Параграф22 Weekly

§22 Анализи

РОЗОВИ ХАПЧЕТА И ЗА ТЕМИДА

Какво може да направи човек у нас, ако (не дай Боже!) му се наложи да закара свой близък против неговата воля в психиатрично заведение?
Драматичният случай, който разказа пред Параграф 22 столичанката Христина М., е достатъчно показателен за това колко несъвършено е българското законодателство в това отношение и какво ходене по мъките е човек да откара психичноболен роднина под грижите на лекарите.
Христина вероятно никога няма да забрави края на септември 2008 година. Той се е запечатал в паметта на жителката на квартал Лозенец с първите прояви на открита агресия от страна на параноичната й майка, 57-годишната Дора П. - дългогодишна библиотекарка.
Майка от години имаше психически проблеми, но от този ден започна да получава халюцинации, спомня си все още страха си потърпевшата. Душевноболната жена станала опасно агресивна. Тя започнала да разхвърля покъщнината, да заключва апартамента, да се бие с обитателите на жилището, сред които са трите й малолетни внучки, и с майка си - 83-годишна старица. Като видях, че нищо не можем да направим и ситуацията излиза извън контрол, реших да потърся помощ от полицията, спомня си ужаса на преживените дни Христина.
Дежурният в намиращото се недалеч Четвърто районно управление вдигнал рамене с думите: Нищо не сме в състояние да направим в тази ситуация. Той я отпратил към прокуратурата, откъдето да наредят принудително отвеждане на болната в психиатрията. Дъщерята на превъртялата библиотекарка хукнала към Софийския районен съд, където подала молба за принудително лечение на майка си. Там научила, че след около един месец ще излезе решение по въпроса.
Междувременно, докато самотната майка Христина тичала по инстанции в търсене на помощ - в къщата настанал същински ад. Болната от параноидна шизофрения Дора изобщо не се интересувала от разни съдебни решения. Тя само издебвала всички да заспят и започнала да изхвърля тенджерите и другата посуда от жилището. А когато дъщеря й и 83-годишната й майка се опитвали да я укротят, влизала в ръкопашна схватка с тях. Спомням си, че бях отслабнала с 6 килограма, казва Христина. През цялото това време на няколко пъти идвала полиция, но униформените отказвали да откарат жената в болницата, без да има съдебно решение по въпроса. За един месец време дъщерята на психичноболната ходила няколко пъти до съда да види докъде са стигнали нещата. Там й казали, че преписката е пратена при кварталния и трябва да чакат кварталният да мине да събере сведения. Кварталният обаче така и не се появил.
Близките потърсили помощ и в столичния психодиспансер. След 20 обаждания в заведението на ул. Екзарх Йосиф 59 най-сетне дошъл екип с линейка. Медиците обаче отказали сами да се разправят с буйстващата жена, като заявили, че в такива случаи близките трябва да закарат болната. А близките - само жени и деца. На 6 октомври Христина и брат й, който се притекъл на помощ, успели да я откарат в психодиспансера, а оттам след дълги уговорки с душевноболната (за да се подпише, че е съгласна) я откарали в психиатричната клиника на 4-и километър, където била лекувана близо 25 дни. След престоя в болницата състоянието на Дора се подобрило и тя започнала дори да ходи на работа в училищната библиотека.
И - както обикновено - следва неочакваното: съдебната система реагирала. На 9 декември към 7 часа сутринта - два месеца и половина след като Христина М. подала молбата до районната прокуратура, на вратата позвънили двама униформени. Пред шокираните обитатели на жилището те строго обяснили, че са от съдебната охрана и трябва да отведат (излекуваната вече!) Дора П. принудително на дело.
Слава Богу, това не се наложило. След пребиваването й в специализираното клиника, състоянието на Дора П. вече било стабилизирано. Макар че ранната визита на униформените била доста изненадваща, все пак жената запазила спокойствие и сама тръгнала към районния съд. Там след кратко заседание, на което присъствал лекар психиатър, делото било прекратено.
В подобни случаи районната прокуратура прави искане до съда за образуване на дело за принудително настаняване за лечение, поясни за Параграф 22 съдията от Софийския районен съд Даниела Стоичкова. Според чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146, ал., т.1 и 2 (психичноболни - б.р.), които поради заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Малко по-надолу в текста на закона има една любопитна подробност: в чл.158 ал.(2): съдът разглежда делото в открито заседание с участието на лицето в 14-дневен срок от постъпване на искането.
Да оставим на първолаците да пресметнат колко пъти е бил превишен посоченият в закона срок. Къде са 14 дни, къде са два месеца и половина - явно за родната Темида разликата не от съществено значение. А за подобно поведение, както е известно, повечето специалисти посягат с право към рецептите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във