Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ще поскъпне ли и правосъдието?

В парламента от няколко дни отлежава един прелюбопитен документ, който тепърва ще бъде дъвкан от народните представители - докладът на председателя на Върховния административен съд Георги Колев за дейността на административните съдилища през 2013 година. Едно на ръка е твърде странният факт, че този доклад се появява чак в края на 2014 г. - това е най-малкият проблем. Далеч по-интересно е да се види какви са предложенията за промени в законодателството, които се правят с него.

Безспорно едно от най-"гъделичкащите" между тях е старото-ново настояване да се вдигнат таксите за съдебните дела. "Намираме, че събирането на такси от административните съдилища за оспорвания в размер на 10 лв. от физическите лица и 50 лв. за юридическите лица и еднолични търговци са изключително ниски", пише в доклада. Всъщност това дори не е и вярно, защото от тази година във ВАС калкулират далеч по-високи приходи от сумата им, скромно посочена в доклада. Да припомним, че за обжалване на обществена поръчка в момента фирмите плащат до 7500 лв. такса в бюджета на съда само за "удоволствието" да се жалят пред него - цената на експертизите и адвокатската помощ си върви отделно. Но за тези такси няма и ред в документа, внесен от Колев.

Идеята за вдигането на таксите не е нова - за повишаването им се настоява от години, но поне досега тези опити все удрят на камък. Обикновено темата отпада от дневния ред благодарение на довода, че заради ниските доходи на хората увеличаването на таксите ще ограничи достъпа им до правосъдие - нещо недопустимо за европейска държава. И е вярно - повишението на цената за достъп до съда ще намали броя на делата и ще разтовари съдиите, но това може да доведе и до "разтоварване" от цели съдилища - няма да има логика да се издържат 28 административни съдилища в страната, ако залите им стоят дни наред празни. И тук разговорът по темата поне досега обикновено приключваше.

Сега обаче ситуацията е коренно различна. Защото всички партии, които в момента пълнят парламента, насъбраха вече  панически ужас от идеята гражданите да оказват контрол върху актовете и действията им. И се очаква да направят и невъзможното, но да спрат, да парират, да замразят всяка възможност някой да занича зад парадната фасада на управлението, която представят пред избирателите си. Затова и поредният опит за повишаване на съдебните такси този път има много по-големи шансове да мине. Не защото хората са станали по-богати, не и защото правораздаването ще стане по-качествено. Не дори и за да се облекчат съдиите, защото политиците се интересуват от тях точно толкова, колкото и от другите си избиратели - слушат ги само при нужда. Повишението би могло да мине просто за да се осигури комфорт на управляващите.

Факт е, че в административните съдилища таксите са наистина в пъти по-ниски от тези, които се събират по гражданските и търговските спорове. Но за това си има съвсем основателна причина: пред административните съдилища се оспорват незаконни актове на властта. В държавата ни е пълно с тях: от незаконни заповеди, незаконни наредби, незаконни уволнения, незаконни заповеди за събаряне, незаконни актове на митницата, на КАТ, на Инспекцията по труда, незаконни откази да се отпусне помощ или пенсия  - примерите са безброй, защото навсякъде, особено в малките населени места, се допускат съвсем открити злоупотреби с властови правомощия. А единствената защита срещу тези злоупотреби е съдът. Затова и таксите са толкова ниски - за да може всеки, пострадал от незаконни действия на властта, да се оплаче, да заведе дело и да получи защита.

Точно това обаче е и най-голямото "неудобство" за управляващите - без значение коя партия е на власт в момента. И е основният коз, на който всяко искане за вдигане на съдебните такси може да разчита. Още повече че така ще се постигне още една цел: недостигът на средства за издръжката на съдебната власт, който сега тегне все по-чувствително на врата на държавата, ще се прехвърли директно върху гърба на  гражданите.

Сред аргументите, с които се "стреля" срещу ниските такси, е, че те не покриват разходите по съдопроизводството. Което е вярно, но не съвсем. Защото същите тези граждани, които търсят справедливост в съда, всъщност с данъците си вече са платили и хартията, и кламерите, и заплатите, и парното, че и компютрите на съдиите. Пък и когато става дума за защита срещу незаконни актове на властта, цената на съдопроизводството е последното нещо, което би следвало да се поставя за обсъждане. 

Сравнението, че за водене на дело в гражданските съдилища от години взимали в пъти по-високи такси, също е  вярно. Но и там разликата идва точно от спецификата на споровете, които се разглеждат. В гражданските спорове участват две равнопоставени страни - партньори по сделка, наследници на един имот, развеждащи се съпрузи - все хора, които стоят на една и съща плоскост. Но при административните дела нещата стоят по друг начин: там един редови гражданин или обикновена фирма спорят с властта, оспорват нейните незаконни актове. И да бъдат принуждавани хората да плащат непосилни суми за това, че са тръгнали  да бранят правата си от собствената си държава, изглежда безобразно.

