Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шампиони по бездействие

Магистратите от военните съдилища и прокуратури подновиха настъплението си срещу призивите за закриването на двете структури. На среща с военния министър Аню Ангелов в края на миналата седмица те поискаха да се разшири обхватът на дейността им, да поемат повече дела с цивилен елемент. Председателят на Военноапелативния съд полк. Петър Петков съобщи по този повод, че са обсъждани предложения военните магистрати да поемат и престъпления, извършени в райони, където са базирани военни формирования, независимо дали извършителите са военнослужещи, а също и посегателства над военно имущество и срещу здравето и живота на военнослужещи по време на работа.


Шефът на Военноапелативната прокуратура генерал-майор Крум Манов представи данни, че през 2011 г. колегите му са разследвали 1400 случая и са внесли 500 обвинителни акта срещу 500 души. Най-често престъпленията, извършени от военнослужещи, са за накърняване на чужда собственост. Министър Ангелов го потвърди, но уточни, че повечето от тези деяния са дело на външни лица. За същия период ведомството е предявило претенции в размер на 600 000 лв. към охранителните фирми, допуснали кражбите. Ангелов обеща кабинетът да обсъди темата и да предложи законодателни промени, ако се налага. Заместник главният прокурор Валери Първанов пък обеща в проекта за нов Наказателен кодекс да бъдат актуализирани наказателните състави за военни престъпления.


Подобни обещания и договорки са добре дошли за военните магистрати, които вече второ десетилетие удържат срещу призивите структурите им да бъдат закрити. С приемането ни в Европейския съюз мнозина решиха, че иде краят на военните съдилища и прокуратури, но това не се случва вече пета година. През 2008 г. им беше отнето правото да правораздават по дела за престъпления, в които участват служители на МВР. Преди това беше завършена девоенизацията на ведомството, а България се оказа единствената еврочленка, в която полицаите биват разследвани и съдени от магистрати с пагони. Еврокомисията дори препоръча тези структури да бъдат закрити, но управляващата тогава тройна коалиция не го направи, като се оправда с конституцията, в която е записано, че трябва да ги има.


С премахването на тази подсъдност работата на военните съдии и прокурори рязко намаля. Припомниха се и резултатите от обратната реформа през 1993 г., когато служителите на МВР бяха извадени за пръв път от подсъдността на военните магистрати. По данни на военната прокуратура тогава на цивилните обвинители са прехвърлени 383 неприключени преписки и 285 дела. През юни 1995 г., когато подсъдността на делата срещу полицаи отново бе върната във военните съдилища и прокуратури, половината от прехвърлените две години по-рано преписки и над 2/3 от делата се оказаха все още неприключени, а в Пловдив и във Варна делът им беше дори 97 процента. Движението им назад продължи до 2001 г., някои дела бяха прекратени по давност, а присъдите се брояха на пръсти. Обяснението беше, че цивилните магистрати отказват правосъдие срещу полицаи, за да не си развалят отношенията и да не стават жертва на компромати.


Тогава ръководството на военната магистратура успя да си върне полицейските дела, като се позова на статистика, която показваше нарастване на полицейското насилие и на разпасаността сред служителите на МВР - увеличила се употребата на алкохол при работа и шофиране, не се завеждат заявителски материали, възпрепятстват се оперативно-издирвателни мероприятия, проявява се немарливост при охраната на арестанти и затворници. Сега връщането на подсъдността на тези престъпления към военните магистрати не е актуално и те търсят други пътища за защита на работните си места. Както винаги досега, те могат да разчитат на ръководството на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет (ВСС).


С напредването на кризата се засили напорът за съкращения. За премахването на военното правосъдие се обявиха от Върховната касационна прокуратура. През миналата година пък заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров директно поиска военните съдилища и прокуратури да бъдат закрити, като се направи малка поправка в конституцията - да отпадне текстът, че правораздаването се осъществява и от военни съдилища. Аргументите на Димитров бяха повече от убедителни - 35-те апелативни военни съдии в системата на практика нищо не работят, щом като най-натоварените от тях разглеждат по 12 дела годишно. Депутатът уточни тогава, че това са негови виждания, които засега не ангажират ГЕРБ. Но допълни, че тенденцията да се намалява числеността на армията е свела до минимум нуждата от военни съдилища и прокуратури. Според Димитров няма нужда дори от специализирани състави за тези дела и нищо не пречи те да бъдат разглеждани по общия ред, а при наличие на държавна или служебна тайна процесът да е при закрити врата, както процедира и цивилният съд.

