Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СИЛОВИТЕ ГРУПИРОВКИ В БЪЛГАРИЯ СА ПАРТИЙНИТЕ ЦЕНТРАЛИ

Костадин Чакъров е роден на 22 декември 1947 г. в Пловдив. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет Свети Климент Охридски. Преди 1989 г. последователно е първи секретар на ДКМС в Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП, политически съветник на Людмила Живкова и на бившия държавен глава Тодор Живков. Сега ръководи Център за системен и приложен анализ, председател е на гражданското движение Власт на закона. Автор е на книгите Вторият етаж и Нашествието на демократите. Женен, с три деца, от които две дъщери.

Г-н Чакъров, почти всички правителства след 1990 година, а защо не и всички се дънят заради нерегламентирани, незаконни подслушвания. Защо? Поради неопитност, незнание или проявяват политическа наглост?
- В основата са интересите. Отдавна българското общество се разпадна на лични, корпоративни, партийни и всякакви други интереси. И за да бъде подгонен противникът, се използват ръцете на прокуратурата, на МВР. Те от своя страна са разбити - всяка партия, която дойде на власт, оставя свои хора там, в тези служби. Всеки иска да победи политическия или бизнес конкурент и затова се вадят информации или материали за тях и срещу тях. Правоохранителната система е деградирала не поради личните качества на работещите в нея, а поради партийните намеси. Оскандаляването и удушаването на противника става безкрайно по-лесно чрез ръцете на МВР и прокуратурата...
Ако партийните централи са в основата на незаконните действия на МВР и прокуратурата, как ще обясним факта, че бизнесът на подземните босове процъфтява независимо от смяната на партийните окраски в управлението на страната?
- Много говорим за мутри, за силови групировки... всъщност силовите групировки в България са партийните централи. Мутри са хората, които са касичките на съответната партия. Много от тях забогатяват за сметка на самата партия. Не мога да си обясня защо непрекъснато се спрягат имената на няколко трибуквени групировки и покрай тях на няколко имена, които работят на границата на закона. Но ако претеглим дейността им и я сравним с дейността на един партиен или държавен чиновник, се оказва, че дейността на чиновника или на партиеца е много по-зловеща. С един подпис се продават заводи, язовири, отрасли, подотрасли...Така че корупционната дейност на административно-политическо равнище е много по-опасна от незаконната дейност на тези момчета, които, за разлика от чиновниците и партийците, рискуват и живота си.
А каква е причината за последния скандал в системата на МВР ?
- Партиите се сменят, но къртиците им в МВР остават... Ето така изскочи тази дискета и съпътстващите я материали. Искам да повторя отново - МВР и службите му не служат на държавата, а на партийни централи. И затова не можем да се сърдим на прокуратурата и на МВР, защото не може след всяка изрезка от вестник или след всеки скандал прокуратурата да арестува...
Но понякога го прави...
-...представете си каква лудница би било, ако Борис Велчев и прокуратурата издаваха постановления за задържане. На времето от сто сигнала само 2.5% отиваха на разработка......
Сега по данни от проверка на бившия главен Никола Филчев от над 10 000 случая на подслушване със СРС за 1999 и 2000 г. за нуждите на съда са използвани 267 случая, или по-малко от 3 процента. От тях само 100 са влезли като доказателство в съдебната зала...
-...Всичко останало се опровергаваше от оперативните проверки. А сега е пълен хаос...Спомнете си Серафим Стойков, който обслужваше Йордан Соколов...
Като заговорихте за онова време, 1991-1992 година, тогава избухна скандалът, свързан с така наречения Оня списък. Кой състави списъка?
- Списъкът е писан на машината на Живко Попов. Той попада в тогавашен български министър. Данните сочеха, че Стоян Ганев го дава на Ахмед Доган. Той го носи в едно посолство, но не бих искал да говоря по този въпрос, тъй като част от участниците в това дело не са защитени. Ако някой толкова иска, българската държава да направи една комисия с участието на разузнавателните и контраразузнавателните служби на НАТО. Пред тях могат да бъдат посочени лицата, които могат да удостоверят станалото. Тогава са осветени над 120 български офицери зад граница. Докладът на директора на тогавашната НСС Чавдар Петков е посрещнат с мълчание. Единствен председателят на парламента Стефан Савов реагира с думите: Мен не ме интересува колко комунисти са осветени, интересува ме само да имаме стабилно парламентарно мнозинство. Ето това е деградацията и деморализацията на българското общество... Тогава и сега надделяваха и надделяват политическите интереси. Не интересите на държавата и обществото, а на отделни политици. Всичко, което ставаше, се приемаше като удар срещу комунистите. Европа мълчеше, Западът мълчеше. Сега всички говорят, че имало корупция. Те ни докараха смазването на службите, смазването на една система. Кой ще стане информатор на български специални служби при това положение? Информацията се получава единствено от бизнес криминални структури, които се топят едни други... Мисля, че трябва да се преосмисли целият този период - от 1990 г. досега. Ние стреляхме по комунизма, а улучихме държавата.
