Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЩЕ ПОЗНАЕТЕ УПРАВЛЕНЦИТЕ НА ПЛОВДИВ ПО ВИСОЧИНАТА НА ХОТЕЛИТЕ ИМ

Галя Георгиева е родена в Кюстендил през 1960 г. Завършила е право в Софийския университет Климент Охридски. Спокойно може да бъде наречена съдия от кариерата. На 14 април 1984 става младши съдия в Пловдив, следват десет години в Районния и още десет в Окръжния съд. От 2006 г. е апелативен съдия.
Както тя самата казва, имала е професионалния късмет през последните десет години да гледа интересни и знакови дела. Произнасяла се е за съдбата на престъпници, които цялата страна познава. Според някои от колегите й тя е съдия с обвинителен уклон, но в кариерата й се е случвало да чете и оправдателни присъди, с които страшно се гордее. И една от тях е по делото Джурково, което разтърси държавата. Защото в това дело, според Галя Георгиева, се крият и проблемите на българската действителност в периода на прехода.

Брюксел за пореден път критикува правосъдната ни система. Като редови съдия вие чувствате ли се засегната и възприемате ли тези критики като отправени лично към вас?
- Не приемам критиките на Брюксел към правосъдната система като лични. Понякога проблемите се преекспонират. Когато няма с какво друго да занимаваме обществото, подхващаме правосъдната система. Да, наистина системата може да има проблеми, свързани с конкретни прояви на отделни служители в нея, които по един или друг начин я злепоставят, и то не само пред институциите в Брюксел, а и сред българските граждани. Не може да се говори обаче, че цялата система е корумпирана. Корумпирани са отделни служители в нея и като граждани те отговарят пред законите, както всички останали. Е, не е лесно да разследваш свои колеги - иска се голяма смелост.
Имат ли основание тежките думи за забавени дела и неразкритите поръчкови убийства?
- Тук могат да се кажат няколко неща. Когато по делото не е работено добре в досъдебното производство, това става причина то да се бави в съдебната фаза. На съдията тежи отговорността да произнесе присъдата и законът го задължава да разкрие обективната истина. От моя професионален опит ще ви кажа, че точно такива трудности възникват по делата, когато прокуратурата внесе обвинителния акт. Не е достатъчно да се работи по едно дело, важно е как се работи и дали този, който работи, го прави професионално. Какъв е смисълът от събирането на доказателства, когато не е спазена процедурата и това ги е унищожило като доказателства и в съда те нямат стойност? Какъв е смисълът от това да се разпитват много свидетели, които с нищо не могат да допринесат за установяване на фактите по делото? Или например да се назначават експерти, които нямат нужната квалификация и не са компетентни. Техните експертизи насочват делото в неправилна посока и понякога са причина да се образуват абсурдни дела. Вярвам, че най-малко в правосъдната система трябва да кипи безсмислен труд.
Много дела обаче оставят подобно впечатление...
- Фактите по делата трябва да се изясняват компетентно, точно и навреме. Представяте ли си съдът да търси банкови документи 14 години след извършване на престъплението?! Или - едва в съдебната фаза на процеса да се установи, че смъртта на някого е настъпила вследствие на вродено заболяване, а не защото в социалния дом е бил оставен без грижи... Представяте ли си дело за убийство, по което при огледа едното поемно лице е сляпо с едното око, а другото е с травмена болест на главата? И това съдията го разбира едва когато започва да ги разпитва като свидетели... Представяте ли си как се чувства съдията в залата, когато по дело за грабеж, придружен с убийство, има над десет процесуални нарушения, допуснати от следователя и прокурора, но все пак е имало двама очевидци. Но тъй като не е направено разпознаване при задържането на убийците, единият е заминал за чужбина и после не може да бъде намерен... А другият свидетел очевидец е установен, но докладната на оперативния работник е приложена в оперативното дело на полицията и засекретеният свидетел остава там завинаги. Това са истински случки, от конкретни дела... Като се замисля върху подобни случаи, понякога ме обзема любопитство какво ли има в оперативните дела на полицията по тези неразкрити убийства? Нямам право да давам съвети на никого, но имам право да си задавам въпроси. В крайна сметка в съда процесът е публичен и - ако се върнем на темата - това предполага по-малко възможности за корупция. Корупцията е в по-големи размери там, където процедурата няма публичност. Що се отнася до неразкритите убийства, аз си имам особено мнение по този въпрос. Мисля, че по тях просто не се е работило, както трябва. Не може такава поредица от публични разстрели и нито един осъден. Естествено, че не съдията ще тръгне да търси извършителите, той очаква да се внесе обвинителен акт и да обвини някого в убийство... Ето разделението на функциите в правосъдната система и като казвам това, сами преценете къде работата в системата куца.
