Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шах и мат след референдума

Националният референдум, иницииран от Слави Трифонов и от екипа му, ще се запомни както с безпрецедентното по масовост участие в допитването (в референдума се включиха около 3.5 млн. души и това е най-силното гражданско включване от всичките три последни допитвания до народа), така и с яростния отпор, организиран срещу него от партийните елити. Но по всичко изглежда, че ще влезе в историята на държавата (а вероятно и на света) и с още нещо: като първия референдум, чийто резултат може да се избистря... в съда.

Два дни след допитването избухна чутовен скандал: от една страна, Централната избирателна комисия твърдеше, че около 13 000 гласа не достигат, за да се превърнат трите въпроса от референдума в решения, задължителни за всички власти в държавата. Екипът на Слави Трифонов обяви друго: че общият брой на гласувалите за референдума е бил 3 501 220 - т.е. налице са били далеч повече от нужните 3 500 585 гласа, за да бъде допитването успешно, а решенията от него - задължителни. Само че в ЦИК са решили да извадят 13 792 гласа от тази бройка, защото бюлетините били пуснати в урните без плик.

В закона за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт всъщност пише следното: "Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели." Никъде няма изискване участвалите в допитването да са подали действителни бюлетини. Пак там е обяснено и че бюлетините без плик са невалидни - нещо, за което никой всъщност не спори.

Спорно е само това дали секционните комисии са броили гласовете на тези хора като "участвали" в референдума. А съмнението идва от... изборната методика на ЦИК. И от начина, по който тя е прилагана - защото, за разлика от партиите, екипът на Слави Трифонов не разполагаше с платени от държавата  хора във всяка секция, които да следят за законността на действията на комисиите.

Откъде може да дойде объркване при броенето? На първо място от стотиците случаи, в които в урните за президентските избори са пускани бюлетини за референдума. В указанията на ЦИК черно на бяло пише, че те трябва да се извадят и да се броят заедно с тези за референдума - като се впишат в броя на участвали в него. Но дали наистина е правено така? 

Другата възможност са бюлетините без пликове. В хода на изборния ден в медиите изтече информация, че е имало секции, в които пликовете за референдума внезапно са изчезнали. Даже на места хората гласували в пощенски пликове, само и само да им бъде осигурена тайната на вота. Въпросът обаче е как после този вот е бил преброяван? Защото в методиката, в раздела за броене на гласовете от референдума, черно на бяло пише: "Един плик е равен на един глас." При това с големи букви. И вероятно дори членовете на СИК с най-големи диоптри са видели това изречение. Затова и първата им реакция при вида на бюлетина без плик в урната съвсем логично може да е била: няма глас. Още повече че пак според указанията сумата от бройките на действителните и недействителните гласове за референдума трябва да отговаря на... броя на пликовете, намерени в урната.

А че при броенето са допускани огромно количество грешки се вижда дори и от бегъл поглед в протоколите с резултати от референдума - изобилстват от поправки и зачертавания.

Позицията на организаторите на референдума, според които резултатът от вота е бил преброяван неправилно,  бе разпространена в отворено писмо до медиите във вторник (8 ноември). ЦИК обаче (поне в този ден) запази ледено спокойствие: Данните, които се въртят по медиите, не са окончателни. Предстои повторното им въвеждане, което ще изчисти грешките, ако има такива. А законът дава 5-дневен срок на ЦИК, за да обяви резултата от референдума", обясняваха един през друг говорителите на комисията. И отказаха да се ангажират с предположение откъде идва това разминаване в бройките.

Въпросът е какво ще се случи, ако и след повторното преброяване резултатът на ЦИК се окаже същият.

Малцина знаят, че веднага след обявяването на окончателните резултати от Централната избирателна комисия (ЦИК) започва да тече един инфарктен седемдневен срок, в който резултатът от референдума може да бъде оспорен пред Върховния административен съд. Пред него подлежи на проверка "законността на резултатите" от националните референдуми.

Пак според закона право да атакуват резултатите от допитването имат: 1/5 от народните представители, президентът, Министерският съвет, не по-малко от 1/5 от общинските съвети в страната и от инициативния комитет - организирал референдума. И на пръв поглед изглежда, че май всички те имат интерес да пратят референдума в съда - макар и по различни причини.

