Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Скептично за ПТП-тата

Да бъдем много по-остри в законодателното правораздаване! С този оксиморон вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов опита да тушира тази седмица мъката на хора, изгубили свои роднини в катастрофи. Баналната несъвместимост на понятията в това словосъчетание би останала поредният цветанов бисер, ако наред с активността на управляващите по въпроса за ПТП-тата не лъсваше и нищетата на българското законодателство, а и на нашето правораздаване.


Внезапното втурване в проблема със смъртоносните пътнотранспортни произшествия стана с няколко предложения за промени в Наказателния кодекс(НК)и Наказателнопроцесуалния кодекси(НПК), които потъналите в скръб роднини на жертвите трябваше да осмислят на мига. МВР и прокуратурата подхвърлиха наистина апетитен залък, но пропуснаха да кажат, че той няма да задоволи глада за справедливост и възмездие. Предложените от вътрешното ведомство поправки целят ефективно наказване на причинителите на пътнотранспортни произшествия, но ще го постигнат само частично, защото са ограничени и лесни за заобикаляне.


Най-предъвкваната промяна предвижда премахване на възможността за сключване на споразумение при транспортни престъпления, съпроводени със смърт или с тежка телесна повреда. И оттук


започва законотворческата каша

която МВР забърква, без много да му мисли. При сегашната уредба на института на споразумението то е неприложимо само за тежки умишлени престъпления. Но огромното мнозинство от ПТП-тата (както най-безобидните, така и онези, при които е причинена смърт или тежка телесна повреда) са престъпления, извършени по непредпазливост. Това е безспорно и никой не може да вини съдебната практика, че ги определя като такива. В 99.99% от случаите дори най-пияният и безотговорен шофьор няма намерение да убие някого, катастрофирайки тежко с риск и за своя живот.


Абсолютната забраната да се сключва споразумение в такива случаи е като да изгориш юргана заради бълхата. Споразумението си има добри страни и те трябва да се използват, но заедно с това да се затворят другите пробойни в закона. На първо място, се налага да се регламентира задължителното участие на наследниците на жертвата в тази процедура. Тяхното съгласие за договореност трябва да върви наред с това на прокурора и на защитатата. Така ще бъде гарантирано, че хората, които понасят най-тежките последствия от трагичния инцидент, са премислили ползите и вредите от подобна развръзка на делото.


На второ място, трябва да се разшири обхватът на ал.3 в чл. 381 от НПК, според която: ако с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. В повечето случаи тези вреди представляват само стойността на разрушената кола на загиналия и са в размер на няколко хиляди лева. Голямата загуба са не тези вреди, а смъртта или осакатяването на жертвата. Именно тези неимуществени вреди, популярни като кръвнина, следва да бъдат добавени към имуществените, за да бъде одобрено споразумението от съда. Това условие би трябвало да отпада само при изричен отказ на наследниците, който да бъде вписан в споразумението. Коректното включване на всички вреди в него ще е изцяло в тяхна полза, тъй като ще им спести необходимостта да предявяват граждански иск.


Ако институтът на споразумението бъде променен в тези два пункта, възможността чрез него да се определи наказание под най-ниския предел или наказанието да бъде заменено с по-леко по вид не би била проблем. Ако засегнатите участват в споразумението и дадат съгласието си за размера на наказанието и ако бъдат обезщетени или обезпечени за всички нанесени им вреди, те не биха имали правен интерес да настояват за тежко наказание от рода на лишаване от свобода за причинителя. Такъв интерес не би имало и обществото, тъй като той признава вината си. Ще бъдат избегнати и негативите на сегашното правило, че при споразумение може да се определя наказание под минимума, дори ако не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са изискванията в чл.55 от НК.


Между юристите веднага се заговори, че


предлаганите промени са популизъм

тъй като при липсата на възможност за постигане на споразумение близките на жертвите ще се оплакват от продължителността на делата. Те ще преминават през трите инстанции, а в наши условия това по правило означава липса на правосъдие. В същото време остават достатъчно възможности за налагане на несъразмерно ниски наказания - както за такива под минимума по чл.55, така и по реда на съкратеното съдебно следствие, при което обвиняемият признава фактите и обстоятелствата, а съдът ползва протоколите от досъдебното производство, без да събира нови и да провежда повече разпити. При тази процедура съдът намалява наказанието лишаване от свобода с една трета под определеното от общия ред. А в случаите, когато са налице едновременно многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, но пък и се прилага съкратено съдебно следствие, съдът работи по правилата, които са по-благоприятни за дееца.


Остава и възможността за налагане на т. нар. условни присъди, при които съдът отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако самото наказание е лишаване от свобода до три години. Условията за това са лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а съдът да намери, че за постигане на целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително той да влиза в затвора. Вместо да се ограничи приложното поле на условните присъди, които обезсмислят процеса, минал през всички инстанции и траял години, се предлага да се премахне възможността за бързо постигане на справедливост, която удовлетворява всички страни. Условните присъди ще продължат да се налагат масово, но при общия ред и при досегашната липса на конкретни предпоставки. А юристи ветерани, практикували преди началото на прехода, недоумяват откъде се е взела сегашната разхайтена и неадекватна съдебна практика за условно осъждане.


