Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шенгенските планове и смехът на Господ

Двадесетина дни ни делят от мига, когато ще разберем има ли шанс лелеяното и окончателно съединение на България с Европейския съюз - въпрос, който с високия градус на очакването напомня за онези национални въжделения, довели до драматичните събития от 1885 година.
Днес тежката бариера Шенген продължава да стои между нас и европейското семейство, а взаимният възторг и бурно привличане от паметната среща през 2007 г. постепенно взеха да изстиват. По-малко от месец ни остава, за да докажем на ЕС, че заслужаваме да споделим една обща съдба с останалите страни членки.
Според плана на 21 март започва последната проверка за техническата ни готовност за присъединяване към Шенгенското пространство. Огледът ще продължи три дни. И дори беше продължен с половин ден, за да успее комисията от ЕК да обходи проблемните места, които досега ни отдалечаваха от зоната.
Планът за присъединяването ни към Шенген изглежда стегнат и по тази причина обнадеждаващ: 21-24 март проверка, до края на месеца - доклад, на 2 май дебат по доклада в Европейския парламент, а през юни - обсъждане в Съвета на министрите на вътрешните работи на страните членки на ЕС. И живот и здраве, наесен с песен - в Шенген.
Ако зависеше само от приказките за изпълнението на плана, всичко щеше да е чудесно. Но както сочи една еврейска поговорка, когато човек прави планове, Господ се смее. А по пътя към постигането на шенгенската ни мечта досега показахме, че ни бива повече да говорим за планове и мерки, отколкото да ги изпълняваме.

ЗАБЛУДИТЕ
Трябва бързо да влезем в Шенген, защото бежанският поток от Либия, Тунис, Йемен, Египет ще се стовари върху нас, а южната граница може да се огъне, ако не се действа със силата на цяла Европа - това са думи на премиера Бойко Борисов, изречени по време на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Георги Първанов.
Премиерът призна пред членовете му, че събитията в Северна Африка очертават нови проблеми и предизвикателства, с които кабинетът трябва да се справи. За да защитим нашите национални интереси, трябва да изградим гъвкава и стабилна система за национална сигурност. Оценката на риска и заплахите също е важна, отбеляза той.
Какво мисли обаче човекът, който в правителството контролира силовите структури и в най-голяма степен отговаря за сигурността и вътрешния ред? Вицепремиерът и шеф на МВР Цветан Цветанов изобщо не е толкова притеснен по отношение на бежанския поток: Като риск съществува подобна възможност.
Според Цветанов достатъчни гаранции за сигурността е дал изключително прагматичният и позитивен диалог по време на заседанието на съвета на вътрешните министри в Брюксел миналата седмица. Разговорът е бил по повод на подписването на реадмисионния договор между Европейската комисия и Турция. Това означава да можем ние, когато има бежанска вълна, да връщаме тези лица, които са задържани на българо-турската граница или на гръцко-турската, или на кипъро-турската граница. Защото в момента когато има нелегални емигранти, които влизат на територията на страната, примерно, да речем, Гърция, ние имаме реадмисионен договор и след като свършат необходимите процедури, ние ги връщаме обратно, поясни Цветанов на връщане от заседанието в Брюксел.
Позитивният диалог, в който предполага се вътрешният министър Цветанов е взел активно участие, обаче е бил за обсъждане на споразумението за реадмисия (за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица) с Турция и одобрението му от 27-те държави членки на ЕС, но не е имало подписване. Преговорите по проектоспоразумението приключиха на 14 януари на съвместно заседание в Анкара. След това мина повече от месец и едва на 24 февруари се състоя и обсъждането в съвета на вътрешните министри в Брюксел. Процедурите предвиждат тепърва да се правят постъпки за подписването и влизането на документа в сила. Ще рече - реадмисията между ЕС и Турция все още е някъде в бъдещето, макар и близко. А събитията в Северна Африка се развиват с главоломна бързина.
И докато чакаме ЕК и Турция да подпишат текста, да видим на какво разчитаме ние, за да бъдем сигурна бариера срещу бежанците, повечето от които ще потърсят вече разработени канали, за да продължат нелегално по-нататък в Европа?