Първи с право на жалба са народните представители. Партийните елити не искат да променят нищо в сега действащия изборен модел, а в същото време панически се страхуват да влязат в пряка конфронтация с устатия екип на Слави Трифонов и с още 3.5 млн. българи - затова, без съмнение, за тях ще е много по-изгодно да прехвърлят горещия картоф в съда - независимо дали е успешен, или не. Освен това идеята е, че ако спорът бъде изпратен в съда, то произнасянето по въпросите от референдума ще се отложи за неопределено време, а току-виж може и въобще да не се стигне дотам. Защото се чува, че вече текат спорове и дали не е възможно, ако референдумът бъде оспорен пред ВАС, той да прати и останалите три въпроса в Конституционния съд, който пък да ги обяви за противоречащи на конституцията - макар и постфактум.

Дали депутатите ще посмеят да изиграят този сценарий - ще видим твърде скоро. Но пък управляващите могат да използват за тази цел както Министерския съвет, така и общинските съвети - ГЕРБ държи далеч повече от необходимите за случая 1/5 от тях. И ако за министрите е почти сигурно, че също ще предпочетат да си траят, то за общинските съвети не е - те са далеко от София, въобще не им пука от Слави и компания, а и винаги могат да си "измият ръцете", че това е "надполитическо решение" на местните органи на властта.

Що се отнася до президента - той вероятно и до днес съжалява, че е оспорил пред Конституционния съд само три от шестте въпроса, първоначално предложени от инициативния комитет на Слави и от екипа му. Но Плевнелиев също едва ли ще предприеме втори подобен ход - макар да твърди, че (поне в момента) няма политически амбиции, които да зависят от оценката на електората за собствената му персона.

Остават инициаторите на референдума. Съдейки по отвореното писмо на Слави и на екипа му - те не биха се поколебали да предприемат този ход и да оспорят решението на ЦИК за обявяване на резултатите от референдума. Стига действително да имат данни за по-голямо участие на гражданите в него, отколкото отчетеното от комисията. А основания за оспорване на резултата може да се търсят и в безспорно лошата организация на вота - особено в чужбина. Факт е, че там тя беше просто безобразна - стотици хора на практика просто бяха лишени от право на глас, тъй като вратите на секционните комисии хлопнаха под носовете им точно в 21.00, въпреки къдравите опашки от чакащи отпред. Факт е и че други хиляди избиратели просто останаха по домовете си заради практическата невъзможност да пътуват по 100-200 км, за да гласуват - заради ограничението на бройката секции (до 35), които можеха да се отворят в Турция, САЩ и Канада. Факт е също и че още преди изборите две политически сили дадоха заявка, че ще атакуват резултата от вота точно заради това ограничение на секциите.

Всичко тези затруднения важат обаче както за референдума, така и за изборите. И ако се атакува допитването, на практика ще се постави под съмнение и резултатът от изборите - няма как при едни и същи условия единият вот да е редовен, а другият - незаконосъобразен. Това пък поставя и друг въпрос: коя политическа сила би имала интерес от това да оспори резултата от изборите.

Имаме седем дни, за да видим какво ще стане...

Отворено писмо на Слави Трифонов:

Уважаеми сънародници, в момента един от основните слуги на политическата класа - Централната избирателна комисия, извършва чудовищна манипулация с гласуването за референдум. Общият брой на гласувалите за референдума е 3 501 220. За да е задължително решението на референдума, са необходими 3 500 585 гласа. Тоест референдумът е успешен и решенията му са задължителни. ЦИК иска да извади 13 792 гласа, за да обяви референдума за незадължителен. Това е нарушение на закона. ЦИК искат да извадят тези бюлетини, защото са били пуснати в урните без плик. Но законът не изисква само действителни бюлетини при отчитане на избирателната активност. А отчита всички гласове. А всичките гласове са 3 501 220. И те са над необходимия брой. Такъв е законът.

Много и много български граждани не можаха да гласуват, защото ЦИК прекрати изборния ден, преди да гласуват всички хора. ЦИК махна печата от бюлетините. ЦИК махна видеонаблюдението. ЦИК реално е в услуга на политическата класа и очевидно е получила заповед да саботира референдума.

Уважаеми зрители, спите ли? Колко още доказателства трябва да получим, че сме изправени едни срещу други?! От едната страна народът, от другата - политическата класа и техните слуги!

Facebook logo
Бъдете с нас и във