Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шенген се отдалечава

Все повече и все по-черни облаци покриват небосклона и скриват от погледа ни обетованата зона Шенген. Някои от тях ги довява корупционният вятър, други - горещият бежански самум, идещ откъм Сахара. Комбинацията им, невиждана досега из европейските простори, ни носи мразовит дъжд с гръмотевици, после червен пустинен прах, дето дере гърлото.
Ръководството на държавата обаче се държи мъжкарски: Добре се живее в България. Имаме един от най-ниските дългове и един от най-ниските дефицити в ЕС и сме много по-напред от вас, рече със смела усмивка премиерът Бойко Борисов при срещата си с хърватския си колега Ядранка Косор на 27 април (сряда) в Загреб.
Ден по-късно, в четвъртък (28 април), напук на оптимистичната констатация на Борисов, откъм Кралство Дания се дочу скептичен въззов, че има нещо гнило в България. Миризмата отишла чак дотам, носена от споменатия корупционен вятър, който вилнее по нашите земи и трупа черни облаци над главите ни.
И датски евродепутати от всички политически групи скочиха и написаха прошение до правителството си да подкрепи Франция и Германия и да не допуска преждевременно да приемат България и Румъния в шенгенската зона.
В писмото си евродепутатите настояват двете страни да останат под карантина, докато решат проблемите си с корупцията и престъпността. Според тях и посочената от унгарското председателство на ЕС дата за приема - 1 октомври тази година, е твърде ранна и те апелират съюзът да не се ангажира с дати и срокове. Датският либерал Роде дори обяви пред националното ни радио, че е грешка да се определя дата. Не е редно Европейският съюз да прибързва с разширяването на Шенген, защото сме изправени пред предизвикателство с корупцията в полицията и по границите. Освен това гражданите в Западна Европа все по-често са жертва на кражби и обири, извършени в голяма част от случаите от румънски престъпници. Затова трябва сериозно да поставим на България и Румъния въпроса: Наистина ли сте готови за Шенген?, заяви той.
Датският евродепутат преценява въпроса за сигурността на западноевропейците като важен, но в момента е актуално питането дали Европейският съюз е готов да разширява пространството за свободно пътуване в момент, в който се обсъжда бъдещето на самото Шенгенско споразумение и се говори за промени в него. Роде си отговаря сам: По-добре е да поискаме нужните гаранции от България и Румъния, да решим какво ще правим с Шенген въобще и тогава да говорим за датата за приемането им.
Че в България има нещо гнило извика и холандският либерал-евродепутат Ян Мулдер, според когото заради нерешените проблеми с корупцията и организираната престъпност присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство трябва да бъде отложено с година или две. Мулдер и негови колеги от Дания и Германия даже внесоха във вторник (26 април) предложение в Европейския парламент сегашната (2011-а) година да отпадне като срок от работните документи за влизането ни в Шенген и присъединяването да бъде обвързано с мерките срещу корупцията.
След влизането си в ЕС България и Румъния са отслабили действията си срещу корупцията и това не трябва да се повтаря и при присъединяването им към Шенген, смятат евродепутатите. Трябва да започнем да преговаряме, трябва да запишем определени изисквания и после ще видим - може би след година или две България и Румъния ще могат да се присъединят. Нямам за цел да отлагам това безкрайно, но проблемите, които имаме по външните си граници сега, ще станат още по-сериозни, ако поверим охраната им на страни, в които не се прави всичко необходимо срещу корупцията, а съдебната система не е достатъчно силна, заяви холандският евродепутат.
Очевидно е и за слепите, че зад серията искания на евродепутати се крият чисто политически мотиви. Ако САЩ се намираха в днешна Европа, със сигурност и тях нямаше да ги приемат в Шенген, защото от време на време там бият негрите. По същата логика бихме могли да поискаме ревизия на решението за влизането на Белгия, Дания, Холандия в еврозоната заради периодично избухващите там педофилски скандали. В средата на март тази година например Европол извърши мащабна акция по тази линия в 13 държави в ЕС. Арестувани бяха 184 души след разследването, което е продължило повече от три години. То започнало във връзка със сайт за педофили boylover.net, в който членували повече от 70 000 души от 30 държави. Сървърът се намирал в Холандия. А в Дания това действително е проблем, тъй като властите там от години са въвели химическата кастрация като наказание за педофилите.

