Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ще има ли затвор за неплатена глоба?

Как да се наказват нарушителите и как да бъдат събирани ефективно наложените им глоби - темата отново е на дневен ред с предложения от правосъдното министерство проект на Концепция за продължаване реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011-2014 година. Поредната заявка за създаване на Административнонаказателен кодекс (АНК), който да замени приетия през 1969 г. и изменян десетки пъти Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), идва пет години след изготвянето на завършен проект, който трябваше да влезе в сила на 1 март 2007 година. Като основания за изготвянето на концепцията са посочени Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на Европа за взаимно признаване на финансови санкции и други актове на Европейския съюз спрямо физически и юридически лица по административен ред, както и изменените условия у нас.


Концепцията е пределно обща и не загатва какви видове наказания ще се налагат за извършено административно нарушение. В действащия ЗАНН те са три - обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Очевидно първото от трите наказания, което отдавна е обект на подигравки и символ на неефективност, ще остане под нова форма. Затова загатва текстът, че наред с изпълнението на наказанието в превенцията влиза и това, което сега изпълнява общественото порицание, тъй като самият факт на наказване и неговото оповестяване в обществото могат да имат положителен ефект. Как ще се промени предвиденото сега публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където нарушителят работи, или пред организацията, в която членува, още не е ясно, но авторите на проекта предвиждат провеждане на кръгла маса, на която вероятно ще се чуят конкретни предложения.


В концепцията пише, че административните нарушения се извършват все по-често и нанасят все по-значими вреди на стопанството и на отделните граждани, а законът е остарял и направените в него изменения не са достатъчни, за да позволят воденето на успешна и резултатна борба срещу това явление. За слагането на ред в държавата по административнонаказателен път ще се разчита особено силно на имуществената отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, които са се обогатили или биха се обогатили от извършено престъпление. Целта е да се предотврати извличането на облаги от умишлена престъпна дейност от страна на търговците и разпореждане с придобитото от нея имущество. На практика концепцията признава очевидното - част от бизнеса извлича постоянно облаги от противозаконна дейност и е в основата на последващото финансиране на конвенционалната и организираната престъпност. Заради това предимство се създава неравнопоставеност между участниците в търговския оборот и се разклаща доверието на гражданите в институциите.


Като основни принципи на концепцията са въведени ускорената реализация на административнонаказателната отговорност и съдебен контрол от съдилищата, имащи правомощия в наказателното съдопроизводство. Иначе казано - несъгласните с актовете за глоби ще ги обжалват в наказателните съдилища, а не в административните, което отдавна е предмет на разногласия сред юристите. За това говори и предвидената в концепцията подготовка по прехвърляне на компетентността по разглеждане на административнонаказателните дела като касационна инстанция от специализираните (административни) съдилища към общите (окръжни) съдилища.


Особено интересно е схващането на авторите на концепцията за обхвата на бъдещия АНК. Въпреки че има различни мнения и по въпроса дали той да се нарича кодекс или закон, концепцията предвижда в него да бъдат регламентирани всички институти, свързани с административното наказване, към които сега действащият ЗАНН препраща. Става въпрос за десетки закони и подзаконови актове в различни сфери и отрасли, чиито административнонаказателни разпоредби трябва да бъдат синхронизирани.


Предлага се да бъдат премахнати и различните процесуални режими за прилагане на ЗАНН - неговите правила важат за извънсъдебната фаза, обжалването в съда на първа инстанция е по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а касационното обжалване - по правилата на НПК и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).


Абсолютно сигурно е, че каквито и предложения да има за създаването на Административнонаказателен кодекс, навлезе ли се в конкретиката, спорове ще има. Изготвеният преди пет години - пак от правосъдното министерство, под ръководството на университетския преподавател проф. Кино Лазаров, завършен проект на АНК се спрягаше като сигурен бъдещ закон, но така и не стигна до Народното събрание. Той предвиждаше глобите за граждани до 100 лв. да не може да се обжалват в съда, като самият Лазаров искаше границата на необжалваемост да се вдигне още повече. Става дума за най-масовите санкции, които налага КАТ - за превишена скорост, за неизползван колан, за невключени фарове или неправилно паркиране. Прагът за юридическите лица пък беше определен на 1000 лева. Друг от авторите на проекта, настоящият член на Висшия съдебен съвет Цони Цонев , искаше по този начин да бъдат разтоварени съдилищата, понеже били задръстени с дела за ниски глоби.


Друга посрещната с ропот идея в този проект бе неплащането на глобите да се заменя с престой в ареста, след който санкцията да се смята за изпълнена. Идеята беше при повторно нарушение, ако нарушителят има пари, но не плаща, да излежава по едно денонощие за всеки 25 лв. неплатени и просрочени задължения. Друго ограничение беше забраната за напускане на страната. Максималният срок за престой зад решетките все пак беше ограничен до 90 дни, а извън обхвата на тази санкция оставаха гражданите, които не са си платили по независещи от тях причини - например нямат никакви доходи. Освен тях авторите бяха извадили от кръга на подлежащите на арест инвалидите, хората, на които им предстои лечение в болница, самотните родители с деца до 16 години и бременните над четвъртия месец. Според работната група идеята е заимствана от Унгария и Германия, а целта е да се стимулира плащането на наказателните постановления и да се повиши тяхната събираемост.


Задържането, според този проект, трябваше да става в поделенията на МВР и да е придружено с общественополезен труд, обясни тогава Цонев. Прокуратурата пък трябваше да проверява всяка прекратена преписка за административни санкции, за да се предотврати опрощаването на глоби, което чиновниците правят за свои хора.


При представянето на този проект в Министерството на правосъдието Лазаров заяви, че с него завършва реформата в съдебната власт, а България става водеща страна в административнонаказателното законодателство. Критиците обаче бяха на друго мнение - че взаимстваните от НПК и Указа за борба с дребното хулиганство ускорена процедура и наказание задържане в арест, принудителният труд, невъзможността за обжалване на глобите и забраната съдът да намалява размера им, дори когато са прекомерно високи и явно не отговарят на тежестта на извършеното нарушение, противоречат на европейските норми. Оказа се, че в някои отношения отговорността за административно нарушение може да надхвърли тази за извършено престъпление. Така тръгнаха коментарите, че ако този кодекс започне да се прилага, арестите ще бъдат претъпкани, а улиците ще светнат от чистота. Междувременно се чуваха предложения плащането на глобата да стане задължителна процесуална предпоставка за правото на жалба и дори за обособяване на денонощни съдебни състави по административнонаказателни дела, които да разглеждат жалбите във възможно най-кратки срокове. Кои от всички тези идеи ще влязат в бъдещия проект на АНК от представената стратегия за създаването му не става ясно.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във