Какви бяха конкретните поражения от Оня списък?
- Никакви.
А кого обслужиха събраните материали по това дело?
- Службите събраха някакви данни, но не се проведоха никакви действия.Тогава имахме блестящи разузнавачи по турска линия, но не им се даде думата. Получи се едно затапване от най-високо политическо равнище през министъра. След като министърът на вътрешните работи сложи чадър, какво може да се очаква от оперативните работници, освен да козируват и мълчат. Ако вие можете да инициирате една комисия на НАТО, аз ще ви кажа кои оперативни работници държат информацията...
Как си представяте инициирането на такава комисия?
- Вие сте авторитетен вестник, поискайте истината за този списък. Време е българската държава да се вземе в ръце....
От кого да я поискаме?
- От президента.
Вие знаете ли къде са материалите по делото за Оня списък?
- Президентът ще каже.
А вие не знаете ли?
- Не, сигурно в Министерството на вътрешните работи. Но министърът трябва да каже. Може една част от материалите да са унищожени. В това му състояние, в това министерство вече всичко е възможно. Изчезват СРС-та, изчезва документация, която трябва да се пази с десетилетия. Давност за такава информация няма. От нея след сто, след двеста години може да изскочи информация и да се разбере един човек какъв е... В това е смисълът на една система. На една система, която трябва да гарантира националната сигурност. Това е смисълът на конспирацията и секретността.
Затова ли се провалиха всички образувани дела, наречени -знакови?
- Няма годни доказателства. Защото агентура няма. Още на стадий оперативна проверка изтича информация. Липсва информационният апарат, който трябва да работи в условия на пълна конспирация и секретност. А това е най-важното за една такова служба. В прокуратурата се образуват дела срещу хора, които едва ли не трябва да бъдат съдени по изрезки от вестници.
В това число включвате ли делата, които сложиха началото на десетки ялови, някои и измислени престъпления срещу финансовата и кредитната ни система?
- Разбира се, защото преди имаше Четвърто управление на ДС, което само с това се занимаваше. Следеше финансовите потоци зад граница и вътре в страната. Този апарат бе разбит. А и не му се поставят задачи в новата обстановка. Нови съюзници, нова политическа обстановка на Балканите и в Европа...
Ако приемем, че този апарат съществуваше, какво щеше да покаже?
- Див свиреп грабеж и безнаказана плячка. Въпреки че имаше много съвестни банкери и не всичко беше плод на криминална мисъл. Когато на власт дойде правителството на Жан Виденов, завари 400 милиона резерв, което е едно нищо. Той не посмя да каже каква е истината за банково-финансовата система, която наследява...
А вие знаете ли истината, или поне част от нея?
- Истината е относително нещо. Знае я целият български народ, знаят я всички, знаят я всички професионалисти. Всичко преминаваше под логиката - камък върху камък да не остане от социализма. Удряхме индустрия, удряхме аграрния сектор, политическа система, армия, банки, сигурност. Банките работеха в изключително тежка политическа ситуация. Без информация и с партиен натиск. Състезаваха се по вземане на необезпечени кредити. Имаше срастване между банки и партии. Нямаше критерии в никоя област - морален, политически, полицейски...
Вие в началото така ли си представяхте прехода?
- Не, разбира се.
Интересно как?
- Ние сме малка страна и можеше да бъдем обвинени в ревизионизъм, в капитализъм и в какви ли не изми. Но голямата ни беда беше, че Съветският съюз изпадна в тежко положение, партийното ръководство застаря и не беше склонно да прави радикални реформи. След това дойде едно авантюристично ръководство, ръководено от ставрополски селяндур и международен престъпник Михаил Горбачов, който тук в София, на съвещанията на политическия консултативен комитет на Варшавския договор, непрекъснато удряше по масата и призоваваше за повече комунизъм, за повече социализъм, за повече ленинизъм. А на Запад говореше точно обратното. Под реформа разбираха разрушаването на системата. Преди време в Истанбул Горбачов беше заявил, че заедно с Раиса Максимовна искат да разрушат социалистическата система. Неслучайно стана рекламно лице на пици, на чанти, на гащи и на какво ли не още. Аз се чудя защо все още руската съдебна система не го е изправила до стената - той трябва да бъде съден. Тяхната приватизация беше нещо нечувано - многомилиардни ресурси минаха в ръцете на набелязани лица...Не може бащата да национализира със щик, синът да приватизира. В едно семейство, в рамките на две поколения. Това е раковата болест на левицата, тя бяга от отговора на тези въпроси. Това ни съсипва, това е генезисът на нашата злоба и омраза.
Изходът от тази омраза...?
- Да преоценим модела на целия този преход, който премина под погрешна конструкция - по-малко държава. Но по-малко държава означава повече мафия. Ние трябва да постигнем равностранни отношения с Европа, със САЩ и с Русия. Трябва да се смени моделът. Нов обществен договор, нов проект за управление и ръководство на процесите в България.
Разговора води Ангел Шойлев

Facebook logo
Бъдете с нас и във