Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Родилните мъки на гражданската конфискация

Повече от година, след като бе представен проектът на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, премиерът Бойко Борисов най-сетне проговори по темата. Пестеливо и в компанията на американския посланик Джеймс Уорлик, но все пак проговори. Това стана на съвместна пресконференция по повод на доклада на Държавния департамент на САЩ за стратегията за контрол над наркотиците.
Какво каза той за най-силната законодателна инициатива на кабинета си, реализирана от правосъдното министерство? Че до излизането на мониторинговия доклад на Европейската комисия през лятото законът ще бъде приет. Колегите от Департамента на САЩ са запознати, че се довършват част от законодателните промени, заяви премиерът. И не остана съмнение, че казаното от него е в пряка връзка с позицията, изразена в щатския доклад. А тя подкрепя българските усилия за усъвършенстване на законодателството за отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност.
Нека да припомним предисторията. Експертите от Венецианската комисия към Съвета на Европа одобриха българския проект в края на миналата година, след което и Европейската комисия каза твърдо Да в последния си междинен мониторингов доклад. По този повод правосъдният министър Маргарита Попова излезе с официално изявление: За пореден път Комисията потвърждава своята теза, че България трябва да развива законодателството си в посока, позволяваща работа по анонимни сигнали. Като добър законодателен модел в тази посока ЕК оценява разпоредбите на проекта на Закон за отнемане на незаконното имущество. Сътрудничеството с Венецианската комисия е дало според ЕК много добър резултат. Като позитивен ефект от тази комуникация е посочен фактът, че проектът позволява конфискация, която не се базира на осъдителна присъда, и го прави по начин, категорично гарантиращ защитата на основните права на гражданите. Този закон и новият Наказателен кодекс са определени като приоритет на законодателната политика.
Дни преди оповестяването на американския доклад пък заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова, която е моторът на проекта, каза на среща с журналисти, че до 2-3 месеца той ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет. Това ще стане след края на течащата сега съгласувателна процедура.
Междувременно стана ясно и какви драми тресат кабинета във връзка с проекта. Оказа се, че становището на правната дирекция на Министерския съвет от декември миналата година, изтекло избирателно в една-две медии, е заредено със скандал. В него не просто се правят забележки - то атакува в самата му същност и до такава степен, че го обезсмисля. Това, което направи впечатление, е, че правителствените юристи се зъбят най-свирепо срещу най-ефективните механизми: гражданската конфискация да се провежда без наличие на осъдителна присъда и да засяга и лицата, чието незаконно придобито имущество е прехвърлено на друг, за да се прикрие неговият произход.
Това е мнението на правната дирекция, ръководена от Галина Маринска, а не на Министерския съвет. Повечето становища, които получихме при съгласувателната процедура, поддържат обратното, заяви Петрова. И отсече, че принципните възражения срещу самата философия на закона няма да се вземат предвид, защото министерството държи на концепцията си за конфискация без присъда. Жанета Петрова обясни за пореден път, че основният критерий да се задейства ли, или не механизмът на гражданската конфискация ще бъде облагата, а не извършването на самата незаконна дейност.
Правната дирекция на кабинета в лицето на началника й Галина Маринска си позволява странни волности, ако се съди от устройствения правилник на Министерския съвет. В него не е предвидено право на мнение на тази специализирана администрация по подобен случай. Становището й трябва да бъде прието на заседание на министрите и да бъде подписано от министър-председателя и от главния секретар на Министерския съвет. Как така едно изцяло отрицателно становище по най-важния законодателен проект на управляващите оживява зад гърба на премиера и на целия Министерски съвет?! И защо никой от тях не реагира, след като е ясно, че са наясно какво е написала Маринска? Отговорът е прост - защото докладите на Еврокомисията и държавния департамент с подкрепа за проекта още не бяха готови.
На отправените от нас въпроси от пресцентъра на Министерския съвет потвърдиха, че становището на Маринска не ангажира по никакъв начин кабинета. И упорито опитаха да ни убедят, че изпращането му в Министерството на правосъдието, без да мине през заседание на министрите и да бъде подписано от премиера, е нормално и в съгласие с правилника. Това становище е само за служебно ползване, докато се изчистят нещата по проекта в дългата съгласувателна процедура. То не ангажира по никакъв начин правителството, а е само едно виждане относно някои текстове. Администрацията на Министерския съвет само подпомага дейността му и негово право е да се съобрази със становището или не. Не сме го предоставяли на никого и от нас не е изтичала информация за съдржанието му към която и да било медия, заявиха от пресцентъра на МС.
А истината за акцията на Маринска прозира ясно, като се вземе предвид страничната й дейност. Освен че взима заплата като държавен служител във висша инстанция, тя е свързана с правно-консултантската кантора А и В консултинг, основана през 1992 година. Там е съдружие с бившия образователен министър в кабинета Сакскобурготски Даниел Вълчев. Кантората е представена като специализирана в областта на търговското, финансовото, облигационното, вещното и международното частно право. За посочените изрично като нейни основатели Маринска и Вълчев се казва, че се оттеглили от активна дейност през 2001 г. поради поемане на публични отговорности. Може би това е достатъчно, за да си обясним защо тя е погледнала на проекта за закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства с истинско отвращение.
Иначе защитници на човешките и конституционните права на българските граждани като Маринска у нас бол. Под това прикритие отначало само правозащитници, после адвокати и бизнесмени, а напоследък и магистрати, поддържат огъня с цел единствено да запазят ограбеното през 20-годишния преход. Предстои обаче министрите да се произнесат официално, а след това да вземат думата депутатите. Тогава ще стане ясно като бял ден кой за какво се бори.

