Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шенген там, ние тук

Холандия зацикли на старата песен за нашенската корупция

Червеният светофар на шенгенското кръстовище, на което търпеливо чакаме, скоро няма да светне зелено. Ако изобщо ни отворят пътя някога, то ще е само ако покажем резултати в борбата с корупцията, повтори в изявлението си холандският министър на имиграцията Герд Леерс, цитиран в четвъртък (24 ноември) от Ройтерс. Холандия ще блокира предложенията за приемане на България и Румъния в Шенген, докато не се убеде, че двете страни постигат напредък в борбата срещу корупцията, поясни министър Леерс.


Очевидно в Ниската земя нетърпимостта към корупцията е изключително висока дори когато тя върлува на повече от 2000 км разстояние от Меката на меката дрога и проституцията Амстердам. Съвсем доскоро премиерът Борисов ни успокояваше, че Шенгенската пролет ще настъпи за нас още през март. България и Румъния се надяваха тогава да влязат в пространството за свободно движение. Но безпокойството на западните партньори от организираната престъпност и от рехавата охрана на границите провали плановете на администрациите им, припомня Ройтерс в информация по повод изявлението на Леерс.


Последното предложение на повечето от държавите в ЕС бе ние и Румъния да влезем


в свободната зона с две крачки

- първо с отваряне на морските и въздушните граници, а след това и на сухопътните.


Леерс обаче е категоричен, че Холандия няма да приеме такъв план, ако подобна точка влезе в дневния ред на срещата на върха на ЕС на 9 декември. Това е сто процента сигурно. Те не трябва да го включват в дневния ред. За нас отговорът е ясен, запъна се холандският министър. Според него това може да се случи, когато България и Румъния покажат резултати. Това е по-важно от намирането на решение, добави Леерс.


Холандският министър на имиграцията заяви, че ще изчака междинния доклад на Европейската комисия през февруари, за да прецени каква ще е позицията на страната му. Ако през февруари видим напредък, нещата ще потръгнат, увери той.


В ЕС са разтревожени дали България и Румъния ще успеят да охраняват сигурно своята част от границите на съюза. Холандският министър Леерс дори посочва за пример Гърция, която не може да удържи вълната от незаконни имигранти, които напират откъм Турция. Трябва да сме сигурни, че това, което се случва в Гърция, няма да се случи в България, заяви холандският министър на имиграцията.


Основания за притеснения

донякъде има. В средата на ноември Европейската служба за граничен контрол Фронтекс изнесе шокиращи факти за имигрантския поток към ЕС. През първите девет месеца на 2011 г. са регистрирани почти двойно повече нелегални имигранти в сравнение със същия период на 2010. От 1 януари до 30 септември т.г. в Европа са пристигнали 112 844 имигранти, докато миналата година броят им е бил 76 697. Скокът се дължи на вълната от емигранти от страните от Северна Африка, които атакуваха най-вече Италия и Малта през първото шестмесечие на тази година, заяви на пресконференция в Атина заместник-директорът на Фронтекс Гил Ариас Фернандес. Пикът за 2011 г. е бил през март, когато са били регистрирани 20 000 души, от които 17 000 са пристигнали от страни от МАГРЕБА. През 2010 г. най-големият брой имигранти е бил регистриран през септември и октомври на гръцко-турската граница - 14 000 месечно, като почти 8000 са преминали през гръцката гранична линия, сочат данните на службата.Фронтекс отбелязва ръст на имигрантите от Мароко, Алжир и Тунис, които вече не влизат в Европа през испанските морски граници, а предпочитат сухопътната граница между Гърция и Турция. От 1 януари до 30 октомври т. г. в Гърция са регистрирани 1700 алжирци, 1000 мароканци и 300 тунизийци, а в Испания в същото време техният брой е бил съответно 900, 200 и един. Хората от Фронтекс коментират, че северноафриканците са се насочили към източното Средиземноморие, тъй като страните им нямат визов режим с Турция. Те пътуват без проблем до Истанбул, чието летище се намира много близо до границата с Гърция. След това преминават там с помощта на стотиците трафикантски мрежи, които действат в Турция, и то на много ниски цени, обяви заместникъ-шефът на службата.


