Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СИМЕОН СЪДИ ДЪРЖАВАТА С НЕРЕДОВНИ ДОКУМЕНТИ

Все по-заплетена става историята около царския дворец Кричим, след като Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза се обърнаха към Окръжния съд в Пловдив, за да си върнат собствеността върху някогашните царски покои. Искът е срещу българската държава в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Дотук няма нищо необичайно - хората си искат онова, което смятат за свое. Но като обикновени данъкоплатци би трябвало първо да си платят държавната такса по делото. А не са я платили, защото тя се изчислява на базата на данъчната оценка върху имота, каквато не е ясно дали изобщо е правена. Така или иначе второто дело за бившата царска резиденция предстои. Едва ли юристите, защитаващи интересите на доскорошния премиер, толкова не са в час, че да не знаят какви документи трябва да придружават един иск по Закона за собствеността.
По-вероятното обяснение е, че в случая по-скоро става въпрос за царски ход с пешката в навечерието на идващите избори. Макар че на пръв поглед по-скоро е ответен удар, след като наскоро областният управител на Пловдив Тодор Петков се обърна към Върховния административен съд. Той атакува решението на пловдивските магистрати, обявили за нищожна неговата заповед, с която отказва да върне имота, защото не е доказана идентичността му.
Пловдивският окръжен съд е издал удостоверение на адвокат Ели Христова, с което тя може да изиска оценката на имота от данъчната администрация. Ако няма такава, тя трябва да бъде направена от вещи лица. Докато това стане, на исковата молба на двамата Сакскобургготски не може да бъде даден ход. Те претендират, че са собственици на 12 постройки с 2400 кв.м застроена площ и на 371 декара ниви в местността Ливадите между село Куртово Конаре и град Кричим. След като разбра, че Симеон завежда ново дело, на свой ред областният управител Петков обяви, че ако бъде упълномощен от министъра на регионалното развитие, е готов да представи в съда нови доказателства и аргументи в подкрепа на тезата, че имотът не трябва да бъде връщан.
Още в началото на миналия век дядото на Симеон и Мария-Луиза, цар Фердинанд започва да изкупува обработваеми земи в района. Той харесал землището на с. Куртово Конаре за резиденция още през 1902 г, малко по-късно са построени първите сгради и е оформен парк около тях на площ от 6 дка парк. Монархът биолог бил впечатлен от лонгозните дъбови гори с дървета на близо 600 години,обгърнати с лиани. Специалистите определят гората като уникална - там растат летен дъб, бял бряст, има бяла топола на 200 години, обитават я множество редки и защитени видове животни - малък тритон, жаба дървесница, шипоопашата и шипобедрена костенурка, ястреб, бял и черен щъркел, голяма бяла и сива чапла. През 1909 г. пък е създаден и зоокът с фазани, елени, диви пуйки и нанду.
На мястото на старата ловна хижа, вдигната от Фердинанд през 1937 г., Борис III построява съществуващата и сега резиденция. На първия й етаж са трапезарията, малък кабинет и царската спалня, а на втория са стаите за гости. Разгънатата площ на двореца е 700 кв. метра.
В годините на т. нар. народна власт имотът се стопанисва последователно от Министерския съвет, БАН, МВР и Управлението за безопасност и охрана. При демокрацията щафетата се поема от наследника на УБО - Националната служба за охрана.
За пръв път Симеон Сакскобургготски предявява реституционни претенции към Кричим през декември 2000 година. Тогава пълномощникът на семейството, адвокат Асен Ошанов, внася в областната управа в Пловдив молба, в която иска Кричим да бъде реституиран на наследниците на Фердинанд и Борис. Към нея са приложени 39 нотариални акта за над 300 дка земя в землището на Куртово Конаре.
Юристите от областната администрация още тогава коментираха, че към искането не са приложени каквито и да е доказателства за правото на собственост върху построените сгради. По това време със заповед на Евдокия Манева, министър на екологията в правителството Костов, паркът около двореца е обявен за защитена местност и се явява публична държавна собственост, с която не могат да се извършват разпоредителни сделки.
