Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ще сложи ли вирусът намордник и на свободомислието?

До момента няма присъда за "всяване на паника" чрез медиите, но опити... колкото щеш!

Професор Асена Стоименова

Ще допусне ли България въвеждането на цензура върху изказването на мнения, критики или прогнози под благовидния предлог, че в условията на криза трябва да се пазят общественото спокойствие и ред? И дали крехката ни демокрация ще допусне един вирус да унищожи и толкова трудно отстояваната свобода да казваме без страх, каквото мислим? Това е важният въпрос, който случаят „Асена Стоименова” поставя на дневен ред.

 

Какъв е грехът на Стоименова?

В навечерието на Цветница прокуратурата повдигна обвинение срещу председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Според ведомството на г-н Иван Гешев, тя е нарушила закона, тъй като е „отправила неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти". Заради това, срещу нея е образувано производство по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс: „Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”.

Досега тази разпоредба се използваше предимно срещу „шегобийци”, подаващи фалшиви сигнали на тел. 112 за несъществуващи пожари, катастрофи или престъпления. Статистиката в това отношение е категорична: над 90%  от водените в страната съдебни дела по този текст са точно за такива деяния.

За никого не е тайна, че от години прокуратурата се опитва да разшири приложното поле на тази норма до степен...  необятните поля на моя роден край! Или казано на по-обикновен език - а някой е рекъл нещо срещу властта, а ще търка наровете до сто и едно и обратно.

Случаят с проф. Стоименова е точно такъв. В няколко интервюта в медиите тя предупреди т. нар. широка общественост да не разграбва аптеките, защото лишава от лекарства реално нуждаещите. И поиска от управляващите законодателна подкрепа за по-широкото използване на по-достъпните генерични медикаменти. Тази идея се върти в публичното пространство от години, но се материализира само от време на време, при това... срамежливо: за конкретни илачи, произвеждани или внасяни от конкретни фирми.

Заради всичко това, тя получи обвинение за всяване на паника и "милостиво" бе оставена на свобода срещу парична гаранция от 20 000 лева.

Тапа в устата медийна или мехлем за душата обществена?

Едва ли са много хората, които си помнят как през 2015 г. прокуратурата тръгна да „дисциплинира” репортера на казанлъшката телевизия "Пресс ТВ" Георги Манев заради репортажите му за наводненията в града. Те нямаха нищо общо с лежерната официална информация, според която жителите на Казанлък живеят... насред Сахара.

Процедурата при него и Стоименова е под индиго: самосезиране по излъчени материали, образуване на проверка, призовка за разпит, образуване на рутинно досъдебно производство срещу неизвестен извършител - за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК (злонамерено всяване на паника).

Единствената разлика е, че казанлъшката кула от карти рухна безславно - само след два месеца - защото дори прокуратурата не можа да каже на черното бяло. Тоест - да обяви кадрите с наводнените улици за фалшива новина или за хибридна атака с американски нюанс.

Лавина от дела покрай коронавируса

Покрай кризата с коронавируса екзотичните доскоро обвинения по чл. 326 от НК за злонамерено всяване на паника, включително пред медиите, осезателно зачестиха. Още в началото на епидемията срещу жител на Силистра беше образувано разследване за всяване на паника през Фейсбук с невярна информация за броя на заразените в града. Горе-долу по същото време лекари от Пловдив, които се оплакаха пред телевизиите, че ги изправят срещу коронавируса без достатъчно предпазни средства, също бяха „придърпани” да пишат обяснения. А накрая дойде и обвинението срещу Асена Стоименова.

Какво ще излезе от всичките нароили се в кризата обвинения по чл. 326 от НК все още никой не знае. Според юристи, както и да се тълкува, законовият текст изначално не позволява да се търси отговорност за изказана прогноза, становище или публично заявено мнение. Те припомнят, че точно заради тази невъзможност още в първия "извънреден закон" по повод епидемията у нас, беше внесена поправка в НК за криминализиране на "невярната информация за разпространяването на заразителна болест". Но президентът наложи вето на закона и поиска тази норма да отпадне от него, което се и случи.

Единствено безспорно е само едно: че до момента влязла в сила осъдителна присъда по чл. 326 от НК за "всяване на паника" чрез изявление в медиите няма. Нито една.


Къде е проблемът?

На първо място в калпавия закон и липсата на ясни дефиниции на използваните в него понятия, които да направят невъзможно тълкуването им съобразно фантазията на един или друг магистрат. Защото в момента точно това се случва: съществуват напълно различни становища за това що е „повикване”, включва ли то и изказването на мнение, по какви "други начини" може  да бъде предадено повикването, кога  е вярно и кога-невярно, какво означава тревога и кой трябва да е разтревоженият ...

Друг проблем е противоречивата съдебна практика. Така и не успяхме да открием решения на Върховния касационен съд по прилагането на  чл. 326 от НК. - вероятно  защото делата от този вид почти никога не могат да стигнат до него. Огромната част от производствата приключват само на две инстанции, тъй като се водят по реда на 78а от НК – прокуратурата не внася обвинителни актове срещу извършителите, а  предложения за санкционирането им само с глоба (най-често налаганата парична санкция за това престъпление е в размер на 1000 лева).

В резултат всеки съд и прокуратура извежда собствено разбиране за какво може и за какво не може да се ползва законът- цитираните по-горе примери са достатъчно показателни за това. Но сред стотиците приключили дела по чл. 326 от НК могат да се видят още много други обвинения, които звучат абсурдно.

Различното разбиране на нормата обаче е проблем не само за гражданите, а и за самите прокурори - защото те носят отговорност за вредите, които нанасят с незаконните си актове. А заради оправдателни присъди по чл. 326 от НК държавното обвинение вече е било осъждано да плаща обезщетения, при това неведнъж.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във