Параграф22 Daily

§22 Анализи

Схватката "Гешев срещу Радев" е подигравка с демокрацията!

Безспорно тиражирането на подслушания от службите  разговор между президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков е скандал.

Още по-безспорно е, че този скандал гони две цели - омаскаряване на държавния глава и "повишаване" на главния прокурор от чин "Господар на обвинението и досъдебното производство" в ранг - "Едноличен господар на съдебната власт"!

Според официалните хипотези обаче атаката срещу Румен Радев би могла да е още няколко "няколко":

          - добре замислена политическа провокация, в която участват КПКОНПИ, ДАНС, Специализираната прокуратура и Специализираният наказателен съд, чийто председател би трябвало да е разрешил прилагането на огласените СРС-та - по поръчка на управляващите, естествено;

          - медийна пушилка, която трябва да отклони общественото внимание от някои  взривоопасни проблеми - примерно  водната криза, налагането на държавен монопол върху ВиК-услугите и наливането на 1 млрд. лв. в сектора; мафиотски трилър с легалния и с незаконния внос на боклуци от цял свят, а не само от Италия;

          - самосиндикална акция, чрез която главният прокурор Иван Гешев предупреждава враговете и опонентите си, особено сред политическия елит, какво може да им се случи, ако продължат да клатят едноличната му и безконтролна власт в прокуратурата;

          - кризисен ПР ход, целящ втвърдяване на президентския електорат и  привличане на нови гласоподаватели от други сегменти на политическия спектър. Казано на по-обикновен език  тази хватка има  следния замисъл: когато публично и незаслужено омаскариш някого, той "изведнъж" става симпатичен дори и на заклетите си  опоненти и врагове!

Разработката срещу Румен Радев стартира през 2016 г. - заради три сигнала до тогавашната КОНПИ: за конфликт на интереси и облагодетелстване чрез служебното положение, подадени срещу

бившия вече шеф на ВВС и все още бъдещ кандидат-президент - ген. Румен Радев.

Единият от сигналите се отнася до назначаването на Десислава Генчева за пиар експерт на ВВС, а останалите два - за апартаменти, закупени или ползвани от Радев и Генчева.

За изясняването на обстоятелствата в сигналите, в КОНПИ е образувана проверка, която продължава до средата на 2019 година.

На 19 януари 2017 г. Румен Радев официално встъпва в длъжност, а четири месеца по-късно - през месец май, в Специализираната  прокуратура е образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 321 от НК, т.е. за организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел набавяне на имотна облага.

От материалите, разпространени от държавното обвинение - постановлението за спиране на досъдебното производство и подслушаните телефонни разговори, става ясно, че  двама  от

членовете на ОПГ-то са шефът на ВВС - ген. Стойков, и държавния глава - о.р. ген. Румен Радев.

Оттук и първото брутално нарушение на НПК: дори когато става дума за разследване на организирана престъпна дейност, Специализираната прокуратура няма абсолютно никакво право да "бройка" военнослужещи по Закона за въоръжените сили. И понеже разрешенията за СРС са издадени от Специализирания наказателен съд, неговият председател също е в нарушение (меко казано).

С Решение № РС-252-19-050 от 31 юли 2019 г., правоприемникът на антикорупционната комисия от 2016 г. - КПКОНПИ, отсича: ген. Радев и съпругата му Десислава Радева (екс Генчева) не са в конфликт на интереси. Тоест - твърденията в сигналите за назначаването ѝ и за имотните им облаги са се оказали безпочвени.

Второто брутално нарушение е свързано с прилагането на специалните разузнавателни средства. Оставяме настрана подменената подсъдност, т.е.

прехвърлянето на "военни" престъпления за разследване и гледане от цивилни прокурори и съдии,

и продължаваме по същество.

Подслушването е разрешено, защото разследването е  срещу организирана престъпна група. От разговорите между подслушваните обаче става ясно, че "работата" е... най-обикновен битовизъм и кокошкарство, които по никакъв начин не се вписват в дефинициите "организирана престъпна дейност" и "заплаха за националната сигурност".

По закон, когато едно легитимно СРС не постигне целта, за което е приложено, то трябва да бъде унищожено в 10-дневен срок от прослушването и анализирането на събраната информация. В случая обаче ДАНС и спецпрокуратурата са направили точно обратното: пазят аудиозаписа и "хартиената" стенограма цели 9 месеца (от април 2019 г.), за да ги използват за цели, нямащи нищо общо с правосъдието.  

И накрая - пародията с Конституционния съд. По закон, когато разследващите и наблюдаващите прокурори не съберат доказателства, годни за повдигане на обвинения или за внасяне на обвинителен акт в съда, досъдебното производство трябва да бъде прекратено.

В този случай обаче... ново двайсет: досъдебното производство е спряно, докато Конституционният съд не отговори на въпроса "Може ли президентът на Република България да бъде разследван, или не може".

Този ход, без никакво извинение, си е най-обикновена наглост:

разследваш и подслушваш незаконно държавния глава в продължение на две-три години,

а после питаш Конституционния съд дали може!

"Що не пита по-рано бре, аланкоолу?", би казал Дядо Вазов на "старовремски" български език.

Още през август 2019 г., когато КПКОНПИ не успя да докаже сигналите, защото Радев и Стойков били организирали изчезването на съответните документи?

Така де!

Този път лакмусът не почервеня. Нито посиня, позеленя или порозовя.

Вече десетина дни на улицата всичко е спокойно, защото гражданското общество се бунтува във "Фейсбук". Макар прекрасно да знае, че интернет протестите вършат толкова работа, колкото и замерянето на луната с камъни.

<!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във