Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Сбогом на доживотния зандан?

Най-тежката присъда в Наказателния кодекс - "доживотен затвор без замяна", може би изживява последните си дни. Най-вероятно България ще трябва да премахне това наказание под натиска на Европа. Въпреки че доживотната присъда бе въведена през 1998 г. като алтернатива на премахнатото смъртно наказание, според Европейския съд в Страсбург тя е също толкова нехуманна и противоречи на основните човешки права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗЧПОС).


Проблемът с необратимите доживотни наказания засяга твърде малко хора. Те се отреждат само в изключителни случаи - на масови убийци, за изключително жестоки зверства, за нечовешко поведение и мислене. Според статистиката едва четири души са получили такива присъди за последните две години. Докато в същото време общият брой на осъдените за престъпления у нас е бил около 15 000 годишно.


Доживотните наказания обаче стават причина на наша територия да се сблъскат две антагонистични до крайност тези: едната залага на хуманизма и на убеждението, че макар и осъдени за "нечовешки" престъления, извършителите им си остават човеци и имат своите права. От другата стои желанието за възмездие и всеобхватното чувство за липса на справедливост на българина. Както и чисто прагматичната логика, че ресоциализацията на човек, прекарал 25-30 години в затвора, на практика е почти невъзможна. Най-малкото защото много трудно някой би го взел на работа, а това го обрича на следващи престъпления само за да си осигури единия хляб. Решението за отмяната на това наказание обаче ще бъде въпрос на политическа воля. Вероятно това ще е сред първите проблеми, пред които ще се изправи следващият парламент.


Сред основните аргументи, с които ще бъде искана тази промяна в НК, ще е практиката на съда по човешките права в Страсбург. В няколко последователни свои решения Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) излага становището, че доживотната присъда може да бъде съвместима с чл.3 от Европейската конвенцията за защита правата на човека (ЕКЗПЧОС) само при условие, че е дадена възможност тя да бъде преразгледана и изменена, а затворникът - освободен. Условията за такова развитие следва да му се разяснят от самото начало на изтърпяването на наказанието му, за да знае той какво трябва да направи, за да излезе на свобода, пък било то и в далечното бъдеще.


Член3 от ЕКЗПЧОС гласи, че никой не може да бъде подложен на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание. Голямата камара на съда е категорична, че това наказание би било "несъвместимо с човешкото достойнство", ако представлява едно насилствено лишаване на човек от свобода без шанс един ден да си я върне.


Не наказанието, а поправянето на осъдения следва да бъде в центъра на наказателната политика на държавата, смятат съдиите в Страсбург. И настояват държавите да променят наказателната си политика и да предвидят в законите си преразглеждане на доживотните присъди не по-късно от 25 години след налагането им.


Постановките на съда в Страсбург може да звучат обтекаемо и прекалено теоретично, но те действат на практика. А по правило на България й излиза солено прилагането им. За пореден път държавата бе осъдена на 8 юли тази година от Митко Харакчиев и Людвик Толумов. И двамата в момента са в затвора с доживотни присъди - единият изтърпява наказанието си в Стара Загора, а другият в Пловдив. Но доживотната присъда на Харакчиев е без право на замяна и затова той я е атакувал пред съда в Страсбург с мотива, че липсата на надежда да бъде освободен, пък било то в далечно бъдеще, е нехуманно, изразява нечовешко отношение на държавата към него, унизяващо човешкото му достойнство. Толумов също се е оплакал, но само от условията, в които е принуден да изтърпява наказанието си - публична тайна е, че те не отговарят на никакви европейски стандарти. Харакчиев получи обезщетение в размер на 4000 евро, а Толумов - 3000 евро. Отделно държавата ще изплати и разноските по делото и адвокатските хонорари - общо 5600 евро.


Повече внимание в случая заслужава това, че Европейският съд не присъди обезщетение на Харакчиев заради четената присъда "доживотен затвор без замяна". Защо? От мотивите на съда става ясно, че за членовете му това наказание безспорно нарушава чл. 3 от Конвенцията. Въпреки това обаче в решението обстойно се обсъжда как след 2012 г. у нас са настъпили промени, които все пак дават шанс това наказание да бъде променяно. На първо място заради възможността Харакчиев да получи президентско помилване - с пълно освобождаване от изтърпяване на наказанието или частично - чрез замяната му с по-леко. Това е станало възможно след като група депутати са поискали от Конституционния съд през 2012 г. той да разтълкува разпростира ли се властта на президента да помилва върху всички видове наложени наказания - включително и за осъдени на доживотен затвор без замяна. КС дава положителен отговор на този въпрос и през 2013 г. се стига до прецедент - осъден на доживотен затвор е получил замяна на присъдата си с по-лека.


Освен това като аргумент се изтъква и променената практика на специалната комисия за помилването към вицепрезидента. "Понастоящем има значително по-голяма яснота относно начина на упражняване на президентската власт на помилване", констатира съдът. Възприетите от комисията практики да публикува критериите, от които се ръководи при разглеждането на молбите, и съответната статистическа информация са увеличили прозрачността на процедурата по помилване и представляват допълнителна гаранция за последователно и прозрачно упражняване на президентските правомощия. Като допълнителен аргумент съдът цитира и проекта за нов НК, който въобще премахва доживотния затвор без замяна като вид наказание.


На практика съдът е приел, че невъзможността да получи облекчаване на присъдата за Харакчиев е безспорно нарушение на чл. 3 от Конвенцията, но е отказал да осъди държавата да му плати обезщетение за това. "Констатацията на това нарушение сама по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за претърпените от него неимуществени вреди", обяви съдът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във