Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Шут за Шенген

Нов холандски шут срещу бързото ни присъединяване към Шенген ни отпра заместник-директорът на Холандския институт по международни отношения Адриан Шут. Той обяви във вторник (24 април), че е малко вероятно България и Румъния да чуят да, преди да минат извънредните избори в Холандия през октомври или ноември. Изказването си холандецът направи по повод на оставката на кабинета на Марк Рюте, който загуби парламентарната подкрепа на партниращата му Партия на свободата в Ниската земя. Думите на Шут за пореден път потвърдиха бетонираното вече съмнение, че зад ината на Холандия да не ни подкрепи се крият вътрешнополитически проблеми.


Експертът по международни отношения твърди, че бившият кабинет на Рюте е бил на крачка от промяна на твърдата си позиция против влизането на България в зоната. И че е било по-склонно към намиране на решение за Шенген, отколкото ще е вероятният следващ кабинет в Хага, коментира той. Шут разкри, че Холандия е била подложена на прекомерен натиск от ЕС по повод на тази й позиция. По негова оценка Хага е стигнала до предела на съпротивата си срещу разширяването на зоната и правителството на Рюте е било вече узряло за отстъпки, но оставката на премиера е пресякла надеждата за обрат. Според Шут може да се очаква приемственост в политиката на следващия кабинет, но той предполага, че все пак новият кабинет ще бъде по-малко сговорчив.


Вътрешнополитическите проблеми в Холандия несъмнено ще допринесат за това. Според Шут следват трудни месеци, тъй като в Холандия предстоят реформи в пенсионната система и здравеопазването. В същото време започва и предизборната кампания. Създава се климат, труден за компромиси, смята експертът.


Очевидно е, че докато партиите в Ниската земя се дърлят предизборно, и дума не може да става да се формира единно становище за приемането ни в Шенген. Партиите, от които зависи по-бързото присъединяване на България, са твърдо против разширяването на зоната. Компромисът след оставката на Рюте изглежда неизгоден и за служебния кабинет, който ще поеме Холандия до изборите.


В същото време политиците от Ниската земя продължават лицемерно да твърдят, че присъединяването ни се отлага заради нас самите - не недостатъчно стореното по противодействие на корупцията и организираната престъпност. За влизането на България в Шенген са необходими два положителни доклада, категоричен бе във вторник (24 април) и посланикът на Кралство Нидерландия Н. Пр. Карел ван Кестерен. Според него не е ясно дали правителствената криза в Холандия ще даде отражение върху решението за приема ни в Шенген. Очакваме докладът от септември и се надяваме той да е положителен. През есента Европейската комисия ще излезе с доклад, относно напредъка на България по отношение на критериите за влизане в Шенген и ще видим какво ще покаже той, заяви дипломатът.


През март тази година Н.Пр.Карел ван Кестерен бе категоричен, че корупцията и лошото функциониране на нашенската съдебна система са заплаха за Шенген. На специална пресконференция той отхвърли тезата на премиера Бойко Борисов, че съпротивата на Холандия срещу членството на България и Румъния в зоната се дължи единствено на холандската крайнодясна Партия на свободата на Геерт Вилдерс, която въпреки че не е част от правителството на Марк Рюте, го подкрепя. Тогава дипломатът заяви, че резерви към приемането на България има в целия политически сектор в Холандия, а и в други държави в Европейския съюз, макар и да не го заявяват директно. Посланикът разкри, че властите в Хага са обсъждали единствено възможността за вдигане на ветото, отнасящо се до опазването на границите по въздух и вода. Според него това може да стане, ако т.нар. политически доклад на Еврокомисията през юли за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред е добър за България. Дипломатът обясни, че правителството на Рюте е приело последния технически доклад от февруари 2012-а като малко или повече положителен.


И през март Холандия продължи да се интересува от две конкретни теми, които биха променили позицията й. Едната е свързана с приемането на ефективно законодателство за конфискуване на незаконно придобито имущество и резултатното му прилагане. Другият препъникамък е изработването на прозрачни процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Законът все още не е приет на второ четене, въпреки че мнозинството на ГЕРБ се удряше в гърдите, че ще е готов до Великден. Тепърва предстои съгласуването му с Венецианската комисия и работа по отстраняване на евентуалните бележки. Законът за съдебната власт, където се очаква да се опишат прозрачните процедури, за които настояват холандците, също се мотае из парламента и дори не е влязъл за обсъждане в парламентарната комисия. Това обаче може и да ни е от полза, докато най-сетне се сформира някакво правителство в Холандия, което помни какви очаквания е имал кабинетът на Рюте спрямо нас. Прави впечатление обаче, че в сегашното си изказване посланикът на Ниската земя споменава не юлския, а септемврийския доклад на ЕК. Освен това той говори и за специален доклад на комисията относно покриването на критериите, необходими за влизането в Шенген, който също се очаква през есента.


Дотогава има много време. Нищо чудно обаче, ако правителствената криза в Холандия се проточи, тамошните политици да кажат, че най-добре е да се изчака февруарският междинен доклад на ЕК. За беда основание за такова предположение има - дотогава със сигурност нито организираната престъпност, нито корупцията у нас ще вдигнат белия флаг на поражението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във