Параграф22 Weekly

колонцифър ТАЙНИ

Секретни ли са секретните дела

След дълги години напразно очакване депутатите да си свършат работата и да оправят законодателството така, че да не погазва основни принципи в правото, въпросът доколко трябва да са секретни "секретните" дела ще се решава от Върховния касационен съд (ВКС). Дотук се стигна по искане на журналистите, работещи в тази област. Те не издържаха всеки съдебен състав да има собствено мнение и да се гаври с труда и с мисията им - да информират обществото за това, което се случва в съда.


Става дума за делата, по които при разследването са използвани специални разузнавателни средства (СРС), и то основно - за подслушването на телефони, което се прилага най-масово. След като бъдат пренесени на хартия, тези разговори се превръщат в доказателства по делото. И възникват проблеми, които всеки съдия в момента си решава, както му е удобно, каква част от тази информация може да бъде огласена, защото законова регламентация за това няма.


Част от съдиите смятат, че понеже СРС-тата са секретни, секретно трябва да бъде и цялото дело. Така знакови процеси, при това срещу публични фигури - кметове, министри, общински съветници и др., се гледат при закрити врата въпреки огромния обществен интерес. Всичко това те правели в името на опазването на класифицираната информация. Нещо повече: не само делата са недостъпни за граждани и журналисти, ами и мотивите по решенията не се публикуват на сайтовете на съдилищата. Пак заради същата свята секретност.


Други съдии дръзват да отворят вратите за присъствие на публика, но само частично, когато не се обсъждат събраните със СРС доказателства. Смелчаците, които се решават да пуснат "външни лица" в залата за целия процес, се броят на пръсти. Същото "многообразие" цари в подхода към делата за разглеждане на мерките за неотклонение на "отговорни другари", сгащени в престъпление благодарение на подслушани разговори.


Връх на скудоумието обаче е практиката да се забранява на подсъдимите и на адвокатите да преснимат или дори да си водят записки по "секретните" материали срещу тях, за да не се изнася тайната. Нищо, че това нарушава основното им право - на защита.


Проблемът съвсем не засяга само работата на журналистите. СРС-тата се прилагат все по-масово при разследванията. Особено когато става дума за т. нар. "знакови" подсъдими и за тежки престъпления - организирани престъпни групи за измами, за трафик на наркотици, дори и за купуване на гласове при избори. Все процеси, за които обществото иска да знае. Освен това публичността е един от основните принципи в наказателния процес, утвърден още от времената на древните Гърция и Рим. Съвсем неслучайно там делата са се гледали на площада, пред всички, за да се чува, да се знае и да се помни решението на съда.


Не е маловажен и фактът, че докато прокуратурата има право по своя преценка каква информация да "процеди" към обществото по секретното дело и това се прави обикновено в защита на нейната теза. Докато правото на такава публична защита на подсъдимия в действителност е отнето - той се задължава да не разгласява информация от делото. И докато човекът мълчи, се оказва виновен до доказване на противното, а не обратното.


Разминаването в съдийските мнения съществува от години и прекрасно се знае за какво става дума. Но никой така и не си мръдна пръста да промени положението. Докато през март тази година, когато за пореден път под носа хлопнаха на журналистите вратите на една от съдебните зали, в която трябваше да бъдат съдени знакови подсъдими - тогава пишещите не издържаха, организираха се, направиха подписка, с която сезираха заместник-председателя на ВКС Павлина Панова и помолиха за тълкувателна намеса.


Сега се очаква общото събрание на съдиите от ВКС да отговори на въпроса доколко секретни трябва да са секретните дела, присъдите и мотивите към тях. И да се създаде общ ред, задължителен за всички съдии. Друг е въпросът, че това не би следвало да е работа на съда, а на законодателя, който създава правния ред. Но пък депутатите си знаят защо толкова не искат да оправят абсурдите, които самите те са създали. Вероятно има връзка с опасенията им, че днес са в управлението и са силни, но за утре нищо не се знае...


 


 


 


Делото срещу Станишев се превърна в цирк


Учебникарски пример за това, докъде може да се стигне при безумното спазване на алинеята и запетайката в закона, е делото срещу Станишев. "Параграф 22" вече разказа абсурдната ситуация - то е "секретно" даже за самия обвиняем.



Станишев е обвинен, че като министър-председател е загубил седем секретни доклада, които са изчезнали от секретното деловодство на Министерския съвет. Впоследствие един от докладите цъфна по мистериозен начин - донесе го Алексей Петров в качеството на "съвестен гражданин" и го предаде лично на следващия премиер Бойко Борисов.



След дълго размотаване прокуратурата най-накрая реши, че няма да внася обвинителен акт срещу Станишев, а само ще предложи да бъде наказан с глоба.



Когато това предложение на прокурора беше внесено в съда, обаче започнаха мъките. Защото се оказа, че то е с гриф "секретно" заради съдържанието на изчезналите папки. И като такова не може да бъде връчено на Станишев , той може само да си го прочете в секретното деловодство на Народното събрание, където е изпратено. Не може да си го преснима, няма право да си води и бележки, за да може да организира защитата си според това, в което го обвиняват.



Но в Наказателнопроцесуалния кодекс пише, че на обвиняемия трябва да се "връчи" обвинението, а не само да му го дадат да хвърли един поглед. И става очевидно, че двата закона се "бият" по недопустим начин.



Това обаче доведе до абсурдната ситуация делото срещу Станишев изобщо да не може да тръгне - на два пъти съдът отлага процеса, само и само да намери начин да преодолее грифът "секретно". За последен път това се случи в понеделник (12 май). Много вероятно е същата сценка да се повтори и на 16 юни, новата дата, която избра съдът. Това неминуемо превръща делото в цирк, който не е полезен никому.

Facebook logo
Бъдете с нас и във