Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Салът на надеждата

Годината е 1816 г., датата е 17 юни. Към Сенегал се отправя експедиция от няколко фрегати. Между тях е и френската Медуза. При невиждана буря фрегатата засяда на риф близо до Карибските острови. За да се спасят, моряците направили сал от дъските на кораба. Сто и петдесет корабокрушенци - моряци, войници и жени, се качили на него с цел да доближат до брега, който бил съвсем близо. Нова буря и мощно течение ги отвлякло далеч навътре. В продължение на 13 дни върху сала се развиват кървави схватки за вода, храна и за достъп до по-безопасните места около мачтата. След последната битка на него останали живи само 28 души. Започнал канибализъм, много от спасените полудели. Сред оцелелите на сала били също граф Александър Кореар и доктор Анри Савини. Те написали книга за тринадесетте страшни дни, прекарани в океана. Пред очите им загинали 140 души - заради бездарното командване на водачите и неправилно взетите от тях решения. За капак тогавашните управляващи се опитали да скрият катастрофата.
Картината Салът на Медуза, нарисувана от френския художник Теодор Жерико, отразява трагедията, случила се тогава край бреговете на Африка. Тя става символ на политическата ситуация във Франция по онова време и се превръща в един от световните шедьоври на изобразителното изкуство.
Граф Маони, ценител на изкуството от онова време и съвременник на Жерико, пише за картината: ... Пленниците на необозримия океан мечтаят за вечен сън и забравяйки за Бога, забравят и един за друг... Това е егоизмът на последния час. Нещастието не обединява две души, двама братя, баща и син. Какво тъжно зрелище, но и каква прекрасна картина.
По традиция в края на годината всеки прави равносметка на свършеното през нея. Без да дочака какво ще отчетат управляващите, екипът на Параграф 22 предпочете да потърси аналогията между изображението на станалото в китната ни татковина през 2008 г. и сюжета на известната картина на френския художник. Както знаем, един от идейните центрове на това платно е задаващият се на хоризонта спасителен кораб, който ще приюти оцелелите от сала на Медуза. Художникът не е изобразил момента на спасението. Те са на сала, тук и сега, а наоколо витае надеждата. Може би. Дай, Боже!
Според учебниците аналогията е средство на литературния анализ за установяване на типологически сходства между литературни типажи и произведения в различните страни и епохи. Тя в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, образи и явления.
Ние, братя, се намираме на нашия сал. Въпрос на историческа оценка е кога всъщност сме катастрофирали. Достатъчно е обаче да надзърнем в парламента, за да разберем с изумление, че историята всъщност няма край.
И ние се носим незнайно откога през бури, попътен вятър, ярко слънце и дъжд. Тук и сега, а наоколо витае надежда за онзи кораб, който ще ни пренесе към по-добрите дни. Може би. Дай, Боже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във