Параграф22 Weekly

§22 Анализи

С бюро или не, да живее СРС!

Буря в чаша вода - така може да се илюстрира поредният скандал около специалните разузнавателни средства, който има отзвук и в парламентарното заседание в петък (2 октомври). Този път традицията шумът около употребата на спецсредствата да гръмва след разкрито подслушване на журналисти или депутати, каквито случаи имаше в последните две години, не се спази.
Врявата сега се вдигна заради съвместния законопроект на ГЕРБ и Атака за промяна на Закона за специалните разузнавателни средства, която предвижда заличаване на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. В сряда (30 септември) стана ясно, че вносителите целят контролът върху СРС да се осъществява от независим орган, като за тази цел предлагат да се създаде парламентарна подкомисия, съставена на паритетен принцип.
Както е известно, то бе регламентирано също с поправка в съществуващия ЗСРС, направена през декември 2008 година. През май Народното събрание избра и членове на бюрото, а за шеф бе определен бившият заместник правосъдният министър Бойко Рашков. Две от гласуваните кандидатури за членове бяха предложени от ДПС - съдийката от Добрич Калиптен Алид и бившия софийски градски прокурор Нестор Несторов, чието име се свързва с поредица от скандали преди няколко години. В състава на бюрото бе и Борислав Българинов от партия Ред, законност и справедливост. Нейният председател Яне Янев демонстрира доста тесни връзки със спецслужбите у нас. Заместник на Рашков пък стана бившият правосъден министър на НДСВ Антон Станков. Новото бюро получи и нов дом - на последното заседание на кабинета на 23 юли му беше връчен ключ от първия етаж на сграда на бул. Цариградско шосе 125.
Пресният скандал, избухнал в 41-ото Народно събрание след внасянето на законопроекта, се засука около хипотезата, че с ликвидирането на бюрото, ГЕРБ ще сложи ръка на контрола върху СРС-тата, разбира се, със задни политически цели. Зад тази позиция застанаха хората от БСП в лицето на бившия вътрешен министър Михаил Миков и на Ангел Найденов, които пледираха за идеята си в парламентарната зала.
Тезата им, както при повечето манипулации, обаче може да впечатли само лаиците, непознаващи Закона за СРС. В неговия чл.34 а от Глава Контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства четем, че контролът се осъществява от: министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Министерството на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция Национална сигурност, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Държавна агенция Национална сигурност. Ще рече: и без съществуването на бюрото контролът така и така си е в ръцете на вътрешния министър и на шефа на ДАНС, за които няма съмнение, че са си политически назначения.
Разбира се, и мотивировката на ГЕРБ-ерите, че промяната се прави с оглед на синхронизирането на ЗСРС с европейското законодателство и по-точно с шенгенските разпоредби в сферата на трансграничното проследяване, е наивна. Според Павел Димитров от ПГ на ГЕРБ в закона се създава Глава втора, която дава възможност да се използват спецсредства по международни актове, отнасящи се до трансграничното наблюдение при полицейско сътрудничество на страните от Шенгенското пространство.
В това няма нищо лошо, само че досега съществуващото Национално бюро за контрол няма никакво отношение към този въпрос. Още при ситуирането на бюрото беше ясно, че то ще осъществява контрол не върху протичащите в момента действия с употреба на спецсредства, а ще извършва проверки по законността на вече използваните такива - тоест контролът ще е последващ. За всички детайли, отнасящи се до разрешения, прилагане и употреба на СРС в текущата оперативна работа на службите, отговорност носят вътрешният министър и шефът на ДАНС и това ясно е казано в ЗСРС.
Значи зад наивния мотив за синхронизиране, както и зад писъците за политически мераци в контрола над СРС, стоят други идеи. Едната, прокраднала се под благовидна форма, е, че със закриването на бюрото ще се спестят 5.5 млн. лв., отделени за него. Тя бе формулирана от депутата Искра Фидосова от ГЕРБ. Пет милиона са си пет милиона, но дето се вика, ако с повишението на акциза на вносните цигари финансист №1 напълни хазната, направо са си нищо.
По всяка вероятност тайната се крие в ревността на новата власт по отношение на опитите някой да й рови в коша с мръсното пране. Бюрото по закон има право (чл. 34, ж) да изисква информация от службите, да проверява регистрите им, може да шета из помещенията, където се съхраняват документите за използваните СРС и информацията, придобита чрез тях. Това далеч не е безобидно мотаене в задния двор на спецслужбите, където се трупат всички вече използвани искания, разрешения, записана информация и прочие.
А една подкомисия в парламента едва ли ще има такъв достъп, следователно страхът от размахване на кирливи ризи ще се изпари, когато учредяването й стане факт. Иначе най-професионално и равно отдалечено от източниците на различни притеснения би било реализирането и ситуирането на самите структури за използване на СРС (дублирани сега в МВР и ДАНС) в една изпълнителна агенция. Такива очаквания имаше при подготовката на промените в ЗМВР и закона за държавната агенция, но те не се оправдаха. Макар че в момента Дирекцията Оперативно-технически операции (ДОТО) е на крачка от тази идея, ставайки юридическо лице с отделен бюджет. Но явно втора крачка няма да има, а ставащото покрай закриването на бюрото говори, че няма да има движение и от капсулирането на информацията от СРС извън МВР и ДАНС. Така както си беше и при бившите управници от тройната коалиция. Буря в чаша вода - нищо друго...

Facebook logo
Бъдете с нас и във