Параграф22 Daily

§22 Анализи

Сектор "Сигурност": Money for nothing!

Станахме ли по-сигурни и по- спокойни във  всекидневието си - това е въпросът, който обикновено задават анализаторите на дейността на сектор "Сигурност" в края на всяка година. Не прави изключение и заминалата си 2019-а, която остави у нас, обикновените данъкоплатци, усещането, че обществеността и държавата имат различни представи за сигурността.

Ако съдим по общия бюджет на сектора, който през настоящата година бе с около 400 млн. лева по-голям отколкото през 2018-а, смело бихме заявили: Сигурността ни през 2019 г. бе много по-добре гарантирана, в сравнение с предходната година. Още повече, че в началото на 2019 г. държавата наля в портфейла на сектор "Сигурност"  около 3,3 млрд. лева. 

На пръв поглед правителството има основание да се гордее - толкова пари за сигурност не са  шега.  Обикновеният данъкоплатец обаче е изправен пред истинско предизвикателство - да започне да мисли в мащабите на държавното управление и да забрави индивидуалното си битие. Успее ли в това начинание, ще прегърне като свой успех факта, че през 2019 г. разходите на държавата за укрепване на сигурността й са достигнали 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт. И ще се изпълни със същото  чувство за добре свършена работа, каквото демонстрира премиерът Бойко Борисов по време на разговора си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата на върха на пакта в началото на декември в Лондон.

Усещането ни за сигурност обаче едва ли е ударило горната граница, след като държавата ни плати в аванс цената на 8-те изтребителя Ф-16 Блок 70 на САЩ, които ни струват 2,1 млрд лева. Така общият бюджет на сектора надхвърли планираните в началото на 2019 г. 3,3 млрд. лева, като голямата част от тях  отидоха в Министерството на отбраната за покриване на сделките за самолети, за патрулни кораби и сухопътна техника. Реално парите, които държавата похарчи за спокойствието и сигурността на гражданите си, потънаха в портфейлите на МВР, ДАНС, Националната служба за охрана (НСО), Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Дирекция "Военна информация".

През 2019 г. вътрешното министерство разполагаше с малко над 1,5 млрд лева - с около 200 милиона повече отколкото през 2018 година.

С тези пари министерството трябваше да направи и инвестиции в нови технологии, да ремонтира и да строи. По традиция обаче МВР изхарчи близо 90 на сто от бюджета си за изплащане на заплати на персонала.

И никак не е чудно, че парите не достигнаха за останалите бюджетни пера и се налагаше да бъдат отпускани допълнителни средства.  Месец и нещо преди края на 2019 г. Министерският съвет пак обра паяжините в хазната и одобри допълнителни разходи на МВР за 2019 г. в размер 3 300 000 лева за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи. Това стана, след като в края на есента, на 23 октомври м.г. кабинетът отново одобри допълнителни разходи от  бюджета на МВР за 2019 г. в размер до 13 000 000 лева. По същата причина в средата на юли т.г. Министерският съвет отново демонстрира топла загриженост към вътрешното ведомство и му отпусна 12 млн. лева допълнително.

 

 

През 2019-а кабинетът изръси немалко милиони за Шенген, макар че все така сме зациклили пред вратата на свободната зона по волята на някои "добри" наши партньори от ЕС. В средата на март 2019 г. например бе одобрена допълнителна финансова инжекция за МВР от 3 000 000 лева, предвидени за финансирането на проекти, свързани с изпълнението на неотложни мерки за 2019 г. за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство. А в края на годината кабинетът одобри допълнителни трансфери по бюджета на МВР за 2019 г. в размер на 10 000 000 лева.

 

И така милионите си текат, ние все още се щураме пред вратите на Шенген, в очакване на  новите си документи за самоличност. А същевременно правителството героично отчита супер-охрана на границите и слаб наплив на мигранти. Управляващите са категорични: радваме се на все по-голяма сигурност.

Истината обаче е една - докато вътрешното ведомство не се реформира реално, ще продължи да е бездънна черна дупка за парите на българските граждани. Защото именно парите от техните данъци изчезват в тази дупка. И най-притеснителното е, че тенденцията ще се запази и през новата 2020 г., когато се очаква МВР да получи около 150 млн. лева повече, а бюджетът му е най-големият за последните години - около 1,7 млрд лева.

Все повече за същата сигурност - такъв би могъл да бъде и девизът на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), ако сравним бюджетите й в последните две години.

За 2018 г. планираните разходи за ДАНС бяха 108 млн. лева. Агенцията страда от същата болест като МВР, тъй като огромната част от парите отиват за покриване на издръжката на персонала - около 94 млн. лева за заплати отидоха през 2018 година. За 2019 г. от всички спецслужби ДАНС традиционно  получи най-голямото парче от баницата - 115 689 млн. лв., като намеренията на управляващите са за тази и следващите две години той да се задържи на 116 млн. лева. 

В сравнение с ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" не виси на врата на държавата с толкова страшна сила. Разузнавачите са скромни - през 2019 г. те разполагаха с 36 589 000 лева, или с около 3 милиона повече, отколкото през 2018 година. За сметка на такава отговорна дейност като разузнаването, управляващите наливат все повече и повече пари в агенцията, която по закон се занимава с подслушване. Това е видно от бюджета на Държавна агенция "Технически операции" за последните две години. От 48 млн. лв. за 2018 г. бюджетът на ДАТО скочи до над 52 млн. лв. за тази година.

С годините поскъпва и издръжката на една от най-коментираните спецслужби у нас- Националната служба за охрана (НСО).

За 2018 г. службата получи 37,4 млн. лв., а за 2019 г. бюджетът й вече бе 40 482 000 лева. Охраняемите субекти на службата може и да се чувстват по-сигурни, но в същото време доверието към НСО периодично се срива заради скандали и инциденти с автомобили на службата.

И като стана дума за доверие, МВР, което по закон отговаря за вътрешния ред, спокойствието и сигурността на българските граждани, продължава да виси над рейтинговото дъно, с традиционното между 8 - 15 % доверие към работата на институцията. До голяма степен това се дължи на неефективната дейност на ведомството по разкриване на престъпленията. Например за първите шест месеца на 2019 г. са регистрирани 45 988 престъпления, от които са разкрити 19 246, тоест разкриваемостта е около 42 на сто. И като се има предвид, че 86 на сто от всички престъпления са срещу собствеността или личността на гражданите, е обясним и ниският рейтинг на МВР.

Това се отнася и до службите от целия сектор "Сигурност". Не случайно о.р. полк. Юлий Георгиев, бивш шеф на някогашната Национална служба "Сигурност", предшественик на ДАНС, отбеляза в анализа си по случай 30-та годишнина от 10 ноември 1989 г. следното: "Държавата има изградена система за сигурност.  Разполага и с необходимите й стратегически документи и правна уредба. Но доколко институциите за сигурност са в състояние да работят ефективно е съвсем друг въпрос. Не е никак трудно да се види, че системните проблеми в тях достигнаха критичните си нива. Специалните ни служби сякаш загубиха способността си да се самоорганизират и саморазвиват, да вдъхват това уважение и респект, което бе типично за по-далечните им предшественици".

Подобен извод след 30 години преход оставя горчив послевкус. И отново се изправяме пред типичен български абсурд - все по-вече пари за сигурност, а все по-ниска ефективност и сриващо се доверие.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във