Структурата, която изпълнява реадмисионните договори, по които България е страна, е Главна дирекция Гранична полиция в МВР. До момента са сключени подобни междуправителствени спогодби с 31 държави. От публикуваната информация на сайта на Гранична полиция обаче става ясно, че с Турция все още нямаме подписан такъв договор. Което, преведено на обикновен език, означава, че когато у нас преминат нелегално бежанци от турска територия, няма сила, която да ги върне обратно и България става държава приемник на бежанци.

КАРЕ
Сключени реадмисионни договори:
Република Полша (в сила от 04.02.1994 г.), Конфедерация Швейцария (в сила от 01.09.1994 г.), Словашка република (в сила от 24.08.1996 г.), Федерална република Германия (в сила от 09.09.1994 г.), Република Гърция (в сила от 21.06.1996 г.), Френска република (в сила от 03.02.1997 г.), Кралство Испания (в сила от 03.09.1997 г.), Португалска република (в сила от 20.02.1998 г.), Кралство Дания (в сила от 01.01.1998 г.), Чешка република (в сила от 07.11.1998 г.), Кралство Швеция (в сила от 28.02.1999 г.), Република Словения (в сила от 14.04.2000 г.), Република Австрия (в сила от 30.11.1998 г.), Италианска република (в сила от 25.12.1998 г.), Република Финландия (в сила от 17.02.1999 г.), държавите от Бенелюкс (утвърдена с Решение на МС № 55/05.02.1999 г., очаква се отговорът на Бенелюкс), Република Унгария (в сила от 16.07.1999 г.), Кралство Норвегия (в сила от 26.09.1999 г.), Албания (в сила от 02.12.2002 г.), Великобритания (в сила от 06.06.2004 г.), Грузия (в сила от 14.03.2003 г.), Ирландия (в сила от 06.07.2004 г.), Латвия (в сила от 12.10.2002 г.), Ливан (в сила от 03.07.2003 г.), Република Македония (в сила от 19.06.2002 г.), Северна Ирландия (в сила от 06.06.2004 г.), Узбекистан (в сила от 01.04.2004 г.), Украйна (в сила от 04.09.2001 г.), Република Хърватска (в сила от 03.08.2003 г.), Югославия (в сила от 10.08.2001 г.) и Румъния (в сила от 26.06.2001 г.). Разменени са рамкови проекти и предстои сключването на реадмисионни спогодби с още три държави: Естония, Руската федерация и Турция.

БЕЖАНСКИЯТ ПРОБЛЕМ - БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ
През есента на м. г. Европейският парламент одобри споразумение за реадмисия на афганистански и пакистански имигранти. Споразумението за реадмисия бе одобрено след години преговори с Исламабад и целта му е да се гарантира, че хората ще бъдат връщани при съблюдаване на международните правила за защита на правата на човека.
Тогава ЕП изнесе данни, че само за 2008 г. в Европа са били заловени без документи за самоличност около 13 000 пакистански граждани. Брюксел отбеляза, че спогодбата с Исламабад ще послужи за подкопаване на мрежите за трафик на хора. Досега ЕС е сключил 11 подобни договора с други държави.
На фона на липсващ реадмисионен договор с Турция спокойствието на вътрешния министър Цветанов изглежда необяснимо. Също толкова странна е и реакцията на останалите компетентни институции, като например Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Според Румен Геловски, директор на нейния регистрационно-приемателен център, България е готова да поеме бежанска вълна от Северна Африка. В агенцията дори вече са ги преброили - ни повече, ни по-малко от 2000 бегълци.
Статистиката за януари т.г. сочи, че най-много са иракчаните, потърсили у нас закрила и статут на бежанци - 57. Още 14 души без доказано гражданство също са поискали закрила, сирийците са 13, от Иран бегълците са 6, от Алжир - петима. Всички те са подали молба за придобиване на бежански статут, който обаче не се получава автоматично и е необходимо време, за да бъдат разгледани на молбите им. В този период бегълците трябва да получат най-необходимото, за да преживяват - подслон, храна, медикаменти. За това са необходими средства.
Според ДАБ има механизъм, който позволява при определени условия средствата, изразходвани за временна закрила от Република България, да бъдат компенсирани от ЕС. Но докато се стигне до изплащане на такива компенсации, все пак ще мине достатъчно време, през което държавата ще плаща от собствения си джоб. Изниква въпросът откъде пари, при положение че в условията на бушуващата икономическа криза джобът й е празен.