Освен това има и друг проблем: при гражданските дела законът задължава виновната страна да плати разноските по делото. Когато говорим за административните съдилища обаче, не е съвсем така - при наказателните постановления, с които държавните органи налагат глоби, няма ред и начин разноските по делата да бъдат възстановени на гражданите, които ги печелят. Така например ако редови шофьор бъде глобен от КАТ, но се окаже, че е наказан незаконно, всичките разноски по делата ще си останат за негова сметка. Защото законотворците вече от години удобно "пропускат" да споменат в нормативните актове, че ако един държавен орган е виновен, доказано е нарушил закона и е бил осъден за това, държавата трябва да покрие масрафа на гражданина по водените дела.

За този "пропуск" в "Параграф 22" пишем вече от години, но промяна така и не дочакахме, независимо от безбройните смени по върховете на властта. За сметка на това обаче в годишния си доклад Георги Колев заявява: "Следва да се уреди и дали да се събират такси по административнонаказателни дела в касационната инстанция предвид различната практика относно тяхната дължимост." Добре, че я има думичката "дали", защото иначе идеята такси да плащат и хората, на които държавата упорито отказва да възстанови разноските по делата, с които я съдят и осъждат, си е чиста гавра.

Всъщност, има и друг "железен" аргумент в полза на повишаването на таксите: че те са своеобразна спирачка пред безсмисленото обжалване на актове, с което си запълват свободното време хора, маниакално влюбени в миризмата на съдебните зали. Факт е, че има такива жалбоподатели, които водят по 200-300, че и повече дела за измислени права и в защита от още по-измислени нарушения. Но въпросът е дали заради десет или сто такива  маниаци следва да пострадат хиляди читави граждани, които просто ще се откажат да си търсят правата от нямане на пари.  А отговорът е изначално ясен. Пък и в крайна сметка хората са важните и съдилищата съществуват заради тях,  а не обратното.

Една от най-ясно видимите цели, които се преследват с вдигането на таксите, е да се облекчат от дела съдилищата и особено Върховния административен съд. Защото там натоварването е сред най-високите в страната. И това е обяснимо - всички дела от всички краища на България в крайна сметка се изливат във ВАС като последна инстанция. Но не е само това - във ВАС са съсредоточени и голяма част от първоинстанционните дела срещу стотици държавни ведомства, агенции, министерства, комисии и какви ли не още "централни" органи. И така натоварването на магистратите става наистина прекомерно. Само че въпросът е дали това да става за сметка на достъпа на гражданите до правосъдие. Или може да стане и по друг начин: например чрез по-равномерното разпределяне на тежестта между съдилищата. Тази промяна вече започна преди около година-две с прехвърлянето на подсъдността на някои категории съдебни дела от ВАС към  административните съдилища в провинцията. Сега се предлага същото да се случи и с данъчните дела: да се измени законът и да се позволи те да се разглеждат в административните съдилища, където са регистрирани фирмите, които оспорват ревизионните си актове. И това е безспорно правилен ход. Би била полезна и другата лелеяна мечта на ВАС - да се създаде Централен административен съд, който да поеме част от делата: например срещу министерства, агенции и всякакви други ведомства, тя също би могла да бъде полезна и да "разтовари" част от сегашните камари с дела във ВАС. Само дето е малко вероятно този нов съд да се пръкне точно сега - при опоскан бюджет, с нови  заеми и при струпването на далеч по-неотложни за решаване проблеми в държавата. 

Така или иначе предложението, внесено от Георги Колев заедно с доклада за миналата година, е само намигване към властта - председателят на ВАС няма законодателна инициатива, нито пък лостове за влияние над Министерския съвет. Така че решението не зависи от него - той просто показва пътека, по която управляващите могат да тръгнат, но може и да спрат - волята е тяхна.

В случая обаче Колев чука на отворена врата. По една простичка причина: колкото по-малко хора съдят държавата, толкова по-голям ще е комфортът за чиновниците - независимо към коя партия принадлежат. Затова е и толкова  вероятно призивът за поскъпване на таксите този път да бъде чут. 

 

Поръчките за "наши хора" бяха бетонирани с високи такси

 

Властта у нас никак не обича някой да си пъха носа в това как тя харчи общите пари на държавата и прави всичко възможно да прекрати това "безобразие". И понеже няма как да го направи явно, защото ще я бият през пръстите брюкселските институции, го прави, като слага безумни такси върху всеки опит за контрол.

Това вече се случи с обществените поръчки. Публична тайна е, че при разпределянето на поръчки се правят най-много закононарушения - около 60% от процедурите за обществени поръчки са "проблемни". И положението е такова съвсем не от вчера. И какво направи властта? Вместо да спре да бута парите под масата все на "нашите хора", просто сложи безумно високи такси за обжалване на всички обществени поръчки. Вместо 1700 лв. сега таксата за обжалване в Комисията за защита на конкуренцията стигна до 15 000 лв., а отделно половината от тази сума се плаща и за обжалване пред Върховния административен съд.

Очакваният резултат от нововъведението е делата рязко да намалеят, както и участията на "случайни" фирми в обществените поръчки. Пряката последица обаче е, че ще продължим да се питаме "Кой", как и защо продължава да печели поръчките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във