Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЛАГАТ БРЪМБАРИ И ЗА ДАНЪЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ?

Проектът на прокуратурата за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс предизвика оживена дискусия между представители на държавното обвинение, съдилищата и Висшия съдебен съвет по време на кръглата маса в четвъртък (16 октомври).
Едно от интересните предложения за изменения на кодекса бе заложено в разпоредбите на чл.146, ал.1 от НПК. Новото в него е, че органът, който назначава експертиза, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване. Досега НПК предвиждаше, че това може да става само в случаите, когато такива не е било възможно да се набавят по друг начин.
Безспорно най-оживени коментари предизвика идеята Наказателно-процесуалният кодекс да предлага възможността да се използват специални разузнавателни средства и при престъпления против данъчната, финансовата и осигурителната системи. Говорителят на Окръжната прокуратура в Пловдив Даниела Начева защити подобна промяна с думите, че това ще подпомогне бързината и ефективността на разследването.
Веднага след тези думи се намеси заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, който с насмешка заяви: Искам да видя как ще се разкриват финансовите далавери по телефона!
В тон с това изказване беше и коментарът на заместник-министъра на правосъдието Бойко Рашков. Той припомни от своя страна, че СРС-та се използват само в случаи, при които няма други способи за разкриване на престъпна дейност. Не смятам, че това е добра политика. Нима за някой, който не си плаща данъците, няма друг способ да бъде разкрит?, риторично попита Рашков.
Всички присъстващи обаче се обединиха около един проблем, заради който куца ефикасността и бързината на правораздаването през последните години - честото заболяване на адвокати. Според заместник главния прокурор Валери Първанов Наказателнопроцесуалният кодекс трябва да затегне дисциплината сред защитниците.
Имаше предложение от работна група по изменение и допълнение на НПК до три дни преди заседание заболелият адвокат да уведоми съответния съдебен състав, че няма да може да се яви. За съжаление идеята не беше добре обмислена и по-късно беше отхвърлена, припомни Първанов.
Причините за провала на това предложение заместникът на Борис Велчев представи под формата на въпроси: Защо точно три дни преди делото? Това е крайно скъсен срок, в който няма възможност да бъдат уведомени всички страни по делото, вещи лица, свидетели. Освен това дали разноските по отлагането на делото отиват за сметка на заболелия адвокат? Ако пък той наистина уведоми съда в този срок какво произтича, запита риторично Първанов.
Някак си съвсем закономерно темата не мина и без още един отлично познат аргумент - желанието на прокуратурата освен упълномощен адвокат от обвиняемия да му се назначава и служебен такъв, който да замества упълномощения, в случай че той се разболее на някое от заседанията.
Явно този проблем вече е дошъл до гуша на държавното обвинение. Гневната реакция на Първанов доказа това твърдение. Колко пари струва осигуряването на подобни служебни защитници, които ще осигурят нормалното протичане на съдебния процес? А колко пари ще изхарчи държавата за отлагане на дела и разноските по тях?, разгневи се заместник главният прокурор.
Коренно различна позиция по въпроса зае заместник-шефът на ВКС Румен Ненков. По думите му не само адвокати, но и подсъдими, свидетели и вещи лица заболявали често, като по този начин спъвали бързината на съдебните процеси. Затова сега ще хвърля топката в полето на прокуратурата. Ами хванете някой лекар, издал фалшив болничен лист, вкарайте обвинителен акт срещу него в съда - разлюти се Ненков, след което продължи: Много сигнали сме пускали до адвокатурата за недобросъвестно отношение на някой защитник. Дори се учудих последния път от реакцията им, понеже спряха правомощията на адвокат за една година, заключи заместникът на Лазар Груев.
От своя страна Валери Първанов лансира и други две добре познати предложения за промяна в НПК. А именно - да се използва като доказателство в съдебна фаза информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства, когато обаче те са изискани от прокурорите при оперативна разработка и засягат защитата на националната сигурност.
Другата е, когато полицаи задържат някой с наркотици или пък с незаконно оръжие, да имат право да ги изземват, вместо да водят бандитите в РПУ, където да ги разпитват и съставят протокол, за да стане ясно, че наистина са сгащили бандита. Макар и някои да кажат, че по този начин ченгето се превръща в следовател, именно работата на разследващия полицай ще улесни фазата на досъдебното производство, смята Първанов.
Заместникът на Борис Велчев заяви, че това действие е в услуга на търсенето на обективната истина. Той обаче призна, че среща сериозни опоненти на тази идея, най-вече в лицето на адвокатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във