Параграф22 Daily

§22 Анализи

Сетиха се за законната лихва по никое време

Пореден и еднотипен законопроект за намаляване в полза на длъжниците на законната лихва за забава внесоха депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова и Радомир Чолаков. Уредбата е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Тези вреди обаче трябва да бъдат доказани, докато законната лихва е нормативно определена и гарантирана при поискване съобразно уважената част от иска. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет, съобразно чието постановление тя възлиза на  основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 10 процентни пункта. 

 

На практика от ГЕРБ застават зад предишни инициативи в тази насока, като признават "пионерския" принос от 2016 г. на група депутати от "Реформаторския блок" - Вили Лилков, Петър Славов, Мартин Димитров, Радан Кънев и Гроздан Караджов. Тогава те предложиха както намаляване, така и диверсификация на законната лихва с оглед на това какъв е длъжника - търговец или физическо лице.

Законопроектът предвиждаше законната лихва по задължения на първата категория да не надвишава основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта, а когато длъжникът е физическо лице – основният лихвен процент плюс 4 процентни пункта.

Същото предложение беше внесено по-късно от трима народни представители от "Демократична България - Мартин Димитров, Владислав Панев и Георги Ганев.

Днес депутатите от ГЕРБ внасят същия проект, като мотивите им са си

най-обикновен обзор на уредбата през десетилетията.

С приемането на ЗЗД през 1950 г., законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение е фиксирана от Министерския съвет на 6 процентни пункта.

Голямата промяна във формулата за изчисляването ѝ идва чак през 1991 г., когато е възприета базата на основния лихвен процент, увеличен с 3 процентни пункта.

Три години по-късно добавката нараства до 10 процентни пункта, като е разграничена законната лихва в левове и в конвертируема валута. Във втората хипотеза базата "стъпва" върху тримесечния либор за съответната валута.

През 2000 г. е въведен и дневен процент на законната лихва в размер на 1/360 част от годишния й размер. 

През 2012 г. базата за определянето на законната лихва за просрочени задължения в евро беше установена като лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по префинансиране, като същият е приложим и за валутите за които не се котира либор. 

Две години по-късно е въведена и диверсификация по време, като лихвеният размер беше разпределен за определяне в първото и второто полугодие на съответната година.

Междувременно разпоредбите от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки задължи страните-членки  да уеднаквят общите правила по отношение на законната лихва, като минималният лихвен процент за забава на търговец е 8 процентни пункта. Срокът за транспониране на директивата беше март, 2013 г., а предложението за това е внесено от тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Висшият адвокатски съвет също предложи намаляване на лихвата за забава във връзка с дебата за "вечния длъжник", довел до 

въвеждане на 10-годишна абсолютната погасителна давност

за задълженията на физически лица.

"Анализът на практиката за определяне на законната лихва за просрочени кредити в страните от Европейския съюз показва, че Република България представлява изключение. Размерът на законната лихва за забава у нас е неоправдано висок и е равен на Основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта, докато в страните от ЕС е приет размер от не повече от 8 процентни пункта като надбавка, определен съгласно Директива 2011/7/ЕС. Държавите-членки прилагат директиватачрез приемане на специални закони, регламентиращи законната лихва, или в повечето случаи чрез въвеждане на изменения и дотълнения в действащи актове. Много от европейските страни са определили различен размер на законната лихва за просрочени задължения за търговски субекти и за физически лица", мотивират се вносителите от ГЕРБ. 

Чисто практически обаче част от доводите им звучат неуместно. Посочено е още, че сегашният размер на законната лихва за забава е въведен преди четвърт век с подзаконов акт при съвсем различна икономическа и финансова обстановка на икономическа нестабилност и висока инфлация. Към днешна дата този размер определял характера на лихвата не като компенсационен, а като санкциониращ. Високата инфлация е обаче налице и сега и излиза, че след голямото закъснение, България

транспонира "лихвената" Директива в най-неподходящия момент.

Спорен остава донякъде и доводът, че еднаквият размер на лихвата за забава на физически лица и търговци ги поставя в неравностойно положение.

"Кризата с цените на енергоносителите от последните няколко месеца предполага допълнително натоварване на бюджетите на малките бизнеси и домакинствата, като при месечни сметки за отопление и електроенергия в пъти по-високи от аналогичния период на миналата година, е напълно логична да се очаква забавяне на плащанията към доставчици на комунални услуги. Но докато последните като дружества с големи обороти и достъп до евтино финансиране от кредитните институции в рамките на 1-2 % лихва на годишна база лесно могат да преодолеят периодите на забавени плащания от клиентите си, за последните държавата не е предвидила компенсация за изпадане в забава", пише още в мотивите към законопроекта. 

Намаляването на размера на добавката в законната лихва за забава с цели 6 процентни пункта за физическите лица безспорно

ще облекчи значително "малките" и "вечните" длъжници,

в чиято подкрепа се обявяват вносителите. Гарантирани са обаче и негативните ефекти във вид на безотговорност у кредитополучателите и загуби за кредиторите при наличиета на инфлационен процес, който може да "изяде" парите им преди да бъдат върнати от недобросъвестните длъжници.

Дразнеща остава и привилегията за публичните институции, за които законна закъснителна лихва за просрочие изобщо не е предвидена. Да речем при връщане на надплатен данък държавата възстановява горницата без да начислява лихва в полза на данъчно задълженото лице за периода от внасянето до възстановяването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във