Другият проблем, който си върви с потока от имигранти, е липсата на институционален капацитет за приемането им по границата. ДАБ разполага с един транзитен център за временно настаняване в с.Пъстрогор, община Свиленград. Там могат да бъдат подслонени хората, подали молба за приемане на границата на България с Турция и Гърция. Но този център все още не работи, неговото откриване предстои. През януари вътрешният министър Цветанов бе убеден, че това ще стане до март. Фактът, че сградата все още не беше готова да приема хора в началото на 2011 г. обаче беше отбелязан при проверката на еврокомисар Сесилия Малмстрьом.
С половин уста го отбеляза и институт Отворено общество в междинния си доклад за готовността ни да се присъединим към Шенген. Там беше посочено, че в област Убежище от две планирани мерки една е изпълнена и една е по-скоро изпълнена. Авторите на текста имаха предвид именно центъра в с. Пъстрогор. Според доклада са предвидени допълнителни мерки, за да влезе центърът в експлоатация до... 1 май 2011 година. Любопитно е какво ще покажем на последните проверяващи от ЕК, които ще бъдат в България между 21 и 24 март и ще кажат окончателно ставаме ли технически за Шенген, или не?!
Да допуснем все пак, че приемникът в с. Пъстрогор ще бъде готов още тези дни. Там, както и в останалите регистрационно-приемателни центрове общо няма достатъчно възможности, за да поберат онези 2000 бежанци, които планира ДАБ. Приемникът в София е за около 300-400 човека, в село Баня, Новозагорско, могат да пребивават още 80-100 души. Колкото и малко бежанци да пристигат у нас в сравнение с останалите части на Европа, местата тук се запълват бързо и днес, когато все още няма поток от бегълци. Повечето от имигрантите, най-вече без лични документи - заминават за Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци. Този център обаче от години е обект на атаките на редица правозащитни организации у нас и в чужбина заради постоянните нарушения на основни международни стандарти в защитата на човешките права. Неслучайно дълго пребиваващите там бегълци, най-вече без документи за самоличност, по-късно стават и причина за осъдителни присъди срещу България, издадени от съда в Страсбург. Каква е равносметката, която, изглежда, никой от управляващите не прави: няма споразумение за реадмисия с Турция, липсват финанси за прием на имигранти, тази, които вече са тук, се озовават в Бусманци в противоречие на европейските закони, а след това данъкоплатците плащат от джоба си за прекомерното им задържане. Истински омагьосан кръг, а европроверката на 21 март идва...

ЕВРОКОМИСАРЯТ ПО КРИЗИТЕ: ТОВА Е РЕАЛЕН СЦЕНАРИЙ
Еврокомисарят за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева заяви наскоро, че новото в ЕС е рискът от значително увеличаване на бежанския поток от Северна Африка към общността. Реална е възможността за такъв натиск към Турция, а оттам и към България, заяви тя. Това е реален сценарий, трябва да работим много близко с турското правителство и да сме готови да реагираме, предупреди еврокомисарят.
Въпросът е как да овладеем този поток, така че да се гарантират достойнството на хората и сигурността и спокойствието на европейските граждани. Изключително важно е да бъдем готови за най-неблагоприятния сценарий за възможния брой на бежанците. Според комисар Георгиева в краткосрочен план трябва да се мисли за приемни пунктове за приютяване, за храна, за възможности бежанците да не се превърнат в дестабилизиращ фактор за приемащите страни.
Думите й обаче, изглежда, не бяха чути, ако съдим по това как бе претупана новата Стратегия за национална сигурност, която беше приета на 25 февруари след четиричасов дебат в Народното събрание. Напук на поговорката три пъти мисли, веднъж - режи, вносителите на документа от МС приеха със задоволство приемането на стратегията, нищо че не са предвидили в нея и актуалното предизвикателство с бежанския проблем. Сякаш наименованието на документа е мантра, която осигурява защита от вси беди.
Но това не е така и кой знае защо никой не се вслуша и в думите на синия депутат Йордан Бакалов. От трибуната на НС той заяви, че в стратегията липсва каквато и да е информация за финансовата й обезпеченост. Едното от крачетата на столчето на националната сигурност са националните цели, които целият български народ трябва да изпълнява. Другото е национална концепция - начините за постигането на това състояние, заяви Бакалов. Според него важен елемент в документа би трябвало да бъде и очертаната способност да се избира подходящата политика за елиминиране на рисковете, когато те възникнат. Всяка една стратегия е динамичен документ, затова в тази стратегия в момента, в който се предлага, има неща, които отсъстват и отсъстват рисковете, възникнали през последните два месеца, отбеляза депутатът.