Как го правят в САЩ?
На срещата с журналисти заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова беше придружена от американски прокурор, който работи от дълги години в областта на гражданската конфискация. Той пожела анонимност, но сподели изключително интересни и показателни детайли от процедурата, по която американските магистрати и специализирани служби отнемат имущества. Американският прокурор каза, че механизмът действа успешно в САЩ от три години, а подобни закони има в Тайланд, в Канада, в Обединеното кралство, Колумбия и Швейцария. Гражданската конфискация се прилага най-често при недоказано в съда престъпление, от което извършителят му е спечелил имуществена облага. В такива случаи разследващите органи, които се занимават с казуса, представят пред съда клетвени декларации. В тях посочват доказателства за незаконната дейност на извършителя, които най-вероятно не биха били достатъчни за доказване на вината му в наказателно производство или то би се проточило във времето. Процедурата започва по инициатива на полицията, на ФБР или на прокуратурата, ако разследващите установят, че човекът разполага с голяма сума в банковата си сметка. Ефективността на този подход е особено висока в случаите, когато разследваният има имунитет, починал е или се е укрил от правосъдието. Разследващите представят доклад на прокурора, след което съдия преценява да запорира ли имуществото на заподозрения. Ако го запорира, уведомява лицето и го приканва да докаже легалния произход на запорираните средства.
Един от методите разследващите да докажат връзката между престъпната дейност и натрупаното имущество е изследването на нетната стойност на активите на лицето. Ако за четири-пет години тя е скочила от 50 хил. долара на 10 млн. долара, за отнемането им е достатъчно да бъде доказано, че през този период човекът е бил ангажиран с престъпна дейност. Което не означава да е налице влязла в сила присъда. Проверяваният има възможност да се защити пред съда и в 80% от случаите се стига до извънсъдебно споразумение. С него се избягва конфискуването на цялото имущество. В останалите 20% започва процес, в който лицето трябва да докаже законноста на средствата си. Може да призове като свидетели хората, за които примерно твърди, че са му дали заеми. Благодарение на тези дела и споразумения всяка година в щатската хазна влизат над 1 млрд. долара. За сравнение, Комисията Кушлев, която чака осъдителна присъда, за да заведе гражданско дело за конфискация, за цели шест години, откакто я има, е внесла в бюджета нищожните 230 хил. лв., след като е спечелила окончателно едва 16 дела. За същия период, за да съществува, комисията е погълнала над 30 млн. лв. от бюджета, а даденият неотдавна на съд за конфликт на интереси при шуробаджанашки назначения нейн директор Стоян Кушлев е прибрал общо 500 000 лв.

Парите от конфискации - срещу прането на пари
Борбата срещу прането на пари да се финансира със средствата от конфискувано по реда на новия закон имущество. Това е една от мерките в новата стратегия за противодействие на изпирането на пари, представена в сряда (9 март) в Министерския съвет. Тя предвижда създаване на междуведомствен съвет, в който да участват всички основни институции у нас. Той ще представлява форум, занимаващ се изцяло с противодействието на прането на пари, ще получава информация от бизнеса за областите, където най-лесно става изпирането на пари, ще анализира възможностите за превенция и ще набелязва мерки и идеи за законодателни промени. Идеята е парите за дейността му да се взимат от предвидения в законопроекта за гражданска конфискация фонд за управление на конфискуваните активи, както и от средствата, отнети в резултата на наказателна конфискация като част от осъдителните присъди срещу перачите на пари.
Част от парите ще бъдат заделяни за подпомагане на жертвите на трафик на хора, както и за подпомагане на превантивната дейност на институциите, които противодействат на изпирането на пари, организираната престъпност и тероризма. Друга част ще се раздава за здравеопазване, образование и други социални дейности.
Съществен момент от мерките в стратегията срещу изпирането на пари е създаването на централизиран банков регистър за наличие на банкови сметки на гражданите. По този начин ще се следят постъпленията на средства и ще може да се установява кога тези постъпления идват от изпрани пари. Целта е да се облекчи работата на разследващите органи. Централизираната система ще се ръководи пряко от БНБ. И при представянето на тази стратегия американският посланик Джеймс Уорлик, в присъствието на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов и новия шеф на ДАНС Константин Казаков, настоя категорично за въвеждане на гражданска конфискация без наличие на влязла в сила осъдителна присъда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във