(пренос - 6 стр)
Разбира се, имаме си кривици по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност, проблеми със състоянието на съдебната система, с неефективната работа на МВР. Но все пак пред Темида в корупционни дела се изправиха няколко бивши министри - военният министър Николай Цонев, социалната Емилия Масларова, ексздравният министър Божидар Нанев... Цонев засега отърва присъдите по три от делата срещу него, но обвиненията бяха очевидно несъстоятелни. Колегата му Масларова все още пристъпва в началото на съдебния процес и е далеч от финал, но все пак е на скамейката. От висшите етажи на властта към затвора вече се запъти и бившата шефка на НАП Мария Мургина, която получи четири години лишаване от свобода. Това са все общественозначими дела в ход, които едва ли могат да бъдат пропуснати, когато става дума за борба с корупцията и престъпленията по служба по върховете на държавата.
Вярно е обаче, че за разлика от северните ни комшии, с които сме на опашката за Шенген, липсват бомбастични присъди, каквато е например тази срещу бившия румънски министър на земеделието Йоан Аврам Мурешан. В сряда (27 април) министърът, който е бил начело на ведомството между 1996 и 2000 г., получи цели седем години затвор по обвинение в злоупотреба със служебното положение в ущърб на обществените интереси. Това е първата присъда, издадена за корупция в Румъния след повече от седемгодишно разследване.
Въпреки кривиците ни обективно обвързването на нашето приемане в Шенген с мониторинга по Механизма за сътрудничество се разминава с досега съществуващите правила в ЕС. Докладчикът за готовността за влизането ни в зоната Карлуш Коульо също обяви, че смесването им не е редно, тъй като България и Румъния вече са изпълнили техническите критерии за членство в зоната.
В последните дни обаче Франция, Германия и Италия подложиха на съмнение дори и неговия доклад. Тази седмица стана известно, че някои авторитетни италиански издания оприличават границата ни с Турция на решето. С гръцката също има проблеми - българските гранични власти продължават да засичат случаи на незаконното й пресичане. В последните дни на Страстната седмица пък беше осуетен опит за нелегален трафик на хора от България към Гърция. Разкрита бе група, ръководена от 39-годишен русенец, която изнасяла инвалиди, за да просят по улиците на Атина. Операцията е била извършена съвместно с гръцката полиция, но въпреки успеха й не можем да избегнем изненадата, че все пак тези хора са намерили начин да прескочат браздата, а тя се явява вътрешна граница за ЕС.
Оценката за южната ни граница се появи по време на текущия скандал между Франция и Италия по повод на издадените от правителството на Силвио Берлускони временни разрешения за пребиваване на заливащите Ботуша бежанци от Тунис. Стигна се дотам, че във вторник (26 април) лидерите на двете страни призоваха ЕС да реформира Шенгенското законодателство. От Брюксел като че само това чакаха и познатата нам еврокомисарка по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом тутакси обяви, че още на 4 май, сиреч другата седмица, ще обяви предложенията си за промени.
Според долитащите от Брюксел информации промените най-вероятно ще се изразят в коригиране на механизма за управление и контрол на зоната. Предвижда се въвеждане на т.нар. мобилни граници, за които силно настояват Франция и Германия. Те ще се определят за страни, които не се справят с потока от незаконни имигранти. В резултат на прилагането на този механизъм комшиите на проблемните страни ще могат временно да подновят проверките по границите си с тях.
Плашещото е, че в Европейската комисия предпочитат да си обясняват искането на Франция и Германия не с проблемите на Италия, а с действителността по нашите земи, въпреки че сме изпълнили техническите критерии за Шенген. Фактът, че към нас няма бежанска вълна, каквато залива Апенините, обаче означавал, че се допуска в близко бъдеще да ни залее и нас. Другото обяснение за загрижеността на Германия и Франция е, че страните членки на Шенген искат да си решат вътрешните проблеми, преди да пуснат и нас зад оградата.
В създалата се ситуация в Северна Африка за ЕС ще е по-добре да има буфери извън Шенген, които да укротят бежанските вълни. Последните данни на Световната организация по миграцията сочат, че от започването на безредиците в Либия оттам са избягали 600 000 души и засега са потърсили убежище в Тунис, Египет, Чад, Мали. Някои от страните приемници също не се цъфнали и вързали, така че никой не може да каже колко бежанци ще се насочат към Европа, включително и към нашия регион.
Имаме късмет, че поради географското ни разположение сме сравнително далеч от имигрантския потоп. Старите членки на ЕС обаче ни теглят шенгенската черга изпод нозете, а дори да се кълнем в еврокомисарката по кризите Кристалина Георгиева, ясно е едно - ще се наложи сами да се оправяме. По тази причина ни е необходим повече реализъм, а не празно самохвалство. Пред хърватите може и да върви, но у нас - не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във