша от дела, водени вече от наемателите, на които се наложило да плащат два пъти за едно и също нещо.
Че светият мъж е на вие с бизнес игрите става ясно много бързо. Акционерите в Рилски манастир ООД свикват събрание в столицата, на което Йоан даже не е поканен. Там Драговитийският епископ е изхвърлен от дружеството заради накърняването на интересите на фирмата и то се преобразува в ЕООД. Новият юридически субект вече се управлява от едноличния собственик на капитала на Дару АВ ООД Иван Мирчев Кисьов.
След като научава за случилото се в столицата, Драговитийският епископ Йоан, вместо да се обърне към адвокат, решава сам да се справи с проблема. Резултатът е, че светият отец пропуска срока за внасяне на исковата молба срещу решението на акционерите, а и документите, депозирани от него в Кюстендилски окръжен съд, се оказват неподписани.
Така Светата обител се прощава със стопанисването на имотите и с дивидентите от тях, харизани като апортна вноска в договора.
Рилски манастир ЕООД се ражда чисто като моминска сълза
а прегледът на задълженията по банковия заем след шест години плащане показва дълг за 1 121 000 долара, които висят над обителта като дамоклев меч.
В средата на април 2000 г., по молба на Банка за земеделски кредит (в несъстоятелност), Кюстендилски окръжен съд назначава синдик, който да се разпорежда с имотите на обителта.
Логичен е въпросът знаел ли Светият синод за заложените манастирски имоти? Изискването е всеки договор за манастирска собственост да се сключва с одобрение на синода. Синодалните старци твърдят, че нищо не знаят, и препращат въпросите към патриарха. Той пък вече три петилетки така и не е казал нито дума по въпроса.
След всичките бизнес и юридически перипетии по този казус адвокатите, защитавали правата на Рилския манастир, обясниха, че договорът между Йоан и фирма Дару-АВ е съставен така, че да се глътне каквото може от Светата обител.
Тези, които са замислили далаверата, са гледали много напред във времето, защото още през далечната 1993 г. записали в споразумението, че дружество Рилски манастир ООД ще стопанисва всички имоти (със стопанско предназначение), върху които манастирът ще си възстанови собствеността. Което на практика значи, че търговците са щели да сложат ръка на хилядите декари манастирски земи и гори, намиращи се в сърцето на Рила планина, реституирани години по късно.
Така манастирските гори щяха да бъдат изключени от границите на защитените зони, да не са под защита на държавата, да се ползват безразборно и да се секат безобразно.
Послепис
С подписването преди около година на извънсъдебно споразумение новият игумен на Рилската света обител дядо Евлогий слага край на многогодишното ходене по мъките, залогът в което са манастирските имоти. Сагата, започнала през 90-те години, приключи в края на 2008 година. Изплатени са и последните вноски на кредиторите от Централна кооперативна банка (ЦКБ).
По решение на Светия синод манастирът поема управлението на хотелския комплекс. Тъй като духовенството няма право да се занимава с чисто търговска дейност, е регистрирано дружество, което ще развива и други дейности, сред които е и дърводобив, за да помогне за стабилизиране на финансовото състояние на манастира.
В момента там се прави основен ремонт на покрива, работи се по инсталациите и се правят строителни подобрения по манастира, каза игуменът Адрианополският епископ Евлогий.
Той се надява до следващата - трета сесия, на църковния събор работата на Царев връх да приключи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във