Наскоро беше заловена с белязани пари съдия от Административния съд във Варна. На вас предлагали ли са ви пари?
- Никой не си е позволявал да ми отправя такова, меко казано, цинично предложение, нямам подобен професионален опит. Явно съм си изградила имидж на човек, който не само че няма да вземе подкуп, но и този, който ще ми предложи, след това ще съжалява, че го е направил. Съдията е публична личност. Хората ни познават, наблюдават ни и ни преценяват. Който е станал съдия, трябва да е наясно,че се подлага на големи ограничения в личния си живот... А за заплахите срещу мен не ме питайте. Има дела за това, но те са в графата забавени. На шега казах преди години на тогавашния началник на полицията в Пловдив: Кажи на тия бандити да спрат да дават поръчки да ме убиват и да ме заплашват, все пак съм жена, нека обърнат внимание на този факт... . Шегувам се понякога със сериозните неща като начин да оцелея.
Защо, според вас, все още няма осъдени за корупция по високите етажи на властта? Вестниците са пълни със съмнения за злоупотреби и в същото време наказаните са я санитарен инспектор, я служител на ВиК или на Енергото... Как си обяснявате този феномен?
- Това е много сериозна тема. Да разследваш политици и да повдигнеш обвинение срещу силните на деня се изисква голяма смелост. Нали сами разбирате, че този който държи политическата власт, подчинява първо полицията. Ако министърът, който е политическата фигура, разпореди да не се разследва или да се прикрие престъпление на човек от властта, мислите ли, че ще има смелчага, който да работи по този случай? Освен това винаги, когато става въпрос за т.нар. високи етажи на властта корупцията е мощна. Тук наистина иде реч не за пари, а за много пари.
Не смятате ли, че в съдебната система има твърде много политика. Всички говорят за съдиите, а вие се въздържате да коментирате политиците...?
- Аз например не мисля, че Народното събрание трябва да има своя квота за броя на членовете на Висшия съдебен съвет. Така политическите сили могат да участват в ръководството на съдебната система. Нали властите са независими и разделени, според конституцията. И още, защо във ВСС трябва да има адвокати? Нима съдии участват във Висшия адвокатски съвет? Моето убеждение е, че съдебната система все пак е политизирана въпреки формалното спазване на изискванията на закона.
Вие сте част от съдебния състав, който гледа последното дело на Ванко 1 след промяната на НК, която драстично намали наказанията за склоняване към проституция. Имената на депутатите, предложили поправката, са публично известни. Мина време оттогава, но сега пак предстоят промени в Наказателния кодекс. Докога ще го променят, не ви ли намирисва на нещо друго, специално поправки от рода на т.нар. Ванко 1?
- Цяла Европа подхожда много сериозно към престъплението сводничество като източник на незаконни доходи, а нашата държава благодарение на глупостта на законодателя допусна такова изменение на Наказателния кодекс и след това се коригира. Корекцията на закона впоследствие се наложи много бързо, след като приключихме делото на Ванко 1 за втори път в Апелативния съд. И вие, журналистите, имате голяма заслуга да се заличи поправката, защото вдигнахте голям шум. Четири години и половина затвор беше максималната присъда, която той можеше да получи. Ванко тогава не обжалва отново пред Върховния съд второто решение на Апелативния съд - Пловдив, по което бях докладчик, и предпочете да изтърпи наказанието си. Според мен това не е случайно. Ванко 1 е бил посъветван какво процесуално поведение да има - тоест да си оттегли жалбата, да си изтърпи остатъка от наказанието и повече да не се шуми по случая. Нали знаете - всяко чудо за три дни. Но аз все пак искам да попитам вносителите на тази промяна в НК кое ги мотивира да направят подобно предложение за изменение на чл.155 от НК, и то точно когато делото на Ванко 1 е било висящо пред Върховния съд !!! Интересно е да се сравнят становищата им при двете промени на НК...
