Параграф22 Daily

§22 Анализи

Санкциите в COVID кризата – колкото съдилища, толкова и мнения

Съдилищата са затрупани с дела, свързани с пандемията. Обжалва се буквално всичко – от предписанията за карантина, през уволненията заради нарушаването им, до глобите за маски. Голяма част от санкциите обаче „падат” в съда.  А бюджетът, вместо да се напълни с постъпления от глоби, е на път да олекне, защото съдебните разноски на гражданите ще ги плаща... държавата.

 

В момента в съдилищата из страната вървят основно делата срещу санкциите или принудителните мерки, налагани през пролетта – по време на първата вълна на заразата. Бързият преглед на постановените решения показва, че съдебната практика е изключително разнородна. А това създава опасност колкото съдилища има в държавата, с толкова различни решения да приключват споровете, нищо че са по един и същи правен въпрос. Още повече, че за много от тези производства (например тези, с които се обжалват наложените глоби за неспазване на противоепидемичните мерки), последна инстанция се явяват административните съдилища по места, така че делата изобщо няма да стигат до Върховния административен съд, за да бъде наложено еднакво тълкуване и прилагане на закона.

Най-ясно разнобоят се вижда

при глобите за липсващи маски.

Това са най-масовите дела, но пък при тях „оцелелите” след съдебния контрол санкции буквално се броят на пръсти. И то по най-различни причини, основните от които са грешки на контролните органи при попълването на актовете и наказателните постановления. Например - непосочване на правилната заповед на здравния министър; неточно посочена норма от закона; непълно описание на нарушението; разминаване на фактите в акта за установяване на нарушението и наказателното постановление, с което е наложена санкцията...

Съдилищата отменят глоби дори и заради нечетливост на актовете. Прословутият „докторски почерк” не се котира никак, защото според магистратите той нарушава правото на защита на наказания гражданин.

Основното разминаване между съдилищата е за това

маловажно или немаловажно е нарушението.

Така например, Районният съд в Трявна е отменил глоба от 300 лв. на шофьор на бус, който имал маска, но я държал под брадичката си. Мотивът е, че нарушението е било маловажно, тъй като в момента на санкционирането, в буса е имало много малко хора и опасността шофьорът да зарази някого от тях била минимална.

Районният съд в Кърджали обаче е потвърдил глобите на двама братя, заловени без маски на улицата през пролетта, когато носенето им бе задължително винаги и навсякъде, включително и на открито. Според него става дума за обществени отношения, които са особено значими и неспазването на мярката създава риск за живота и здравето на неограничен кръг от хора. Затова нарушението не може да е маловажно.

Любопитно е и едно решение на Районния съд в Ловеч, който сред мотивите за отмяна на глоба за липсваща маска излага и следното:

липсва обнародване на заповедта на министъра.

Според съда, заповедите на министъра, с които се налагат противоепидемичните мерки, не са минали през обществено обсъждане, а обнародването им само в сайта на министерството е в нарушение на закона.

„След внимателна и изрична служебна проверка на броевете на Държавен вестник за месец април 2020 г., съдът не установи да е било извършено обнародване на цитираната заповед на министъра, с която е била въведена посочената противоепидемична мярка. Съответно, налице е проблем с пораждането на правни последици и въвеждането на правни задължения за адресатите ѝ, тъй като не са достигнали до тях. Публикуването ѝ на интернет страницата на Министерство на здравеопазването не може и не замества функцията и целите на обнародването в "Държавен вестник", пише съдът.

Делата за карантините вървят на „три писти”

От една страна гражданите обжалват предписанията на РЗИ (регионалните здравни инспекции) за налагане на карантина.

От друга страна прокуратурата съди гражданите за нарушаването на карантината.

А от трета страна, служители вече съдят работодатели, които са ги уволнили за самоотлъчка – защото са се самоизолирали, както денонощно ги призовават от телевизорите.

Предписанията на РЗИ също не са „непробиваеми” – много от тях се отменят, заради грешки при попълването. Но има и друг проблем:

доказването на контактите със заразени.

Така например в  Административен съд Варна  се е оплакал полицай , който внезапно бил свален от дежурство и карантиниран с предписание на тамошната РЗИ по информация, че е бил контактен с болен от COVID-19. В съда обаче РЗИ не успяла да представи никакви доказателства за това кой, кога и как е проверил информацията за контактите на болния.

По делото били представени само стандартната карта за епидемиологично проучване и снимка от Фейсбук профила на болния, на която се вижда, че двамата с полицая са били заедно – без да става ясно нито къде, нито кога е правена, а още по-малко как е стигнала до РЗИ.

Така полицаят съвсем логично спечелил делото, а РЗИ - Варна била осъдена да му плати 600 лв. за направените разноски. Защото според съда „само при безспорно установен контакт на дадено лице с лице, болно от COVID-19, е оправдана намесата на администрацията в правата на гражданите, доколкото се преследва легитимна цел - защита и опазване на живота и здравето  им”.

Административният съд в Кюстендил пък е обявил направо за нищожно предписание за карантина, наложена през април тази година. От мотивите на съда става ясно, че предписанието е издадено от орган без нужната компетентност и не по установения ред. Защото

карантината за COVID „влиза” в закона едва от 15 май.

Дотогава този вирус въобще не фигурира в списъка на „заразителните болести”. А и до промените в закона е имало съвсем различен ред за налагането на „изолация” – по препоръка на лекуващия лекар, а не на органите на РЗИ. Едва от май в закона влиза и понятието „карантина” – дотогава такава не е предвиждана въобще.

Въпреки това, наказателните съдилища в България са издали камара осъдителни присъди за нарушена карантина именно в този период и точно по такива нищожни (според съда в Кюстендил) предписания. В масовия случай подсъдимите по тях получават по "бързата процедура" наказания за пробация или условни присъди плюс 10 000 лева глоба. Като голямата част от наказанията са наложени по споразумения, подписани от адвокатите на подсъдимите и прокурора. Без въобще някой да си направи труда да провери законосъобразността на самите предписания.

 

Статистиката:

По данни на полицията само в първата COVID вълна са издадени 21 215 акта за нарушения на противоепидемичинте мерки, като 15 305 от тях са за неносене на маски. А срещу нарушители на карантината са образувани общо 1232 досъдебни производства.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във