Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СКАНДАЛЪТ В ДАНС Е ПРИМЕР ЗА ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНИТЕ

Николай Аврамов Свинаров роден е на 6 май 1958 г. в Шумен. През 1982 г. завършва право в Софийския университет Климент Охридски. От 1984 е адвокат в Търговище, а от 1985 - в София. На 24 юли 2001 г. е избран за министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Понастоящем Свинаров е депутат, председател на Българска народна демокрация.

Г-н Свинаров, скандалът в ДАНС вече няколко седмици се опитва да довърши спокойствието в тройната коалиция и да промени управлението на страната. За какво е той - за неправилно прилагане на законите или е борба за надмощие между различните политически групи в БСП?
- Скандалът в ДАНС е типичен пример за лошо изпълнение на законите. Както и за липсата на парламентарен контрол. Знаете, че още в закона за създаването на агенцията пише че, трябва да има постоянна комисия, която да контролира дейността й. Истината е, че управляващите се опитаха чрез анкетна комисия да потушат скандала.
Когато една служба търси зависимости, водещи до нарушаване на законите, няма как в тези зависимости да не участват различни български граждани, като например представители на бизнеса. Ето защо в предмета на дейност на анкетната комисия сме посочили и политици, и представители на медиите.
За нас проблемът не е в това, че са подслушвани депутати. Те са като всички български граждани.
Основният проблем са не имената, които излизат от тези разработки, а дали събраната информация се използва законно. Лошото обаче е, че не получаваме отговор на нито един от въпросите, които поставяме. Не получаваме и отговор на въпроса коя е изтеклата класифицирана информация.
Много е лесно всичко да се оправдава с класифицирана информация, но дайте да я видим коя е и наистина ли е изтекла. И ако изтича информация, тя не може да изтече нито от мен, нито от вас, а от служители на службата. Ами намерете си ги тогава!
Това означава ли, че заместник-председателят на ДАНС Иван Драшков е пожертван залудо, защото за никого не е тайна, че той е професионалист в българското ФБР?
- Не знам дали освобождаването му е неоправдано. Ние просто нямаме достатъчно информация. Със сигурност Драшков е освободен по доста неясен начин и без някаква сериозна аргументация. Аз лично, като бивш председател, а сега член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, така и не разбрах точно какво се е случило. Смятам, че колегите ми, които не са в час с работата на комисията, съвсем пък не разбраха за какво точно става реч.
Според вас каква е формулата за решаване на проблемите в ДАНС?
- Само със структурни промени няма да се решат проблемите в Държавната агенция Национална сигурност (ДАНС). БНД не е за закриване на ДАНС, каквито предложения се чуват все по-често напоследък. ДАНС е нова структура, която има още време да докаже себе си. Ако тя не отговаря на стратегията за национална сигурност, то това значи, че агенцията трябва да се преструктурира, но преструктурирането не бива да бъде самоцел. Основната цел, върху която трябва да се съсредоточат действията в тази насока, е прекъсване на всички връзки между черната, сивата икономика и организираната престъпност. Една от мерките в сферата на вътрешната сигурност и свързана с дейността на ДАНС е нов закон за цялостно регламентиране на използването на специалните разузнавателни средства.
Подготвя се Закон за специалните разузнавателни средства (СРС). Правителството има проект, който скоро ще разгледате. Вие като член на вътрешната комисия какви забележки имате към проекта и защо трябва да се прави нещо ново?
- Основните бележки към закона, а и към законите изобщо е това, че не се изпълняват. Една от най-разпространените версии, която, докато бях в изпълнителната власт, много ми харесваше, е колко ни били лоши законите. Сега обаче от три години съм депутат и разбирам, че големият ни проблем не в това, че законите са толкова лоши. Те са синхронизирани с правните норми на Европейския съюз. Проблемите на законите са, че не се изпълняват. Имаме например закон за Държавна агенция национална сигурност (ДАНС). В този закон има изричен текст как се създава специализирана комисия - парламентарна. Сега управляващите искат да създават подкомисия. Това е не само нарушение на закона. Според мен те се притесняват най-вероятно от действен парламентарен контрол. Защото подкомисията, която наистина се предлага да бъде изградена на паритетен принцип, не може да взема решения. Такива се вземат от голямата комисия, където има ясно мнозинство на управляващите.
Това обаче е в нарушение на закона и след усилени разговори през последните дни, надяваме се, че от тройната коалиция ще разберат, че като управляващи имат интерес от парламентарния контрол. Темата е доста по-широка, а що се отнася до конкретния въпрос за измененията в Закона за специалните разузнавателни средства ...
Дават се правомощия на министъра на правосъдието Миглена Тачева за много неща...
- На управляващите им е по-лесно изпълнителната власт да контролира изпълнителната власт. В нашата конституция, ако щете и от Монтескьо насам, разделението на властите е направено, за да се контролират взаимно. Когато Миглена Тачева като министър оглавява един тричленен съвет - контрол по целия механизъм - от разрешаването до ползването, съхранението и унищожаването на специални разузнавателни средства, това е контрол на изпълнителна власт над изпълнителна. Защото СРС-та се разрешават от съда, но се реализират в рамките на изпълнителната власт.
Това по-скоро е контрол на един човек над цялата тази, ако мога да се изразя така, машина?
- В известен смисъл - да, и пак опираме до темата за парламентарния контрол. Неслучайно Българска нова демокрация честичко напомня, че България е парламентарна република.
Парламентът трябва да прави две основни неща - законодателство и контрол. В законодателно отношение 99% от законите са вносители от Министерския съвет, което при сегашната структура изглежда оправдано, защото целият ресурс - и експертен, и всякакъв, се намира в Министерския съвет. Те пишат законите. Депутатите натискат копчета и приемат. Това никъде го няма в европейските държави. Там целият експертен и какъвто и да е ресурс се намира в парламента и затова европейските държави са парламентарни републики.
Втората основна функция за контрола вече я коментирахме. И в двете си функции парламентът в България не се изявява като такъв.