nbsp;


nbsp;

Със или без районен съд

През 2010 г. Висшият съдебен съвет отказа да закрие някои от малките районни съдилища и прокуратури, които на практика бездействат поради липса на дела. В доклад за натовареността на магистратите в отделните звена на съдебната власт се предлагаше съдилища като тези в Брезник, Гълъбово и Тополовград да бъдат закрити, защото обслужват малки общини, а и са много близо до други по-големи районни съдилища. Според изнесените в доклада данни най-натоварен, както винаги, е Софийският районен съд с 92 дела на съдия средномесечно. В същото време районните съдии в Ивайловград, Трън, Ардино, Малко Търново нямат и по 10 дела на месец, което прави правораздаването там изключително скъпо. Направен беше изводът, че в цивилизования свят сме на едно от първите места по брой на районните съдилища и прокуратури на глава от населението, и че ако сегашният ВСС не направи съкращението, рано или късно някой Висш съдебен съвет трябва да го направи. Идеята за преструктуриране на някои съдилищата чрез създаване на мобилни съдебни състави, които да обгрижват малките населени места, също увисна във въздуха и никой повече не отрони дума за нея.



Някои членове на съвета обаче скочиха с довода: Не трябва да се допуска това да излиза от нас. Покрай загрижеността хората в малките градове да не останат без съд наблизо те признаха, че много общини ухажват всячески съдебната власт, за да им отвори съдилища. Покрай приказките за закриване на съдилища бяха създадени нови. През 2005 г. тогавашният правосъден министър Антон Станков уреди откриване на районен съд в Приморско - селището станало по-късно нарицателно с раздаденото право на строеж на магистрати и на децата им. Следващата година новият министър Георги Петканов пък извоюва съд за Гълъбово. Окрилена от успехите на своите предшественици, Миглена Тачева опита двоен удар - съдилища в Хисар и Долен Чифлик. Никой все пак не успя да надмине куража на Теодосий Симеонов, поискал през 2000 г. районен съд в Гулянци, Плевенско. Мотивите му се оказаха банални - оказа се, че той е родом от Гулянци и има там реституирана мелница.


nbsp;

nbsp;

На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления извършени от: 1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; 3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв; 4. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.


Системата на военното правораздаване включва пет военни съдилища и прокуратури - в София, Пловдив, Варна, Плевен и Сливен, както и военноапелативен съд и военноапелативна прокуратура в столицата.


Колко са работили военните магистрати през миналата година ще стане ясно от отчетния им доклад, който се очаква до две седмици. Докладът за 2010 г. сочи 171 дела за апелативните съдии, близо половината от които са от частен или административно-наказателен характер. Приключени са 155, а 109 от тях - в срок до един месец от образуването им, което говори красноречиво за сложността им. Една четвърт от подлежащите на касационна проверка пред Върховния касационен съд решения са отменени или частично изменени. Първоинстанционните военни съдилища, в които на щат са 26 съдии, са разгледали общо 1952 дела, което прави средна натовареност от 75 дела на съдия. В доклада се прави заключението, че въпреки измененията в НПК в края на 2008 г., с които се промени подсъдността на военните съдилища, натовареността на първоинстанционните съдилища леко се е увеличила, а на Военноапелативния съд незначително се е понижила. Това показвало, че процентът на делата срещу служители на МВР не е от значение за натовареността на военните съдилища, още повече че през 2010 г. техният щат беше намален. Анализът показва обаче трайна тенденция на спад в постъпленията на делата във Военно-апелативния съд. За това способствали както споразуменията и съкратени производства, които практически не се обжалват, така и промяната на подсъдността на военните съдилища по отношение на служителите на МВР. За средногодишната натовареност на военните съдилища за тригодишен период назад се отчита устойчивост по отношение на делата за разглеждане, която годишно е от порядъка на 70 дела на магистрат, като най-голяма натовареност е имало в Пловдивския военен съд - 175,5 дела. Голямата натовареност на съдиите от този съд се обяснява с намалението на щата му с една бройка, както и едната незаета бройка, за която не се обявява конкурс за назначаване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във