Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЕЛО В ДЕЛИОРМАНА ВДИГНА СТЕНА НА СРАМА

Дай два хляба, претегли кило маслини и ми кажи, чие момче беше тоя Владислав Цветанов. С тоя въпрос започва деня си 68-годишната баба Стоянка Петрова от село Беловец в околностите на Кубрат, дошла рано сутринта да напазарува в местната бакалия, преди да иде да бере царевица.
Докато собственичката на магазинчето й отмерва стоката, двете надълго и широко обсъждат историята на 24-годишния Владислав, който преди години, още ненавършил пълнолетие,
обрал интернат за деца без родители
в съседната на Кубрат община Генерал Тошево. Жените търпеливо и напоително си припомнят чие момче е въпросният апаш, как от малък не обичал да пие вода потен и все гледал на баницата мекото. Затова с още двама като него, ама от други села, през 2001 г. се промъкнали в сиропиталището на село Пчеларово и задигнали спортните екипи, които общо стрували 156 лева.
По средата на беседата им в разговора се включва и бай Сали, който на път за полето минава, да си купи лимонада и салам. За негова информация жените повтарят биографичната справка на младия Цветанов и дообясняват, че кражбата, за която е бил осъден, възлиза на пет броя горнища за анцуг и едно долнище.
Всичките тези сведения местната общност току-що е почерпила от разлепеното в магазина ксерокопие на съдебно решение, което постановява обществено порицание за въпросния Владислав.
Практиката
решенията на Темида да се окачват на стената на срама
бе въведена в Беловец от неговия кмет Бейзат Текели. Шестдесетгодишният мъж управлява селото трети мандат. През изминалите години той стотици пъти е бил събуждан по никое време от съселяните си с оплакване, че крадци са шетали в дворовете и по къщите им, бил е питан от полицията за избиратели, заподозрени или спипани да крадат в тяхната или в друга община.
Погледнато в мащаб, кражбите на нашенците са си чисто кокошкарство. Но за потърпевшите не е така. Да ти отмъкнат телевизора, когато си над 70 и преживяваш с минимална пенсия, значи да те обрекат на изолация от света. Ако пък злосторници отарашат магазин или барче в нашия край, за собствениците му това може да означава и фалит, защото тук търговията е слаба, пари се завъртат трудно и хората с години работят в странство, за да спестят някой лев и да започнат малък бизнес на село.Чувал съм и съм виждал десетки такива истории, помня сълзите и покрусата на земляците си и затова разбера ли, че някой е крал от честни хора, иде ми да му извия врата. Законът обаче не ми позволява самоуправство и лична разплата. Обаче се сетих, че като кмет мога да организирам, и то съвсем законно, публичен линч за апашите от нашето село, разказва кметът Текели.
Идеята да използва дуварите на обществените места в Беловец за стена на срама хрумнала на Бейзат, докато въртял из ръцете си
поредната съдебна заповед за обществено порицание
изпратена му от магистратурата в качеството му на служебно лице. Четял кметът кой за какво е осъден и разбирал, че освен същинската присъда, държавната репресия предвижда и морално порицание. Но как да съобщя на населението, че Х е осъден за кражба, У ще лежи в затвора за побой или Z го очаква санкция, задето не плаща издръжка на децата си. В Беловец местни вестници няма, кабелната телевизия ни я препредават от студио в Русе, а пари за собствен радиовъзел нямаме. И се сетих, че нищо не ми пречи да разлепя заповедите на съда из селото. Избрах това да стане в барчетата, на спирката, до млекопункта, където всяка сутрин хората идват да пазаруват, да предават стоката си, тръгват за работа или на училище, разказва селският управник.
Така се родила идеята за беловското дадзибао, което Текели замислил и въвел в действие половин век след смъртта на откривателя на този вид публично порицание - китайския вожд Мао Дзедун.
Отначало кметът счел, че е достатъчно едно съобщение да бъде експонирано веднъж на видно място. Като пуснал в оборот първите заповеди за порицание в единични екземпляри обаче, в Беловец избухнала търговска война. Барчетата и магазините, в които били изложени на показ кирливите ризи на местните апаши, изведнъж вдигнали оборота за сметка на конкуренцията. Хората взели да пазаруват в бакалиите, където
освен хляб им се предлагало и зрелище
макар и под формата на обществено порицание.
За да няма сърдити и ощетени, наложило се кметството да промени тактиката и да действа по соломоновски. Затова било решено изобличителните документи да придобият пълна публичност, без никаква избирателност. Което ще рече, че всяко постановление на Темида, изпратено тук за информация, ще се разлепва на всички определени за това места. За целта от селския бюджет сега се отделят пари за по 50 ксерокопия на всяко съдебно решение, предназначено да порицае местен юнак. И никой в селото не е упреква кмета, че харчи пари за глупости. Напротив, всички одобряват разгласата, следят я и я дискутират.
Разбира се, системата макар и на пръв поглед съвършена, вече е показала някои дефекти. Като например, че в барчето на Фатме Мехмед разбили стъклата върху масичките, под които били изложени порицанията. Сменихме ги стъклата. И пак ще показваме кой какви ги е вършил, категорична е собственичката. Тя и мъжът й държат заведение до автобусната спирка в селото и през техния салон минава мало и голямо, тръгнало да излиза или да се връща в населеното място.
Дали общественото възмездие, осъзнато от хората в Беловец като мярка за морал, ще предизвика катарзис в средите на местния кримиконтингент, социолозите тепърва трябва да проучват. Приятно е да се чуе обаче, че нейде в Делиормана има село, което вярва в нравственото осъждане и по примера на дедите възприема осъдителното сочене с пръст за необходима и полезна мярка за превъзпитание. Дори във века на повсеместно настъпващата и по тия географски ширини световна глобализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във