Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Рутинна безполезност

Прословутият механизъм за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия ни чете конско за правосъдието и вътрешния ред повече от петилетка, омръзна и на Брюксел. Очакваният в четвъртък (18 юли)устен доклад за България и Румъния ни беше представен така, че никой да не разбере какво е съдържанието му. Това стана на закрита среща във вид на обмяна на мнения между експертите в работната група към Съвета на Европейския съюз. Изглежда обаче, еврокомисарите разиграват и сценарий с цел да парират очакванията на гражданите на двете страни за решителна публична критика.


С изявления на говорителя на Еврокомисията Марк Грей от началото на седмицата беше подсказано, че шоуто няма да се състои. Грей отпрати очакванията то да се случи към края на годината, когато трябва да излезе писмен годишен доклад. Сегашната обмяна на мнения не включвала политически оценки, а засягала само фактологичния напредък на двете страни. Знам, че има големи очаквания за датата 18 юли и за този доклад, който Европейската комисия ще представи пред съответната работна група към Съвета на Европейския съюз. Трябва да отбележа, че на всеки шест месеца ЕК докладва в устен порядък последните данни. Не става дума за писмен документ, а за запознаване с гледните точки на отделните държави в съюза. Заседанието не е свързано по никакъв начин с обстановката в България, заяви Марк Грей.


След заседанието хората от Европейската комисия отказаха подробности, а Марк Грей отново се измъкна с познатото рутинна процедура. Това не е минидоклад или междинен доклад. Процедурата не включваше разпространяване на някакви документи и направената от комисията устна презентация не съдържаше никакви политически оценки или препоръки. За България комисията представи на страните членки информация за развитието на съдебната реформа и конкретно - за нейната независимост и отчетност. Представихме сведения и за борбата с организираната престъпност и корупцията. Но отново искам да подчертая, че не сме коментирали политическата ситуация в България, подчерта говорителят.


Очаквано българските власти също мълчат. Прокрадналата се информация за това кои теми и събития са обсъждани не е изненадваща - скандалните назначения в сферите на правосъдието и сигурността, ефективността на комисията за конфликт на интереси, дейността на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор, реформата в МВР, отнемането на незаконно придобито имущество, антикорупционната стратегия и центъра БОРКОР. От тези теми няма как да се избяга, въпросът е в какво русло вървят конкретните обсъждания.


За тях повече ще научим вероятно след края на обявеното ден преди доклада предстоящо гостуване в София на заместник-председателката на Европейската комисия Вивиан Рединг. Тя пристига у нас в началото на идната седмица. Официалният повод е участието й в т. нар. Граждански диалог. Той е част от серията публични дебати с европейските граждани (но с участието на местни политици), които Рединг и други комисари провеждат в цяла Европа през 2013 г., обявена за Европейската година на гражданите. Идеята е мненията на гражданите да улеснят Еврокомисията при изготвянето на плановете за бъдещи реформи на Европейския съюз и подготовката на изборите за Европейски парламент през 2014 година.


Какво ще научи Брюксел в държава, която се е оплела като пате в кълчища, затъвайки безизходно в собствените си проблеми, не е трудно да си представим. Повече от сигурно е обаче, че официалната програма ще бъде съчетана с далеч по-откровени разговори на четири очи. Двама от участниците са обявени - президентът Росен Плевнелиев и вицепремиерката и правосъдна министърка Зинаида Златанова. В началото на юли Вивиан Рединг заяви в дебат в Европарламента, че Европейската комисия наблюдава със загриженост обстановката в България. Тя каза дори, че някои постановкикато спорното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС можели да навредят на съюза като цяло. Еврокомисар №1 Жозе Барозу пък уведоми премиера Пламен Орешарски , че развитието на обстановката у нас поражда безпокойство не само сред българското общество, но и в комисията. За кой ли път бяха дадени и неприложимите у нас рецепти - назначенията на стратегически постове да стават прозрачно и да проведем съдебна реформа.


В очакване това да се случи еврокомисарите тази седмица завършиха проекта си за създаване на Прокуратура на Европейския съюз, която да започне работа от 1 януари 2015 г., след като я одобри Европейският парламент. Такава структура е предвидена в Лисабонския договор, а ролята й е да се бори с измамите със средства от бюджета на съюза. Ще я оглавява европейски прокурор с четирима заместници и ще работи чрез национални прокурори в съответните държави. Отново Вивиан Рединг нарече момента исторически. И призна, че много подкупни държавни служители участват в измамите, за да дадат зелен сигнал за определени проекти - най-вече в областта на регионалното развитие и земеделието. Рединг каза, че на национално равнище еврочленките са бавни в този тип разследвания, особено когато измамите са извършени в повече от една държава. Различните правила водели до невъзможност за събиране на доказателства, а резултатът е, че в повече от половината случаи не се стигало до осъдителни присъди.


Изглежда, еврокомисарите са имали за настолно четиво папките от делото САПАРД. И трябва отсега да са наясно, че проектът им може да не проработи у нас. Реално разследванията ще водят т. нар. национални делегирани обвинители към Прокуратурата на Европейския съюз, които ще са българи. Те ще работят по българските закони и практики и ще поддържат повдигнатите обвинения в българските съдилища, в които доказателствата все не са достатъчни. Добрата новина е, че петчленна комисия на европрокуратурата ще решава за всеки конкретен случай на трансгранична измама в кой национален съд да се води делото. Пратят ли го у нас, да се сърдят после на себе си. Българският съд ще разрешава също претърсванията, изземването, замразяване на сметки, разпити, както и прилагане на СРС. Законно събраните от една държава доказателства ще бъдат достъпни за всички национални прокуратури, което пък е шанс да бъдат държани под око нашите разследващи.


Учредяването на европрокуратурата ще ограничи правомощията на службата за борба с измамите ОЛАФ. Тя ще продължи да извършва разследвания в областите, които не попадат в сферата на компетентност на европейския прокурор. Сред тях са неправомерно поведение, засягащо финансовите интереси на Европейския съюз, както и тежки нарушения или престъпления, извършени от негови служители, от които обаче няма финансови последствия. При откриване на закононарушения от обхвата на прокуратурата на Евросъюза ОЛАФ ще й предава данните възможно най-бързо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във