За разлика от ентусиазирания Цветанов заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов изрази скептицизма си за ефекта от промените. Според него предложенията са краткосрочни и не могат да решат ситуацията на пътя. Но могат да допринесат за решаване на проблемите. Анастасов беше и по-конкретен, заявявйки пред медиите, че с това решение не се слага точка на условните присъди. Заместник-директорът на Охранителна полиция комисар Алекси Стратиев пък изненада всички с констатацията, че в последните години драстично спадат произшествията на пътя, особено на катастрофите след употребата на алкохол. По този показател стоим добре в Европа - едва около 4% от катастрофите у нас са причинени от пияни шофьори. Този нисък процент звучи невероятно. Но заслужава внимание друга констатация на Стратиев - че високата скорост и липсата на шофьорска книжка са начело в списъка на причините за ПТП в страната. Какви ли ще са данните за наложените наказания, ако съдът и прокуратурата предоставят статистика за това колко причинители на тежки катастрофи са осъдени и какви наказания са им наложени?!


nbsp;


nbsp;


Съчетанието от половинчати законодателни мерки и оправдателен уклон в правораздаването навява единствено песимизъм. Опитът на Цветанов да разсее мъката на близките с примера, че наскоро в Бургас имало произнесена осъдителна присъда за катастрофа, удари на камък. Те репликираха вътрешния министър, че присъдата е само година и два месеца. Несъразмерна беше и реакцията на управниците спрямо безумната изцепка на заместник главния прокурор Валери Първанов, който изтърси седмица по-рано на предишна такава среща, че шофьорите убийци получават условни присъди, защото затворите са пълни.


Заместникът на Борис Велчев беше порицан както от него, така и от Цветанов и Атанасов, но никой от тях не призна, че Първанов е казал всъщност истината за наказателната политика у нас. Вярвали, че това не е постоянното му мнение и че ще намери сили и време да се срещне със засегнатите от изказването му. Те пък заявиха, че не приемат извинението му чрез интернет страницата на прокуратурата. И че вече не очакват да им се извинява, а да си подаде оставката. Как да накараме прокуратурата да ни обърне внимание? Искаме главният прокурор и заместникът му да се изправят срещу нас и да ни кажат що е морал за тях!


Но нашите магистрати не обичат подобни срещи. Потвърди го и Цветанов с думите, че много пъти е настоявал за срещи на съдии и прокурори с пострадали от престъпленията, но това все не се случвало.


Как ще бъде решен въпросът с транспортните престъпления в бъдещия нов Наказателен кодекс е пълна мъгла. В последните години от средите на съдебната власт се чуваха дори подмятания, че пътните произшествия по непредпазливост нямат място сред наказателните състави и трябва да отпаднат от НК, като бъдат санкционирани с административни санкции. При тази липса на ред и дисциплина по пътищата това едва ли ще стане, но пък ще бъде компенсирано с липса на ефективни наказателни санкции.


nbsp;


Наред с премахването на възможността за споразумение при ПТП, довело до смърт или тежка телесна повреда, предложените промени предвиждат прокуратурата да може да наложи забрана на обвиняемия да напуска страната. Обяснението за прилагането на това правомощие и спрямо извършители на непредпазливи престъпления е чисто прагматично - има случаи на избягали в чужбина, които не могат да бъдат открити, за да бъдат изправени пред съда.



Предлага се и въвеждане на нови квалифицирани състави. Сега деянието се наказва по-тежко, ако е извършено в пияно състояние, след употреба на наркотици, настъпила е телесна повреда, смърт на повече от един човек или деецът е избягал от местопроизшествието. Идеята е това да става и в случаите, когато деецът е шофирал без книжка, катастрофата е станала на пешеходна пътека или при забраняващ сигнал на светофар. Увеличават се и размерите на наказанията лишаване от свобода и се въвежда минимум - санкцията става от една до пет години, а при особено тежки случаи - от две до осем години. Така ще отпадне възможността за налагане на пробация. Предлага се промените да влязат в сила от деня на обнародването. Управляващите обещават това да стане до месец.


Председателят на парламентарната транспортна комисия, която ще е водеща по законопроекта, Иван Вълков увери, че кръгът от квалифицирани състави ще бъде допълнително разширен с предложения на роднини на жертвите. Те искат ПТП с причинена смърт или осакатяване да бъде наказвано по-тежко и когато е станало в пешеходна зона, на тротоар или изобщо при отнето предимство на пешеходеца. Одобрена беше и добавката на Цветанов да се прибавят и катастрофите на спирки на градския транспорт, както и тази на Анастасов при превишаване на скоростта с повече от 50 км/ч над допустимата. Те пък се съгласиха, че в Наредба № 30 на МВР трябва да се внесе спешна промяна, тъй като изискването за взимане на кръвните проби от лекар, а не изобщо от медицинско лице, води често до отпадането им като доказателство в съда. От Българската асоциация на пострадалите от катастрофи пък предлагат промени в Закона за движението по пътищата, с които да се предвидят много по-ефективни административни санкции - по-високи глоби, лишаване от право на управление на МПС, задържане в поделенията на МВР за срок от 5 до 15 дни.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във