Параграф22 Weekly

§22 Анализи

САМОКОВСКИЯТ ХАЙДУТИН

Ако Рилецо прощава, Юри - не - така самоковските футболни запалянковци коментират 44-годишния президент на любимия си клуб Рилски спортист Юри Галев. Благодетелят на отбора от града на картофите вече повече от седем години води тима, през разораните ниви на Б група, до зелените килими на висшата професионална лига. Въпреки че през тези години Галев полагаше старание да бъде възприет като човек на футбола, той нито за миг не измени на чепатия си хайдутски нрав, пред който приживе се стъписваха и сикаджии и висаджии.
ПОБОИ, СТРЕЛБА И ОТВЛИЧАНИЯ
Близкото минало на президента Галев е изпълнено с юмручни баталии, мирис на барут, гоненици с полицията и други полезни за един бъдещ спортен организъм занимания. Според мълвата, роденият в самоковското село Бели Искър Галев е бил свързан с т. нар. Кръстник на българската мафия - Иво Карамански. Славата му се разнесе още преди 12 години, когато Галев участва в няколко зрелищни битки и поредица от огнестрелни екшъни. През май 1995 г. Кръстникът е освободен от следствения арест на Майор Г. Векилски, където сред посрещачите му е и Юри Галев. След като посреща Кръстника, развеселеният Галев и бодигардовете му организират нещо като празничен фойерверк. На 17 май те влизат в бара на хотел Рила, където празнува компания висаджии, и започват безразборна стрелба с автомати. По някакво чудо екшънът се разминава без жертви.
Месец по-късно Галев и хората му отново вадят пушкалата. Този път престрелката е с бригадирчето от ВИС Косьо Самоковеца и десетина негови люде. Мястото на действието е кръчмата в родното село на Галев Бели Искър. При стрелбата на 10 юни, в която са използвани пушки-помпи, автомати и пистолети, са ранени един жител на селото, сервитьорката Виолета Китина и подполковник Николай Паунов от РПУ-Самоков, оказал се там незнайно как. Веднага след стрелбата са задържани 11 от хората на Самоковеца, но 24 часа по-късно седем от тях са освободени. Няколко дни след това командоси и хеликоптери обграждат хижа Грънчар в Рила, но Юри Галев успява да се измъкне.
Паметната 1995 г. Галев завършва подобаващо. Навръх Нова година той и хората му организират зрелищен масов побой, при който така разглобяват една дискотека в Монтана, че вместо на 1 януари 1996 г. кротко да разпуска с бира и шкембе чорба, Галев се озовава в следствения арест, където прекарва цели 26 денонощия. Десетина-петнайсет дни по-късно обаче адреналинът на буйния самоковец отново удря в тавана и отново по познатия тертип - нахлуване в бар и безразборна стрелба с автомат в тавана и витрините зад тезгяха на бармана. Различен е само обекта, където Галев освобождава напрежението си: бар Струма в Перник.
Следват три години тишина. През юни 1999 г. Галев обаче отново е във вихъра си - вечерта на 12 юни нахлува в Меката на висаджиите в Боровец хотел Рила и потрошава бара. Галев за кратко е задържан в РПУ-Самоков, но е освободен.
През август 2001 г. Галев пак попада на мушката на вътрешното министерство. На 16 август МВР разпространява официално съобщение за отвличане, извършено от Галев и хората му. То е кратичко и разкрива една много характерна черта на Галевата личност - умението му да си играе на криеница с органите на реда. Продължава издирването на Юри Галев. СДВР умолява гражданите, които имат информация за местонахождението му, да се обадят на телефони 166 или 9827-32-02. Анонимността им е гарантирана, моли, та се къса МВР.
В полицейската телеграма, с която Галев е обявен за общодържавно издирване, се посочва, че търсеният мъж е средно висок с чуплива коса, леко плешив, с дрезгав и басов глас. Посочва се, че постоянният адрес на издирвания е в бл. 366 в ж.к.Света Троица в столицата, където според регистрацията живее съпругата му Елизабет и детето на Галев. На адреса обаче никой не е открит.
Самоковският хайдутин играе на криеница с полицията години наред. Процеси в съда срещу него обаче няма, преписките по хулиганските му изцепки, както и следственото дело за отвличане се влачат с месеци. Една чаровна съдийка, която по-късно ще стане известна с това, че издаде оправдателна присъда за боса на ВАИ холдинг Георги Илиев, обаче му намери цаката. На 7 февруари 2002 г. Галев попада за дълго в ареста, след като Вера Чочкова от Софийски районен съд му определи постоянна мярка задържане под стража за обвинение в отвличане. Три дни по-рано барети го издебнаха в апартамент в ж.к.Света Троица и след впечатляваща спецакция го закопчаха. Галев бе тикнат в ареста след сигнал за отвличане на две танцьорки от Бони бар в Боровец и блудство с една от тях, извършено на 21 януари с.г. Тогава в съда бе представена справка от следствието, от която стана ясно че за всичките си години на зулуми и битки, срещу Юри Галев има едва три недовършени производства и повдигнато обвинение по чл. 142, ал. 2 от НК за отвличането от 2001 г.