Във Фронтекс обаче са наясно, че територията на България остава леко


встрани от потока незаконни имигранти

въпреки че има увеличение на преминаващи през гръцко-турската сухопътна граница. През октомври са били регистрирани 9 600 имигранти, с 20 на сто повече в сравнение с октомври 2010 г., което означава, че властите са залавяли средно по 300 нелегални на ден.


Данните на европейската служба за граничен контрол сочат, че след като пристигнат в Гърция, имигрантите използват два маршрута до Европа. Първият е морският път през Йонийско море до Калабрия и Пулия. Значително по-малко са онези от имигрантите, които преминават през страните от Западните Балкани. В същото време има леко повишение - с 35 на сто, на желаещите да пробият по маршрута Македония - Сърбия - Унгария - Австрия. Тази година там са засечени 2000 души. Най-интересното е, че Фронтекс определя като незначителен броят на имигрантите, които се опитват да проникват в Европа, прекосявайки турско-българската граница.


Със сигурност холандците са запознати с данните на Фронтекс, но явно причината да се инатят за нашето влизане в Шенген не е контролът по зелените ни граници. Очевидно въпросът къде се намираме в борбата с корупцията и организираната престъпност е определящ за твърдата им позиция срещу приемането ни в свободната зона. А там нещата за нас не са хич розови. В края на септември посланикът на Финландия в София Таря Лайтиайнен също заяви, че Хелзинки няма да ревизира позицията си преди следващия доклад на ЕК за София и Румъния през февруари догодина. Не сме убедени, че наличието на модерна охранителна техника и екипировка по българските граници е достатъчна гаранция за пресичането на трансграничната престъпност. Защото зад апаратурата стоят хора, на част от които не можем да вярваме, заяви тя в интервю за Дойче Веле. Според Лайтиайнен твърде малко са предприетите разследвания срещу лица, уличени в корупция, още по-малко са осъдените за това престъпление. Прочетох за някои разследвания по въпроса и определено мисля, че имате проблем с митничарите. Получавам немалко писма от български граждани, в които финландската позиция по отношение на българското членство в Шенген среща подкрепа. Тези писма недвусмислено


потвърждават всички наши опасения

по въпроса, заявява в интервюто си Таря Лайтиайнен.


В същото време МВР продължава да ни облъчва с позитивни съобщения по темата. Последните бяха от миналата седмица, когато вътрешният министър Цветан Цветанов посети Финландия. Знаем, че има развитие в борбата с корупцията и организираната престъпност в България и следващият доклад на Европейската комисия ще покаже това, гласи едно от тях, по повод на среща на Цветанов с депутати от финландския парламент. МВР-шефът ги запозна с мерките, предприети за изпълнение на техническите критерии за членство в Шенген, с техническите възможности за контрол и охрана на границата, с резултатите от борбата с организираната престъпност и корупцията и създаването на Специализиран съд.


Истината за финландската позиция обаче се чете в друго позитивно съобщение за разговора между Цветанов и колежката му Пайви Расанен, министър на вътрешните работи. Поддържаме идеята за приемането на България и Румъния на два етапа - отваряне на морска и въздушна граница и след това сухопътната граница. Имаме условия, преди да бъде взето решение и от изпълнението им зависи дали то да бъде положително. Тези условия са борба с корупцията и доказателства, че съдебната система започва да работи ефективно. При необходимост финландското правителство ще изиска писмено от българската страна сведения какъв напредък е постигнат в тези две области, казала на Цветанов и министър Расанен.


Така че освен Холандия Финландия също остава на твърди позиции по въпроса за приемането ни в заветната свободна зона. Единствената ни надежда е февруарският доклад на ЕК да е толкова позитивен, колкото са и прессъобщенията на МВР. А дано. Ама надали...

Facebook logo
Бъдете с нас и във