Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Сбогом на оръжията по нашенски

Престараване, поръчка или активно назидателно мероприятие? Въпросите са към президентството след поредния сблъсък около осъждането и помилването на Йордан Опиц. В навечерието на отиващата си 2012 г. осъденият на пет години лишаване от свобода иконописец срещна отново упорития отказ на държавния глава (в лицето на вицето му Маргарита Попова) да получи президентска милост. В случая молбата за помилване е без юридическа стойност, тъй като е изпратена не от излежаващия присъдата си Опиц, а от заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки. Комисията по помилванията към президентската институция приключи през ноември с отказ формалната процедура по разглеждане на молба за помилване, подписана от Опиц. Тя беше подадена, след като Върховният касационен съд потвърди наказанието за убийството на Мариян Янчев. Наркоманът с над 80 полицейски регистрации за кражби беше застрелян от художника през 2007 г. при поредния опит да обере жилище в кооперация на столичната ул. Чаталджа, в която е и апартаментът на осъдения.


Ако на Дондуков 2 си мислят, че правят блестяща демонстрация на твърдост, принципност и висша държавност, грешат. От аргументите на президентството е очевидно, че там говорят на чужд език и са наясно с това. На практика тази висша държавна институция санира съдебна грешка, основана не на законен разум, а на антизаконна политика, облечена като съдебна практика. В отговора си до Джамбазки Попова припомня, че молбата на Опиц за помилване е разгледана и не са намерени основания той да бъде помилван.


В последния си доклад (добра практика за публичност, въведена в новия президентски мандат) от ноември миналата година Комисията по помилванията посочи, че най-масовият тип мотиви в молбите е несправедливост на присъдата, прекомерност на наказанието и невиновност на осъдения. Припомнено беше, че вицепрезидентът няма правомощия да осъществява извънреден контрол за законност върху влезли в сила съдебни актове, а комисията не обсъжда доказателствените твърдения на молителя, нито действията на съда по установяване на фактите и правната им квалификация. Подчертано беше, че излагането на доводи и съображения пред вицепрезидента, които са изложени преди това пред съда и са обсъдени в присъдата, не ги превръща в основания за помилване, тъй като помилването не е средство за ревизия на съдебния акт.


Опиц наистина се позовава на влошеното си здравословно състояние, но за всички е ясно, че това несъдебно основание за помилване е извън същината на проблема. В случая е твърде вероятно здравето на осъдения да е поначало изключен аргумент, за да се избегнат упреци за слабост. Логиката е видна от интернет форумите: Момчето е от пет години в гроба, а тоя за здравето си плаче. По същата логика се пренебрегва и твърдението на осъдения, че съжалява за случилото се. Съществено е соченото от Опиц съдебно основание за помилване - че не се чувства виновен, тъй като е действал в условията на неизбежна отбрана и стрес от несекващите кражби в кооперацията. Нещо, което съсипвало от години не само неговите нерви и собственост, но и тези на всичките му съседи.


При обичайното непризнаване на вината от страна на повечето обвиняеми и подсъдими отказът на Опиц да се покае не е новина. Изглежда обаче, властващите родни съдебни идеолози (не непременно магистрати)държат тайната за пределите на неизбежната отбрана, която гражданите имат право да упражнят в своя защита, да остане тайна за самите граждани. Факт е, че нито промените в Наказателния кодекс, нито отхвърлянето на повечето от тях от Конституционният съд, нито утвърдената с тълкувателни решения съдебна практика са в състояние да създадат усещането за сигурност в правото да се защитиш. Делото Опиц стана прекалено шумно, за да не бъде даден звучен публичен урок на тероризирания трето десетилетие от кражби и грабежи гражданин. Да търпи, да прави, да струва, но да не посяга към оръжието.


Кампанията срещу Опиц е в стила на всички кампании срещу здравия разум. По сходна схема се подклажда например кампанията срещу дръзналите да посегнат на вилнеещите улични кучета. Невротизират, заразяват, хапят, разкъсват, осакатяват, убиват, но да им посегнеш е нехуманно.


Както се казва, кучешки живот. И го живеем ние.


nbsp;


nbsp;


По странен начин случаят Опиц кореспондира с дебата за оръжията в символа на демокрацията - САЩ. У нас режимът за продажба и притежание на бойни пистолети и пушки е крайно рестриктивен и се спори дали иконописецът е социопат , или символ на незащитеността на българския гражданин. В САЩ правото да имаш оръжие и да се защитаваш с него е гарантирано не само от конституцията, но от бита, културата и идеологията на повечето общности. Всичко това е подложено на преоценка след трагедията в Нютаун, Кънектикът, в която Адам Ланза изби в училище 20 деца и шестима възрастни, включително майка си.



За разлика от Опиц, който преправил газов пистолет на боен след отказ на МВР да му издаде разрешително, майката на Ланза, която е преподавател, се оказа страстен привърженик на оръжията, държейки в дома им солидна колекция модерни пушкала. Другата разлика е, че безсмисленото изстъпление срещу невинни хора няма нищо общо със стрелбата срещу нахлул в кооперацията ти крадец. А третата - желаещите да се откажат от оръжието американски граждани са далеч по-малко от желаещите да закупят още.



Акцията на градските власти в Лос Анджелис за размяна на оръжия срещу коледни подаръци доведе до изтегляне на 1000 броя лично огнестрелно оръжие от многомилионния мегаполис. Поначало такива акции се правели през май за Деня на майката, но касапницата в Кънектикът се яви извънреден повод. За пет години от началото на кампанията са върнати 10 000 броя оръжие, но закупените едва ли са по-малко. Полицейската статистика пък сочи, че над три милиона жители на Ел Ей притежават легално огнестрелно оръжие.



Както можеше да се очаква, повечето хора, които се включиха в акцията, споделиха че нито веднъж не са използвали оръжието, което връщат. Те не твърдяха обаче, че се притесняват от обстоятелството, че имат оръжие, а че случилото се в Нютаун им напомня, че то може да попадне в ръцете на дете. В същото време бяха отчетени рекордни продажби на оръжие, като за декември 2012 г. заявките за проверка до ФБР достигнаха 2.8 млн. - скок от 49% спрямо декември 2011 година. На годишна база заявките са нараснали с 19%, като близо 20 млн. американци са поискали официално да си купят огнестрелно оръжие. В много от случаите става въпрос за автоматични системи, а полуавтоматичните са абсолютен хит. В основата на масовото втурване към оръжейните магазини стои също трагедията в Кънектикът.



Десетки хиляди американци пък се включиха в петиция до Белия дом за депортиране на британския водещ в телевизия Си Ен Ен Пиърс Морган, който нарече защитниците на правото на притежаване на оръжия невероятно глупави. Глупави или не, американците се позоваха на прословутатата втора поправка към конституцията. Преди пет години тя беше атакувана пред Върховния съд, но той я защити с отмяна на ключови текстове в закона за контрол над оръжията във федералния окръг Колумбия. Въпреки че поправката обвързва притежаването на оръжие със служба във въоръжени сили, съдът потвърди правото да се притежава оръжие с невоенни цели. Потвърдени бяха ограниченията оръжие да притежават криминално проявени и психичноболни , както и забраната за носене на оръжие на специални места като училища и правителствени сгради. В основата и на сегашния дебат е дали проблемът е в оръжията, или в хората, които имат достъп до тях.


Facebook logo
Бъдете с нас и във