След като години наред колоритният самоковец отвоюваше славата си на неуморен биткаджия, той реши да се включи и в баталиите на зеления футболен килим. В онова време Галев имаше зад гърба си финансовите постъпления от завода за преработка на дървен материал Фурнир в Самоков, чийто негласен собственик бе. През 1999 г. - годината, в която шефката на ДНСК Светлана Гебрева издаде заповед за събаряне на незаконния четириетажен хотел на Галев в Боровец - той пое отбора на ФК Рилски спортист.
ФУТБОЛ И БИЗНЕС
Запитан защо издържа Рилски спортист, Юри Галев отговаря: На времето си нямах работа и на здрава глава си сложих бинт. Справям се самичък . И уточнява, че поддръжката на отбора му струва между 500 - 800 000 лева годишно.
На общо събрание на ПФК Рилски спортист- Самоков АД през ноември 2006 г., бе гласувано увеличаване на капитала на дружеството от 150 000 лева, разпределен в 1500 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 100 лева, на 200 000 лева. Това стана чрез издаване на нови 500 обикновени поименни акции с номинална стойност 100 лева всяка. Единственото условие за предложеното увеличаване бе новите акции да бъдат записани и придобити от Юри Светославов Галев. До този момент, според регистрацията на дружеството от 2001 г. Галев бе един от шестимата собственици, разполагащ с 25% дял. На същото общо събрание бе гласувано освобождаването от отговорност на членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет на дружеството, сред които бяха и досегашните собственици.
Откъде идват парите, с които Галев издържа отбора си? Проверка в ДАКСИ вади на бял свят неизвестни факти за самоковеца, които вписват скандалджията в пъстра компания на едри бизнесмени, бивши генерали, видни спортисти-предприемачи. Биткаджията от с. Бели Искър е собственик на 50% от Агенция ООД, 25 на сто от Златоклас-97, 25 на сто от Булагра-97, дружества за търговия на дребно и едро, и 80% от дружество Аполон-63 за туроператорска дейност и услуги. Най-интересно като участие е делът от 1,5 % от дружеството Ферком. Зад това дружество стоят общо 12 дребни собственици с дялове между 1,5 - 2,5 на сто, какъвто е и Галев и група физически лица, държащи 75,5% от дружество Ферком.
А самото дружество от своя страна е съсобственик с 5% дял на Тутраканския фериботен комплекс, където сред управителите е и ген. Радослав Пешлеевски. Община Тутракан държи 40 на сто от собствеността, група физически лица имат 31 %, бившият футболист Любослав Пенев разполага с 7% дял, още 6 на сто държи Валери Цветанов Игнатов. Сред собствениците с 1 % е и дружеството Строителство и Възстановяване-СВ, сред чиито управители и стопани е бившият президент на застрахователната компания от близкото минало Спартак Николай Въжаров.
Любопитни са двама от останалите собственици - поетът и читалищен деятел Николай Дойнов и Юлиян Йовков Стефанов. И двамата държаха по 20 на сто от дяловете на застрахователна и презастрахователна компания Сила, която бе регистрирана през далечната 1995 г. А сред учредителите й са Васил Божков с 20 на сто, някогашният президент на борческата групировка Клуб-777 и настоящ съдружник на зидаря Румен Ралчев Валери Димитров, Веселин Ранков, който участва в управлението на Нове - АД-холдинг и Застрахователно дружество Бул Инс ...
Както се казва, все сериозни хора. Може би това е причината за неповторимия маниер, с който президента на Рилски спортист коментира футболното първенство, съдийския елит у нас, колегите си президенти на другите клубове. През ноември 2006 г. по време на срещата между Рилски спортист и Вихрен Юри Галев изтърча на терена и хвана за гушата съдията Ахмед Ахмед, като люто го напопържа. След това нарече президента на Вихрен Валери Стойчев педераст. За това провинение БФС глоби самоковеца с 10 000 лева. Научавайки за наказанието, той съвсем се вбеси и изтърва една от репликите си, които станаха хит сред феновете му. Галев заяви, че всичко около раздухания инцидент със съдията е лъжа и долна провокация. Айде сега, ние обичаме курвите, но не и номерата им, заяви в тази връзка Галев. А на въпрос дали отборът му ще остане в А-групата, той кротичко отговори: Не знам, дано останем. Но ще ми е трудно да се преборя с мафията в БФС.
Самоковският биткаджия показа рогата си и в края на този горещ юли. Той стана инициатор на протест от страна на няколко клубове от Б група, които не бяха съгласни лидерите в А-първенството да имат дублиращи отбори в южната група. Галев и неговия съучастник, президента на ФК Велбъжд-КН Валери Ненов се изцепиха, че първенство просто няма да има, ако дублиращите тимове участват. Ние не искаме отборите на Левски и ЦСКА да ни рекетират и да ни искат по 100-200 хиляди, за да влезем в „А група, бяха единодушни двамата президенти.
В крайна сметка неформалните лидери на опозицията в БФС успяха да се наложат. След тричасово заседание Изпълкомът на БФС не посмя да пусне дублиращите отбори в първенството на Б групата. Хайдут Юри от самоковското село Бели Искър отново бе спечелил поредната си битка. Докога ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във