Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шенген: вятър и страсти

Голямото говорене за Шенген доби такъв размах, че започна да взима колатерални жертви. Едната е кандидат-президентът Росен Плевнелиев. В понеделник (19 септември) на среща с посланиците от ЕС той сътвори тих дипломатически скандал, приписвайки на Карел ван Керстен, посланик на страната на вятърните мелници у нас, позиция, която той не е изразявал. Според Плевнелиев посланикът е изразил мнение, че сегашните проблеми на България с Шенген са заради действия на предишното правителство. Холандецът обаче го коригира, че въпросната позиция на холандското правителство не е оценка за сегашното или миналото правителство, а за България, за парламента й.


Единствената грешка на кандидат-президента в случая е в това, че приписа на посланика думи, които не е изрекъл. Иначе Плевнелиев е прав, че предишното правителство има голяма роля за провала ни по пътя към заветната европейска зона за сигурност. Достатъчно доказателство е натрупаното забавяне при усвояването на евросредствата по т.нар. инструмент Шенген, за което Европейската комисия сърдито ни дудна в средата на 2009 година.


Не може да се отрече, че като видя батака, оставен от правителството на Сергей Станишев в тази деликатна област, кабинетът Борисов юнашки се напъна да навакса. През март тази година той все пак се добра до признанието на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи, че България е изпълнила техническите критерии за членство в зоната. Въпреки че контролът по южната ни граница с Гърция и Турция си остана в една или друга степен проблемен, а трафикът на незаконно преминаващи оттам насам бежанци от Близкия изток и Африка не секна.


Вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов, върху чието ведомство легна основната тежест по изпълнението на всички изисквания за членство в Шенген , също падна жертва на героичния устрем към зоната. Маратонският спринт към нея, изобилстващ от спъвания и множество падания, го отклони от кандидатпрезидентската писта и той се загуби някъде по трасето. Другата причина, разбира се, е противоречивият успех на скандалното разследване Октопод, което до този момент все още е една черна точка в актива на МВР.


Като добавим и нещастното стечение на обстоятелствата България да започне финалния си спринт към шенгенската зона по време на световна криза, става пределно ясно откъде се появиха тъмните кръгове под очите на вицепремиера Цветанов. Финансовата криза, арабската пролет и военните действия в Либия се отразиха не само на него, но и на всички политици от Европа, най-вече на тези в Италия и във Франция. Ботушът взе бързо да отеснява, след като натам се насочиха бегълци от Либия, които преляха и към Франция. Опасността да се юрнат из Европа пък паникьосва останалите лидери на ЕС.


В този контекст за първи път в историята се появиха изисквания към страните кандидатки за зоната, които вече не опират само до техническите критерии, а очевидно имат и политическо съдържание. Германия, Франция, Дания, Финландия заговориха за сигурността на външните граници на ЕС и най-вече за тази с Турция. И излъскаха до блясък темата за корупцията у нас. Не че тя не съществува - според корупционния индекс на Трансперънси Интернешънъл ние се намираме на средата в таблицата (73 място). На дъното са Афганистан и Мианмар, а на върха е Дания с показател 9.3 от възможно най-ласкавата оценка 10. По-високо от нас е Румъния - на 69-о място, следва Италия (67-о място), наблизо са Чехия, Полша.


На фона на статистиката на Трансперънси Интернешънъл някак е неудобно да си отворим устата и да се оправдаваме, че не сме сами в корупционното блато. И по тази причина ще търпим, докато не се хванем за спасителната сламка и се измъкнем оттам. Дотогава обаче ушите ни ще горят, чуят ли думи като тези на холандския министър на имиграцията Герд Леерс. В края на миналата седмица той заяви, че страната му ще блокира членството на България и Румъния в Шенген, като не приема и варианта за поетапно присъединяване на двете страни в зоната. А в понеделник посланик Карел ван Керстен окончателно попари надеждите ни, като потвърди, че страната му няма да се съгласи с приемането ни в Шенген. Направеното от българското правителство по механизма за контрол и проверка не е достатъчно, категоричен бе той по време на работната среща на кандидат-президента Росен Плевнелиев с посланиците на ЕС.


МВР-шефът Цветан Цветанов разбра накъде духа вятърът още в края на миналата седмица, докато се срещаше в Димитровград със сръбския си колега Ивица Дачич. Разбрал за думите на миграционния министър Герд Леерс, Цветанов смело обяви, че Холандия има вътрешнополитически проблем, що се отнася до позицията за приемането ни в Шенген.


Още по-героична беше постъпката на младия и борбен външен министър Николай Младенов. Като опълченец от върха на последния рубеж той призова ЕС да се предаде и да ни приеме, иначе зор ще види. На извънредна пресконференция Младенов заяви, че София ще преосмисли отношението си към предстоящите промени в Шенгенското законодателство, ако на 22 септември няма положително решение. Младенов се закани България да наложи вето на предложението на ЕК за укрепване на Шенген, което предвижда управлението на пространството за свободно движение да мине на европейско ниво и да се въведе по-строг мониторинг на спазването на правилата.


Какъв би бил ефектът за нас от подобно вето не се знае. Реакциите от Европа обаче не закъсняха и ултиматумът на Младенов деликатно беше определен като контрапродуктивен. Изрече го пред Дойче Веле Клаус Франке, заместник-председател на Германско-българския форум, бивш депутат в Бундестага.


Така че в навечерието на заседанието на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи ние оставаме в размисъл кое е продуктивно и кое - не. Румънците например решиха - спряха вноса на холандски лалета. Обаче внасяме ли ние нещо оттам? Не е ясно. Но що не вземем да спрем трафика на мека и твърда дрога към Холандия, та да видят те кон боб яде ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във