Параграф22 Daily

§22 Анализи

Шефът на НСО поиска промени в устройствения закон на службата

Намира ли се Националната служба за охрана на прага на нов устройствен закон - това е въпросът, който изникна днес след видеоизява на шефа на службата бригаден генерал Красимир Станчев. Във видеообръщение към служителите на НСО в навечерието на коледните и новогодишни празници ген. Станчев заяви, че е необходимо да започне дебат за промени в закона за службата. Според бодигард №1 тези промени трябва да концентрират функциите и дейността на НСО до същността на една мотивирана и с висок обществен авторитет държавна охранителна служба.

Идеята на ген. Станчев за промяна идва на дневен ред четири години след като Закона за НСО влезе в сила и 140 години от полагане на основите на държавната охранителна дейност в България. Според генерала обаче не е достатъчно една специална служба да има свой закон. "Този акт трябва да отразява обективните условия на специализираната дейност за целите на националната сигурност, която нито една друга служба или държавна структура не може да изпълнява", заяви шефът на НСО. Той припомни в обръщението си ударите, които службата е понесла. "Поехме удари от различни страни върху доброто име, престижа и достойнството на Националната служба за охрана. Чухме отново и напълно несъстоятелни призиви за закриване на НСО. Поехме тези удари, но запазихме добрия тон и професионалното си достойнство", посочва ген.Станчев. С

Според бодигард №1 устойчивото кариерно израстване, възнагражденията на състава, условията за обучение и усъвършенстване на уменията, материално-техническото осигуряване и състоянието на автомобилния парк са само част от предизвикателствата, които стоят пред НСО. "Общо предизвикателство е повишаването на обществения авторитет на НСО и на публичното доверие в нашата работа. Не можем вече да отричаме, че професионализмът, съвестта и лоялността на служителите на НСО не са достатъчен аргумент за обществена подкрепа", подчерта ген. Станчев.

Ерозията на доверието към службата е отчетливо забележимо в последните години. Това е и причината непрекъснато да се вихрят сплетни, слухове и манипулации за съдбата й. Законът за НСО беше приет през лятото на 2015 г. и вместо службата да се стабилизира, трусовете в нея продължават до днес. Инциденти със служебни автомобили на НСО,  скандали с охраняеми лица, текучество на върха на службата - това са част от проблемите, с които се сблъска държавната служба за охрана. Да не говорим за вечния спор за необходимостта от съществуването на НСО.

Самото обсъждане и приемане на закона за службата през лятото на 2015 г. предсказваше бъдещата й нестабилност. Сянка върху процедурата тогава хвърли пореден гаф на служители от НСО, които засякоха автомобилите на семейство от Пловдив на автомагистрала "Тракия". Това се случи преди парламентът да приеме през юли проектозакона за службата на второ четене. Проектът беше приет на първо четене с гласовете на 106 депутати от ГЕРБ, ДПС, АБВ, БДЦ, но въпреки това статутът на службата и регламентът й останаха спорни. Тогава четирима депутати от Реформаторския блок гласуваха "против", двама се въздържаха, а само един подкрепи коалиционните си партньори в управлението. Единайсет от патриотите се въздържаха, а трима гласуваха "против". Опозицията в лицето на БСП също гласува "въздържал се". А на второ четене напусна залата.

Спорът на депутатите не бе за отделни текстове, а за един принципен въпрос - трябва ли въобще да съществува подобна служба. Управляващите от ГЕРБ бяха  "за", защото се ползват от благото на денонощна охрана, на конвой и транспорт, което се заплаща от джоба на всички българи. Основният мотив на герберите в защита на проекта, внесен от Цветан Цветанов, бе повече от лицемерен - че всички партии, участващи в управлението на държавата, досега са ползвали тези блага и ако са искали да променят нещо, са имали такава възможност.

Очаквано и ДПС застана зад ГЕРБ. Четин Казак защити законопроекта на Цветанов, припомняйки, че Иван Костов като премиер и Петър Стоянов като президент също са се ползвали от привилегиите на НСО, но тогава никой от тях не роптал, че ги охранява "ретроградна комунистическа служба".

При обсъждането на проекта лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че реформаторите няма да подкрепят закон, който утвърждава традициите на охрана, заложени при комунистическия режим. Проблемът с НСО беше формулиран още по-ясно от Валери Симеонов от Патриотичния фронт. Според него проектозаконът ще доведе до нарушаване на граждански права. Случаят от магистрала "Тракия", при който освен че кортежът на НСО бе изблъскал две коли, бодигардовете показали и автомат на потърпевшия шофьор, доказа че Симеонов е бил прав.

Случаят отшумя, законът бе приет и ето че четири години по-късно началникът на службата сам предлага промени в устройството й.По някакво злощастно стечение на обстоятелствата това се случва отново на фона на инцидент с кола на службата, при който беше блъснато 14-годишно момче на бул."Драган Цанков". И въпреки, че в автомобила не е имало друг човек, освен шофьора, не секнаха намеците, че това е кола от президентстския ескорт. Много усърден в намеците се оказа самият премиер Бойко Борисов, който коментира надълго и широко случая от Брюксел, като без да е необходимо все повтаряше, че в колата не е имало служител от президентството. Факт, който повтарян честичко, оставя впечатление, че има нещо гнило около колата на президентския ескорт.

Всъщност доста скоро след поемането на руля на службата, настоящият шеф на НСО видя необходимост от промени в устройствения й закон. Както е известно, той го пое от ръцете на полковник Росен Тодоров, досегашен заместник-шеф на НСО, който бе бе назначен с указ 211 от 30 август 2019 г. на президента Румен Радев за временно изпълняващ длъжността. Процедурата бе съпроводена от слухове и манипулации относно това кой ще поеме ръководството на службата. Те секнаха когато на 20 септември с указ на президента Радев полк. Красимир Станчев оглави НСО, като президентът го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 30 септември 2019 година.

Неяснотите около избора на титуляр очаквано вървяха ръка за ръка със слуховете за поредна реформа на НСО. Циркулираше старата идея службата да се разформирова в този й вид, като част от охранителите да отидат в МВР, а останалите да преминат към президентството. За такава мащабна промяна обаче са необходими съответните проектозакони - например за промяна на закона за МВР и устройствения норматив за самата НСО. Да не говорим и за необходимостта от редактиране на разни инструкции за взаимодействие между службата и други силови институции.

На този етап обаче ген. Станчев не е съгласен службата да се лиши дори и от един свой служител. Той бе категоричен: "И занапред ще положа всички усилия, за да ограничим текучеството на опитни и кадърни специалисти. Трябва да запазим наличния потенциал, да привлечем и да обучим нови служители". Бодигард №1 обаче ясно изтъкна, че службата е длъжна да се приспособява към новите условия и да отчита обществените очаквания към работата й. Очевидно промените, за които той говори, трябва да отговорят на тези предизвикателства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във