Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СГС не открива организирани престъпни групи

Организирани престъпни групи у нас няма. Този шокиращ извод следва от изказванията по време на проведения в края на миналата седмица във Велинград семинар на наказателните съдии от Софийския градски съд(СГС). Те обсъждаха правителствения проект за създаване на специализирана магистратура, която да разглежда делата срещу организирани престъпни групи. От аргументите, които изложиха съдиите от наказателната колегия на СГС, следва заключението, че такава структура няма да има работа. Основният довод бе, че липсват осъдителни присъди по чл.321 от НК за образуване и ръководене на организирана престъпна група и повечето дела по такива обвинения приключват с оправдателни присъди. А в случаите, когато се стига до осъдителна присъда, тя е не за организирана престъпна група, а за извършване на престъпление в обикновено съучастие.
Различни отзиви сред съдиите предизвиква промяната в НПК, която дава право на прокуратурата да протестира пред по-горна инстанция, когато се прекратява съдебното производство, и делото се връща на държавното обвинение за отстраняване на допуснати нарушения. Според някои магистрати тази поправка само го бави, тъй като процедурата по обжалване е по-продължителна, отколкото срокът, в който прокуратурата трябва да го поправи. Има обаче и съдии, които одобряват възможността за инстанционен контрол с довода, че никой не е застрахован от грешки.
Председателят на СГС Георги Колев коментира за пореден път спекулативно раздуваната напоследък опасност да се увеличат исканията за разрешение за използването на СРС. Според изнесените от него данни по броя им България е в средата между развитите европейски държави и САЩ. На 100 000 души у нас се разрешава прилагане на СРС спрямо 100 души годишно. Във Франция тази бройка е 43, а в САЩ - едва седем. Но пък в Италия броят им е 143, а рекордьор с 2500 разрешения е раят на демокрацията и гражданските права Холандия.
По повод на работата с данни от СРС Георги Колев намира, че е пресечена тенденцията наказателните процеси да се гледат при закрити врата в София. Колев призна, че публичността в съда е била неоснователно ограничавана, но след като преди два месеца е прието становище на общото събрание на наказателното отделение на СГС по въпроса, в съда вече няма секретни съдебни заседания по мерки за неотклонение. В провинцията обаче делата, в които са включени и данни от СРС, все още се засекретяват. Когато има мярка за неотклонение, няма основание заседанието да е засекретено, защото СРС-тата са преустановили своето действие. Обикновено срокът за експлоатация на СРС-тата е двумесечен, освен ако не бъде продължен. Секретни са технологията и методологията за прилагане на СРС, но тази информация не достига до съда и не е включена в делото, поради което няма основания за засекретяване, заяви съдията от СГС Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България.
Според становището на съдиите от СГС до засекретяване следва да се прибегне, ако в разговорите на подслушваните се засяга държавна тайна. А ако се засекрети мярката, съдията трябва да посочи мотивите си. Във фазата на досъдебното производство прокурорът също може да поиска засекретяване на делото, ако смята, че някои факти са свързани с държавна тайна. За да бъде наложен единен стандарт, за да не се ограничава публичността на процесите, вероятно ще е нужно тълкувателно решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, която да реши дали да наложи вижданията на наказателните съдии от СГС в цялата страна.

(каре)
Из становището на СГС:
Специалните разузнавателни средства стават законно достояние на съда едва след като е постигната преследваната от тях цел, т.е. те са изпълнили предназначението си и са довели до попълване на доказателствената маса с обективна информация. От този момент насетне, след като е постигната предвидената с тях цел, прилагането на специалните разузнавателни средства се счита преустановено. Това означава, че самото специално разузнавателно средство престава да бъде държавна тайна. Нивото на класификация на информацията се премахва при отпадане на основанията за защита на класифицираната информация. След постигане на предвиденото с използването му предназначение отпада и основанието за запазване на тайната на факта на самото му използване, съответно отпада и основанието му за защита по Закона за защита на класифицираната информация(ЗЗКИ). Продължават да бъдат класифицирана информация единствено приложените в конкретния случай технология и методология, употребени при прилагането на съответното СРС.
При това положение, след преустановяване на прилагането на СРС, когато резултатите от тях са предоставени на съда за произнасяне във връзка с функциите му на решаващ орган в съдебна фаза или на орган по съдебен контрол в досъдебна фаза, вече не представляват държавна тайна и съответно не е основание делото да се гледа при закрити врата. В тези случаи съдът е длъжен винаги да извърши преценка дали информацията отговаря на изискванията на ЗЗКИ да бъде определена като държавна тайна. В този смисъл, ако данните, получени в резултат на използване на СРС, не представляват държавна тайна, тъй като не застрашават нито националната сигурност, нито суверенитета на страната, то тогава за съда не съществува правна възможност да ограничи публичността на съдебното заседание. Приоритетният интерес на правосъдието е да се постигнат целите по чл.1, ал.1 от НПК - да се разкрият престъпленията, да се накажат виновните и да се приложи правилно законът, така че и обществото да бъде убедено, че това се е случило. Правосъдие, което не разчита на обществена убедителност, е лишено от основание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във