Като заговорихме за законодателите, в парламента попадат доста юристи, някои дори мастити, и въпреки това се допускат такива гафове със законите. Наскоро промененият Наказателен кодекс пак бе критикуван и се смята, че задължително трябва да бъде отново преработен...
- Честата промяна на законите не е добър признак за професионализма на законодателната власт. Според мен обаче ние страдаме не от липса на ефективни закони, а от това, че не се прилагат. Има например законови средства и процедура да се разследват хора, които правят впечатление, че са прекалено богати. Бездействието на органите, натоварени да разследват произхода на парите им, прави невъзможно приложението на закона. Това имам предвид. Същото е и с Наказателния кодекс - ако има разкриваемост на престъпленията, извършителите ще си получат наказанието и по сега действащия закон. Не е необходим нов.
Имате няколко знакови дела в кариерата си и едно от тях е за смъртта на 13 деца от Дома в с. Джурково през зимата на 1996-1997 година. Вие неведнъж сте казвали, че това дело е дисекция на държавата в годините на прехода - директорката, медицинската сестра и фелдшерът бяха оправдани, много въпроси обаче така и не получиха отговор...
- Цялото обвинение по това дело почиваше на едно заключение на вещото лице, което беше нелогично и непрофесионално. Имаше дори безумни неща, като това, че едно от децата починало от измръзване, защото нямало обувчици. А то изобщо е нямало крачета, защото по рождение било осакатено от заболяване. Не съм виждала на друго свое дело такава емоция в залата и толкова сълзи. Разпитах всички служители на дома в този период. И си мисля, че е крайно време Емилия Масларова, която и тогава, и сега е социален министър, да отговори на директорката на дома в Джурково, която е изпратила писмо с отчаян зов за помощ през онази ужасна зима. Оттогава досега отговор няма. А болните деца са мръзнали, храната не е достигала, дрехите им не са били подходящи, но най-малка вина за това носят хората, работили в дома, те са правили всичко възможно да спасят децата...
Вие осъдихте на два пъти бившия банкер Христо Александров. Прословутото дело МИК, по което като окръжен съдия му дадохде десет години затвор, а после Апелативният съд намали присъдата на четири години, наскоро беше върнато в Пловдив от ВКС. Чувствате ли удовлетворение от това, че беше призната вашата квалификация за присвояване в особено големи размери?
- Христо Алекснадров е емблематичен подсъдим за този район.Той стана геройкато много други, защото и неговите дела датират от 90-те години. Не искам да коментирам присъдата по делото МИК, защото то е висящо, след като ВКС отменил решението на Апелативния съд по присъдата, която съм постановила, и го върна за ново разглеждане. Това е последната присъда, която съм постановила като окръжен съдия. Става въпрос за присвояване в особено големи размери, а деянието представлява особено тежък случай. Това е класическа схема на източване на много пари - милиони от търговски дружества, образувани с държавно имущество и финансови средства. Акционери в МИК АД през 1992-1994 г., когато парите са били прехвърляни по сметка на брокерската къща Пловдив, управлявана от Александров, са били СО МАТ, Минералсувенир, Кореком и др. Нали си спомняте колко богати предприятия бяха всички те в навечерието на промяната? По това дело имаше един интересен момент. Разбрах лично от обясненията на Александров, че през 90-те години, когато, както е известно, той беше един от най-богатите хора в Пловдив, е имал влияние и върху управлението. Събирал се е всяка седмица с първенците на Пловдив, за да определят и решават съдбата на града. Александров даже твърди, че в тези сбирки са участвали и ръководителите на прокуратура и съда по онова време. Главният прокурор не е слънце та да огрее навсякъде, но ми е интересно, ако прочете двете дела, по които съм постановявала осъдителни присъди по отношение на Христо Александров, до какви изводи ще достигне.
Вече от позицията на 2008 година колко души според вас управляват Пловдив?
- Мисля, че начинът на управление не се е променил от 90-те години насам. Сигурно някой ще разпознае себе си в следващите ми думи, но хората, които държат големите пари, управляват този град. Аз ги броя по височината на хотелите. Те не са много, само че аз като гражданин се питам, откъде са им парите? И къде е в случая прокуратурата, къде е Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на проф. Кушлев? Живеем вече 18 години в този преход и се замислям какви бяха тези хора преди, за да станат толкова богати сега?

Facebook logo
Бъдете с нас и във