Параграф22 Weekly

§22 Анализи

С културна полиция и адекватни закони ще станем по-богати

Емил Александров е роден и израснал в Кюстендил. Завършил е Професионална техническа гимназия. През 2003 г. завършва археология във Великотърновския университет. Сега специализира Защита на потребителите и историческото наследство в същия университет по съвместна програма с МВР. Полицай е от 1991 година. Женен е, има две деца, съпругата му е историк.

Г-н Александров, как се случи археолог, който се подготвя за научна кариера, да започне работа в полицията?
- Ами аз първо започнах работа в полицията. От 1991 г. работя в нейните структури - най-напред в охраната на ТЕЦ Бобов дол, девет години бях патрулен полицай в Бобов дол, после тук в Кюстендил, и едва след като завърших, станах офицер.
Не беше ли по-логично след дипломирането си да се захванете с археологията?
- Сега на практика съвместявам и двете професии. Археолози много. А такава комбинация се среща трудно. Даже може да се каже, че е екзотична. Колегите се шегуват, че съм най-добрият полицай сред археолозите и най-добрият археолог сред полицаите. Работата, която върша сега, ме удовлетворява.
Това ли е причина за усърдната ви работа по иманярството в региона?
- Работата ми в криминална полиция и това, което съм завършил - археологията, се допълват елегантно при разкриването на иманярски набези в региона. А за мен борбата с иманярството е нещо много важно, макар че този проблем е доста пренебрегван.
Имате ли обяснение за това?
- Сякаш се отделя повече внимание на другите престъпления. Не че няма такава нужда, но смятам, че трябва да се погледне сериозно и на иманярството. На фона на другата престъпност точно това престъпление стои на по-заден план, защото може би няма сериозен обществен отзвук. Според мен голяма част от българското общество не е стигнало до разбирането каква голяма загуба не само за историята, но и за нас като хора и като държава е загубата на един исторически паметник. Всъщност артефактите, които често стават обект на иманярски набези, са повече културни ценности, отколкото паметници на културата. Тези артефакти носят много информация. Всеки народ би трябвало да знае миналото си, за да разбере и управлява настоящето и бъдещето си.
Кои са най-големите проблеми, с които се сблъсквате?
- Иманярските общества са много затворени и всичко в тях е много добре организирано, има строга йерархия. Те си имат определен кръг хора, с които работят. Да се пробие този кръг, за да изтече информация към нас, е много трудно и рядко се случва. Отделно че и материалното осигуряване на полицията е много лошо. Повечето от обектите, където иманярите ходят да копаят, са на труднодостъпни места. Те се придвижват с джипове последен модел, а ние ги гоним с ниви. Според мен трябва да се поразширят звената в полицията, занимаващи се с тези проблеми - да се формира някакъв вид културна полиция, която да се занимава приоритетно точно с този вид престъпност. Много са проблемите и с базата, и със закона. Няколко от делата, по които съм работил, отпадат, защото, както казват прокурорите, няма обозначения, че това е археологически обект.
Защото не е регистриран като археологически обект в картата на областта ли?
- Не, почти всички археологически обекти в областта са нанесени на картите, но те не са оградени, както изисква законът, и няма даже проста табелка, на която да пише, Археологически обект. Да се покаже, че е такъв обект, а това се изисква от една наредба за охранителните територии на археологическите обекти. Тяхната охранителна зона трябва да се сигнализира. Друг въпрос е, че тогава България ще заприлича на гора от табелки. У нас навсякъде, където копнеш излиза някаква находка.
Много ли хора в Югозападна България се блазнят от лесната и бърза печалба от продажба на артефакти?
- Не са малко и си мисля, че се увеличават. Досега в региона действаха предимно местни хора, които копаеха по т.нар. казанджийски легенди - да търсят турски иманета, криещи товари със злато. Според мен досега иманярите не бяха толкова образовани. През последните седем-осем години се наблюдава израстване на иманярите, те вече са доста образовани и разкопават най-вече антични обекти от т.нар. периоди Рим и Тракия. Човек, който малко от малко е учил или се е интересувал от археология, винаги може да предположи къде има подобни обекти. От работата си знам, че някои от иманярите в региона са по-добри специалисти в дадено направление даже от работещите в историческите музеи. Тази специализация се прояви най-напред при нумизматите. Виждал съм любители, които с един поглед могат да определят времето на изработване на монетата, кой я е сякъл, както и цената й в страната и в чужбина. Терминът цена при артефактите е нещо много относително. Тя се определя от предлагането и от търсенето и от доста други фактори. Тук, в България, дилърите изкупуват откритите артефакти на много ниска цена. Докато стигне до аукционните къщи в Европа, той преминава през няколко ръце и цената на артефакта нараства в пъти.
