Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шенген: всяко зло - за добро

Проблемите около Шенгенската зона в крайна сметка ни върнаха към многовековната мъдрост, че всяко зло е за добро. Истерията около присъединяването ни към пространството, изглежда, започва да утихва на фона на разгарящите се страсти между страните членки - дотам, че някои от тях напряха да я напуснат.
И политиците ни сякаш вече разбраха, че вече няма смисъл да си скубят косите като деца, на които мама и тате са отказали да купят скъпа играчка. Досега обсебени от Шенген, премиерът Бойко Борисов и дясната му ръка МВР-шефът Цветан Цветанов най-накрая се кротнаха пред женската проницателност на еврокомисар Кристалина Георгиева, която навръх Деня на Европа им изнесе лекция по прагматична политика. Точно в този момент, в който някои страни взимат мерки за затягане на контрола вътре на собствените си територии, когато не се е понесла, но има опасност от емигрантска вълна, ние като българи имаме интерес влизането в Шенген да става внимателно, тъй като ще получим от това по-големи отговорности в момент, когато и рисковете стават по-големи. В момента за България важи правилото Бързай бавно, защото има по-голям риск от ситуацията в Северна Африка. В интерес на нашите граждани е да сме по-сдържани по темата на коя дата ще влезем, заяви комисар Георгиева.
На този фон репликата на вътрешния министър Цветанов, произнесена в четвъртък (12 май) след извънредното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел, бе поредната му, но може би полезна изцепка. Както е известно, той обяви, че България е готова да приеме от двама до четирима бежанци от Северна Африка в знак на хуманитарна солидарност. Солидарност на страна, останала извън зоната Шенген, към страните членки на пространството, на които заради немалкото им проблеми не им е до политика на разширяване.
И докато изчакваме доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, през юли ще стане окончателно ясно дали зоната ще остане във вида, в който е фиксирана в Шенгенската конвенция.
От забавянето на присъединяването ние губим - като граждани и като работна ръка, пред която пазарът на ЕС все още стои с полуотворени врати. По силата на шенгенското законодателство, въпреки че сме член на ЕС от 2007 г., за българите все още е в сила седемгодишният срок, през който държавите от Шенген могат да налагат определени условия, ограничаващи свободното движение на работници.
От друга страна, проблемът с имигрантите от Северна Африка, който може да се окаже бомбата, взривила Шенген, ни освобождава от отговорностите, описани в конвенцията. Според общовалидното за зоната законодателство първата страна, в която влязат бежанците, трябва да се заеме с управлението на мигрантския поток.
Фактът, че не сме в зоната ни, развръзва ръцете да водим прагматична от наша гледна точка политика в прилагането на чл. 62 от Договора за Европейската общност, който налага строги правила за незаконната имиграция и репатрирането на незаконно постоянно пребиваващи лица.
Така че да си взимаме четиримата бежанци. За останалите десетки хиляди има кой да мисли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във