Между 2003 и 2006 г. НСО на два пъти иска целият имот да бъде обявен за публична държавна собственост. Това става факт през април 2007 г. с акт на областния управител Тодор Петков. Следва ново писмо на Сакскобургготски и пак се прилагат нотариални актове, издадени през 30-те години на миналия век от мировия съдия в Перущица.
От Областната управа отговарят, че най вероятно претенциите на царските наследници няма да бъдат удовлетворени, защото имената на местностите, описани в нотариалните актове, не са открити в архива на службата Земеделие и гори. Официалният отказ е с дата 24 юли 2007 година.
Само десет дни след това Пловдивската окръжна прокуратура започва проверка законно ли са похарчени 17 760 лв. държавни пари за геодезическо заснемане на двореца Кричим от частна фирма, възложено й заради реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза. Сигналът до прокуратурата е подаден от Тодор Петков, според когото това е безпрецедентен случай за обслужване на частни интереси за сметка на държавата.
Заснемането е станало през есента и зимата на 2004 г., когато областен управител на Пловдив е бил предшественикът му Гьока Хаджипетров, а министър-председател Симеон Сакскобургготски. Договорът с частната фирма за заснемане на имота е подписан от Хаджипетров, а в един от документите изрично пише, че процедурата е необходима за личните имоти на бившия цар.
Така след серия юридически и политически хватки през октомври в 2007 г. в Административния съд в Пловдив започна първото у нас дело за реституция на царски имот. От експертизата по нотариалните актове и други документи, представени в хода на делото, стана ясно, че през годините разгънатата площ на двореца се е увеличила почти двойно - от 1432 кв. м през 30-те години на миналия век сега е 3579 кв. м след присъединяване на терени и различни достроявания в годините на социализма.
Двойно са увеличени и постройките - те вече не са 12, а 24. След 1946 г. е извършвано дострояване и реконструкция освен на двореца и на жилище за персонала, конюшня с баня, кухня и няколко малки постройки. Допълнително са поставени два трафопоста, оранжерия, котелно и караулно помещение, както и навеси.
След няколко заседания Административният съд в Пловдив обяви за нищожен отказа на областния управител Тодор Петров да върне на Симеон Сакскобургготски двореца Кричим. На практика обаче решението на съда не върна имотите на бившия цар и сестра му, а препрати преписката по спора за произнасяне по компетентност на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Веднага след това Тодор Петков заяви, че ще обжалва присъдата, и изрази недоумение на какво основание съдът е преценил, че знае къде са спорните земи, след като и тройната експертиза по делото, и показанията на вещите лица не са установили идентичност на претендираните площи с актуваните като държавна собственост имоти и парцели около двореца в Кричим. Припомнено беше и заключението на експертите, че бившият цар има имоти в района, но няма данни, че те съвпадат с тези в искането му за възстановяване. Независимо от това съдът идентифицира имотите, установи, че те са актувани като публична държавна собственост, без това да е било предмет на обследване от вещи лица и прецени, че компетентен по случая е министърът на регионалното развитие и благоустройството. В специално разпространено становище юристите на областната управа поясниха,че Тодор Петков не е отказал да деактува имота, а да го върне, защото няма идентичност, а по закон предаването на имота е единствено в неговите правомощия.
Данните, с които разполагат в Пловдивската областна управа, категорично показват, че и дворецът, и паркът са държавна собственост. Навремето нотариален акт е бил издаден на държавната структура Цивилна листа (интенданство). В него пише, че имотът е придобит по давност, след като е бил ползван от царското семейство десет години, което според Тодор Петков доказва, че дворецът никога не е бил частно владение.
По това дело се чака решението на Върховния административен съд. Междувременно адвокатите на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок трябва да се погрижат за плащането на държавната такса по образуваното гражданско дело в Окръжния съд - Пловдив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във