Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Синдиците се развъртяха в ТV 7 и NEWS 7

Радослав Миленков в журналистически обръч.

Служители на частния съдия-изпълнител Неделчо Митев, придружени от полицаи, буквално нахлуха в сряда сутринта в две телевизии и започнаха да разкачват сървърите им, които излъчват телевизионния сигнал. Ако бяха успели, телевизиите щяха да са мъртви. Това не се случва в Украйна, нито в някоя африканска държава.  Това се случва в България. Датата е 29 април, часът е 8 сутринта, а обектът е ТV 7 и NEWS 7, чийто собственик "ТВ Седем" е в несъстоятелност, както и един от кредиторите й -  Корпоративна банка (също в несъстоятелност). На нея фирмата дължи 2 млн. евро по взет заем за закупуване на техниката, с която работи телевизията. Същата тази техника по договор за особен залог служи като обезпечение по заема. Дотук добре. Само че от директните излъчвания на телевизията се видя, че присъстващата на изземването Кристина Димитрова, която ту се представя като юрист на Корпоративна банка, ту като служител на съдия-изпълнителя, не иска да започне изземването на техниката по реда на описа, а директно се насочва към сървъра, излъчващ сигнала, който е под №130 в описа. С други думи, Димитрова се е устремила да дръпне тв шалтера. Ясно е, че при подобни обстоятелства неизбежно възникват подозрения, че цялата тази акция не е с цел да бъде събрано и опазено имуществото, заложено в полза на банката, а да бъде извършена наказателна акция срещу самата телевизия.

Светлина по въпроса можеха да хвърлят синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев, но те "благоразумно" се скриха от медиите. Вместо това премиерът Борисов вкара в обяснителен режим председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, който назначава въпросните синдици. Миленков реагира светкавично и още в 16.00 ч. даде специална пресконференция по темата. На нея той заяви: "Фондът е най-големият кредитор на Корпоративна банка и аз като негов председател трябва да защитавам неговите интереси. В момента синдиците на банката са предприели

мерки по изпълнение по Закона за особените залози

на имущество, което е собственост на ТV7."

Миленков изброи накратко кореспонденцията между синдиците на банката и фирмата длъжник, която е собственик на телевизията. През последните десет месеца (период, който включва и работата на квесторите) са разменени множество писма и са проведени няколко срещи между представителите на длъжника и банката кредитор. Според Миленков е имало и няколко покани за срещи за оглед и опис на заложеното имущество. В края на 2014-а пред банката е поет ангажимент за частично плащане, който не е изпълнен. През януари 2015-а кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. На 20 февруари е имало среща, на която са обсъдени

възможности за разсрочено плащане

на дълга, като първата вноска е обещано да бъде направена на 15 март. Това плащане, според Миленков, не е било извършено. "Явно опитите за намиране на взаимноприемливо решение за кредитора и длъжника не са дали резултат и затова на 14 април синдиците са връчили, чрез частен съдебен изпълнител Неделчо Митев, покана за доброволно предаване на заложеното имущество" на "ТВ Седем", обясни Миленков. Според него пристъпването към тази предвидена в закона мярка е с цел да се защитят правата на кредиторите на Корпоративна банка. Миленков специално подчерта, че принудително изпълнение върху обезпечения се извършва всекидневно в България, тъй като често те са единственият начин, по който кредиторите могат да си съберат вземането от длъжниците.

Противно на казаното от шефа на фонда обаче няколко часа по-късно изпълнителният директор на телевизията Кирил Благоев заяви, че на Корпоративна банка са правени

предложения TV7 да започне да плаща дълговете си

но е й било отказано. Според него представител на потенциален инвеститор е обявил, че има готовност да започне да погасява дълговете на телевизията до тяхното пълно изплащане.

Ясно е, че между твърденията на Миленков и на изпълнителния директор на телевизията Благоев има разминаване, изясняването на което може да стане само ако се види кореспонденцията по случая. Що се отнася до намеренията за плащане, по принцип те се правят писмено до кредитора с ясна оферта за начина и сроковете и с предложение за откриване на специална сметка (ескроу сметка) с първоначална сума по нея, която да е в полза на кредитора. Само при тези обстоятелства може да се твърди, че длъжникът иска да си плати, но кредиторът не му ще парите, а се е прицелил в активите му. Но това е по принцип.

Ако се върнем на темата с ТV 7, журналистите напълно логично попитаха Миленков защо синдиците са започнали да събират вземанията на банката от TV7?

Телевизията ли е най-големият длъжник?

Разбира се, че не. В списъка на длъжниците има много фирми, които имат да връщат на Корпоративна банка по 40, 50, че дори и по 100 млн. лева. Радослав Миленков обясни, че ако се прочетат докладите на синдиците, от тях ще се види, че има множество предприети действия срещу голям брой длъжници. Само че случаят с ТV7 е единственият известен до момента, по който се стига до принудително изземване на заложеното като обезпечение имущество. И точно затова нещата изглеждат подозрително.

Миленков поясни също, че подобни действия се предприемат нерядко и като натиск длъжникът да започне да погасява задълженията си. И пак според председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете решението за това срещу кой длъжник първо да започне принудителното изпълнение зависи и от факта какво обезпечение е дал той в полза на банката. "Често длъжниците не разполагат с имущество и обезпечението, което са дали, е неликвидно. По тази причина започването на принудителни процедури срещу тях е свързано единствено с разходи. А в случая с телевизията явно не е такъв", коментира Миленков. И тук изниква въпросът

доколко целесъобразно в случая е такова принудително събиране

спрямо телевизията. В момента тя е работещо предприятие, генерира приходи и има някаква стойност. В момента, в който техниката й бъде отнета, тя престава да работи и стойността става отрицателна, защото престава да гарантира приходи, а задълженията й остават. В същото време въпросната техника, към която Корпоративна банка има законни претенции, не е нужна на банката. Ако няма купувач за нея, банката ще има само разходи за охраната й. А такъв купувач очевидно няма. Нещо повече, няма актуална оценка за стойността на тази техника, на базата на която тя евентуално да бъде изнесена за публична продан.

В този ред на мисли операцията срещу телевизията изглежда напълно неефективна по отношение на нейния кредитор Корпоративна банка и само засилва подозренията, че тя е поръчкова и цели унищожаването на телевизията. Защото много по-ефективният и за банката вариант е

техниката да бъде оставена на отговорно пазене

в телевизията. Тя да продължи да работи с нея, да генерира приходи  и да продължи да бъде работещо предприятие с някаква стойност. През това време синдиците на банката имат възможност да възложат оценка на тази техника и на базата на нея да търсят купувач, ако дотогава не се появи кандидат за телевизията като работещо предприятие. По този начин интересите на всички страни в казуса ще бъдат защитени. Защото на банката не й трябват нито телевизия, нито сървъри, а живи пари. Вместо да предприемат този елегантен подход, синдиците са действали по отношение на телевизията като слон в стъкларски магазин.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във