Регламентирането на тези детайли не е ли един от пропуските на новия Закон за културното наследство?
- Да, така е, в него е залегнало да има пазари и търгове на артефакти, но все още не е регламентирано как трябва да стане това.
Вие работите в тясна връзка с Регионалния исторически музей в Кюстендил. Има ли вече хора, които желаят да регистрират колекциите си?
- Честно да си кажа, не съм видял опашки. Според мен колекционерите все още се плашат да се покажат. Освен това регистрацията на една монета изиска много време. Според закона трябват две снимки и поне 5-6 бланки, докато се стигне до регистрацията. Повечето от колекционерите имат по над 20 монети, представете си колко време и средства са нужни за регистрацията на една колекция. И това ги спира. Дружеството в Кюстендил например събира най-вече местни монети. На практика всяка една от тях в повечето случаи струва реално по-малко пари, отколкото струва регистрацията.
Не е тайна, че намирането на голямата каменна стела, която беше открита преди два месеца, е ваша заслуга... Разчетена ли е вече тя, има ли оценка за нея?
- Не знам все още да има такава оценка. Не е направена пълна експертиза и не е разшифрован текстът на стелата. Все ще не се знае точно какво гласи. А без оценка не може да се приключи преписката, въпреки че стелата е предадена доброволно.
Доброволно предадена, след като повече от два месеца са я крили? Това е интересна квалификация. Впрочем доброволното предаване според определението в закона, визиращо седем дни след намирането на артефакта, също е един спорен момент както за обвинението, така и за специалистите. Не е ли така?
- Да, така е. Но успях да убедя този човек, че трябва да я предаде. Прие да каже къде е плочата, защото за него това беше по-лесният вариант. Иначе аз имах предварителната информация, че плочата е някъде в двора му. Самата стела е с тегло два тона и с размери метър и петдесет на два. Мислите ли, че подобно нещо може да бъде скрито успешно? По мои данни обаче плочата е била подготвена за изнасяне в чужбина.
Иманярите имаха ли представа за ценността й?
- Едва ли. Въпреки неколкократните опити са успели да разчетат само едно име - Фаустина, и са интерпретирали името, свързвайки го с императрица Фаустина, която е царувала в част от земите на Римската империя. Имаше предположения, че е посещавала земите ни и стелата е изсечена в нейна чест. Оказа, че не е така. Артефактът е изключително ценен, защото е уникален. Посветен е на култово сдружение, почитащо бог Арес. Първоначалните ми сведения бяха, че я продават за десет хиляди лева. А тъй като не успяха да намерят пазар в страната, бяха свалили доста цената.
Колко плаща държавата за предаването на такива находки?
- Не мога да кажа. В новия закон са заложени 25% награда, ако артефактът бъде предаден доброволно. По непотвърдена информация след проучване на пазара цената на плочата е около 100-150 хил. евро, което си е една доста сериозна сума.
Получиха ли откривателите нещо, след като полудоброволно предадоха плочата?
- Все още не. Няма и как да получат. Срещу този, който я съхраняваше, е повдигнато обвинение по чл.278 от НК за това, че не е съобщил. А срещу другите двама е повдигнато обвинение по чл.277 от НК за това, че са я изкопали и не са съобщили.
Има ли надежда, че България някога ще се превърне в туристическа дестинация, разчитаща на културните и археологическите си ценности, съхранени тук, опазени от износ в чужбина?
- Надежда винаги има. Не може този механизъм да работи в Гърция и в Италия, където 30% от вътрешния брутен продукт се осигурява от туризма, а в България да не е така. Обектът, откъдето идва плочата, със сигурност ще стане такъв, когато бъде разкопан. Още отсега се търсят средства за догодина. Кметът на община Невестино Димитър Стаменков вече е обещал помощ - не толкова пари, колкото хора от временната заетост, които да работят на разкопките. Обектът е огромен. Става въпрос за огромен комплекс, включващ много храмове. По информация от иманярските среди там са откривани мраморни фигури, статуя на Аполон с височина около метър и половина, на Арес в човешки размери.
Къде са тези фигури сега?
- Някъде са продадени. Едва ли някой може да каже каква е съдбата им. Жалкото е, че не са в България, в някоя от музейните експозиции. Знам, че в този район са откривани много каменни оброчни плочки, знам и за бронзова фигурка на Арес, открита пак там. Но закъсняваме с информацията. Ако имахме финансово и материално осигуряване да работим повече в тази насока, смятам, че ще предотвратяваме по-голямата част от иманярските набези, но… Най-важното е в тази посока да има държавна политика, по-сурови закони и да се регулира пазарът до нормални граници. Защото не може всяка монета да се квалифицира като суперкултурна ценност или национално богатство. Монети с купища има тук. И те не са най-ценното сред артефактите. Статуи, оброчни плочки и другите неща от изкуството са много по-ценни, защото са уникални.

Facebook logo
Бъдете с нас и във