Защо точно сега учредявате партия Българска нова Демокрация (БНД) в Кюстендил?
- Преди два месеца стана факт съдебната регистрация на партията и в страната започнаха поредица от събрания. Най-напред общински, а след това и областни. Нашата политическа цел е да приключим до края на този месец с областните събрания. Едва ли ще успеем във всички области на страната, но поне в две трети дано да стане до края на месеца. Известно е, че нашият най-важен орган на партията е Съветът на регионите, а в него по право са председателите на областните структури. Така че в края на октомври се надяваме да свикаме и Съвета на регионите.
Още при учредяването на партията на национално ниво ние се обявихме като партия на регионите. Надявам се да го реализираме. Неслучайно работим много усърдно като парламентарна група, а и като партия за българските граждани като регионално разположени, и българските граждани като потребители. Това са две от основните линии, по които работим.
Смятате ли, че ще успеете да прокарате в готвения Закон за политическите партии вашата идея да няма таван при даренията?
- Не вярвам, че ще успеем, тъй като няма да имаме мнозинство. Ако аз имам фирма, можеща да дари един милион, естествено е, че ще намеря и тези 100 души, на които да им дам да преведат по 10 000 лева. Така че - да се опитваме чрез такива забрани за финансиране за мен не е истинският механизъм.
Механизмът трябва да бъде с много разширен контрол от Сметната палата, що се отнася до политическите партии. Известно е, че те в една значителна степен финансират своите дейности не по банковите сметки, които са обявили. Питам този контрол кой да го реализира. Кога Сметната палата може да се произнесе по кешови плащания във връзка с каквато и да е политическа кампания? Липсата на възможност за пълен контрол от Сметната палата всъщност е основният дефект.
Опцията заличаване на партии притеснява ли ви?
- Това е нормално, за мен грешка е в България да има толкова много партии, като 350 не са участвали в избори от 20 години.
Предстоят ви парламентарни избори, как ще действате, след като приключите събранията по учредяване на структури в страната?
- Искаме да получим собствена идентификация и, както се казва, да ни има на политическия пазар. В момента, когато сме под един процент, не можем да твърдим, че ни има на политическия пазар. И структурно и организационно, а и политически трябва да поработим. Целта ни е до края на годината да получим такава идентификация и да достигнем нива според социологическите проучвания.
С какво ще бъдете по-различни от другите ?
- Много сложен въпрос. Всички сме свидетели, че обществено-политическият живот в страната се деидеологизира и в тоя смисъл деполитизира. Сигурно звучи много грубо. Деидеологизирането е факт, защото аз твърдя, че автентично десните, т.е хората богати и с пари, са най-вече в БСП и ДПС. Те са автентично десни, а идеологията им е лява. Деидеологизирането е същностен въпрос - за това са отговорни в общественополитическия живот, но и тези, които държат чрез стари методи и механизми, да продължават да управляват.
Разговора води Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във