Освен това сините депутати виждат недостатъци и във формулирането на системата за национална сигурност. Според тях в глава 5 на документа Система за национална сигурност липсва регламент за цялостното й функциониране, изпълнение, контрол и особено кой поставя задачите пред нея.

ШЕНГЕНСКИ ЛЪЖИ
Шенгенският светофар, пред който сме се построили и натискаме газта на полусъединител в очакване на сигнал за преминаване, във вторник (1 март) отново светна в червено. Германия си остава на позицията, че България ще влезе в Шенген, когато изпълни не само техническите условия, но и когато постигне значителен напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, когато реформира правосъдната си система. С тази новина ни зарадва Дойче веле. Това било написано в писмо на вътрешното министерство на Германия, уточняващо, че мерило за напредъка ни ще бъде мониторинговият доклад на Европейската комисия през юли.
След тази вест вътрешният министър Цветан Цветанов все повече прилича на прочутия герой на писателя Карло Колоди. Има една ясно изразена позиция, която е от всичките европейски държави, с изключение на Франция, които оценяват усилията, които е положила България , каза вицепремиерът Цветанов в телевизионно интервю. Това се случи в деня, когато бе приета С трагедията за национална сигурност, а ден преди това, на 24 февруари, той участва в Съвета на вътрешните министри в Брюксел, за който вече стана дума. На въпрос защо Франция е против допускането на България в Шенгенската зона МВР-шефът отговори: Франция нямат конкретни аргументи. Това, което единствено казват - те правят връзка с механизма за оценка. Това е борбата с корупцията, организираната престъпност.
Още същия ден говорителят на унгарското председателство на ЕС Гергей Полнар заяви - отново пред Дойче веле, че три страни имат резерви за готовността на Румъния и България за членство, като две от тях са формулирали това писмено. (През декември миналата година Франция и Германия решиха писмено да блокират планираното приемане на България и Румъния в Шенген през март от съображения за сигурност.) Тяхната сдържаност след това бе споделена от Холандия и Финландия.
България трябва да отстрани проблемите по границата си с Турция. От техническа гледна точка защитата на тази сухопътна граница продължава да е неприемлива - заяви още Полнар. - Сега е важно България да изпълни всички технически критерии по отношение на южната си граница. Това е първият мост, по който трябва да се мине, за да бъде отворен пътят напред. Рано е да мислим за дата за присъединяване, заяви той.
Сякаш за да няма неяснота, дойде и споменатата позиция на Германия. Влизането в Шенгенското пространство и премахването на контрола по вътрешните граници е огромна крачка със значителни последствия. Затова не става дума само за изпълнение на Шенгенските критерии като технически процес, но и за отстраняване на слабите места в областта на правосъдието, както и постигане на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Като се има предвид влиянието им върху администрацията по границите и Шенгенската информационна система, това може да доведе до тежки последици за вътрешната сигурност на ЕС. Така че тези слабости са повод за опасения и предизвикват скептицизъм по отношение на прекалено бързото присъединяване към Шенген, се казва в писмото на германското вътрешно министерство.
Слабости в изпълнението на техническите критерии бяха констатирани и от доклада на институт Отворено общество. Там тонът кой знае защо беше далеч по-дипломатичен и внушението завоалирано. В него се говори за по-скоро изпълнени, вместо за неизпълнени мерки. Към 31 януари 2011 г. има забавяне в осъществяването на мерките, заложени в Националния план за действие за присъединяване на България към Шенгенското пространство спрямо първоначално определените срокове. От всички 159 мерки 27 не са изпълнени в срок; 15 мерки са с предстоящ срок за изпълнение до 31 март 2011 година. От 27-те неизпълнени мерки 12 са оценени като по-скоро неизпълнени и 15 са по-скоро изпълнени, се казва в доклада.
С по-скоро изпълнени мерки явно до Шенген няма да докуцаме. Не ни помага никак и неясната цялостна визия на управляващите за системата за национална сигурност. За капак, освен икономическа криза имаме и нещастието да сме свидетели и на кризата в Северна Африка и очертаващия се бежански поток към Европа. Фактори, които прагматичният Брюксел отчита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във