За по-малко от седмица двама от най-първите мъже в България - президентът и главният прокурор се видяха и си поговориха с майките на загиналите деца пред дискотека Индиго на 21 декември 2001 година. Пръв Георги Първанов се усети, че от трагедията са минали (вече) цели 100 дни. На 5 април (петък) той широко отвори вратите на Дондуков 2, като покани на срещата главния прокурор Никола Филчев, главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, единия от и.д. директорите на Специализираната следствена служба Румен Георгиев, главния секретар на Министерския съвет Севдалин Мавров и представител на Столична община. Ние наистина дължим отговор на майките и обществото какво става сто дни след трагедията. Дали всички виновни ще получат своето наказание? Дали ще можем да дадем достатъчно категорични знаци, че ще направим необходимото, за да не допуснем повече подобни трагедии, или да ги сведем до минимум? Дали ще дадем много ясен знак, че ще има възмездие за бандитите, за всички, които са решили, че може безнаказано да печелят за сметка на живота и здравето на нашите деца?Това са само част от риторичните въпроси, които президентът Първанов с драматичен патос зададе в началото на срещата и на които, съвсем естествено, не получи никакви отговори. За сметка на това обаче всички присъстващи успяха да се обединят около въпиющата необходимост от законодателни промени и от разработване на цялостна програма за опазване живота и здравето на децата, гласи изявлението на юридическия секретар на президента Пламен Киров, с което той задоволи журналистическото любопитство. Пред очите и ушите на обществото Пламен Киров обеща, че в рамките на своите конституционни правомощия президентът ще настоява пред изпълнителната власт такава програма в максимално кратък срок да бъде налице и да бъдат предприети необходимите законови промени. Но още със следващото си изречение оцапа работата. Доказвайки тезата на Параграф 22 (публикувана още на 5 януари т.г.), че трагедията в Индиго е факт не заради липсата на съвременни закони, а заради пълната вакханалия и престъпен непукизъм на държавните институции и общинските администрации по отношение на дискотеките, кръчмите и баровете.Разбира се, най-важно е законите да се спазват. Защото, ако се спазваха законите и редица наредби по тяхното приложение, тази трагедия нямаше да се случи, обяви с апломб Пламен Киров. На 8 април (понеделник) главният прокурор Никола Филчев също сбра при себе си майките на децата, загинали в Индиго. На срещата отново присъства главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, а спецследствието (което се занимава с разследването на трагичния инцидент) бе представено от другия и.д. директор - Румен Андреев.Както се полага в подобни случаи, присъствието на обвинителното ведомство бе на най-високо равнище: главният прокурор и двамата му заместници - Христо Манчев и Цони Цонев. Ето точно тук, след тази среща, се случи нещо неочаквано, нещо сензационно. Главният прокурор за първи път, откакто е на този пост (от февруари 1999 г.), публично обяви, че спецследствието може да служи и за нещо друго, а не само за извинителна бележка за тоталния ступор, в който е изпаднала съдебната система. По-мнителните обаче моментално откликнаха на сензацията и успокоиха присъстващите, че не става дума за заравяне на томахавката на войната между прокуратура и следствие, а за презастраховане. И... набелязване на поредния главен виновник при евентуален провал. Искам разследването да се извърши бързо и качествено и да се потърси отговорност от виновните лица. Майките искат справедливост и вярвам, че Специализираната следствена служба ще си свърши работата, каза след срещата Филчев. С тези думи на главния прокурор уникалността на събитието бе изчерпана и всички подкараха познатата песен: ще направим проверка на де що има дискотеки, барове и кръчми, ще предложим промени в законовата уредба, ще накажем сурово виновниците. Ако всички нелепици около трагедията в Индиго се изчерпваха единствено с поредната порция обещания, изсипани върху нещастните майки от най-високо място, щяхме да махнем с ръка и да продължим да се правим, че вярваме на някого. Няколко случки обаче, разиграли се между двете височайши мероприятия, ни карат да си мислим съвсем други неща. Много тъжни и много неприятни. И едно от тези неща е, че за пореден път ни вземат за балъци, които ручат доматите с колците.На 5 април (петък) по обед МВР се похвали в ИНТЕРНЕТ-страницата си, че специализираната операция за проверка на дискотеки и увеселителни заведения, извършвана по разпореждане на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, продължи вчера на територията на страната. Проверени са общо 1931 обекта, сочат данни от ДНСП.Според хвалбата в Пловдив, са изръшкани 205 обекта, в Хасково - 105, в София и Смолян - по 103, във Варна - 101, в Кърджали - 95, във Велико Търново - 94, а в Русе - 89 кръчми и дискотеки и нощни клубове. При акцията полицаите констатирали 227 нарушения, свързани с лицензионни права, разрешителен режим, неспазване на работното време и присъствие на малолетни и непълнолетни без придружители в късните часове. На нарушителите са съставени 178 акта, издадени са и 66 полицейски разпореждания и констативни протоколи по Закона за МВР. На 7 април една частна телевизия излъчи репортаж от въпросната специализирана проверка в София. Камерата успя да се промъкне само в две от кръчмите, посетени от полицаите, в третата - т.нар. миксклуб Спартакус (в подлеза на бул. Цар Освободител пред Софийски университет) журналистите не бяха допуснати. И какво видя нормалният средностатистически зрител в този репортаж? Потресаващи кадри: където и да влязоха ченгетата - всички присъстващи (включително и десетина-петнайсет леко фиркани и разнежени пубери) им ръкопляскаха и вдигаха тостове за тяхно здраве или се лигавеха пред обектива като стой, та гледай. Тук няма да си говорим обаче за възпитание и уважение към блюстителя на реда. Или за пък тоталната липса на респект, който въпросният блюстител би трябвало да вдъхва. Думата ни е за онова, което не бе запечатано на лентата - опразнените и затворени кръчми, в които се продава алкохол на малолетни и непълнолетни. Просто защото такива обекти нямаше.Третото събитие се случи след срещата при главния прокурор. При обявяването на мотивите за новата масирана проверка се разбра, че прокуратурата е установила, че три столични заведения - Ялта, Спартакус и Йолита, работят в нарушение на законите и наредбите. Какво гнило има тук ли? Най-напред - дискотека Ялта няма как да работи в нарушение на нещо си, тъй като тя от половин година е в изключително сериозен ремонт. В този случай прокуратурата трябва да работи не в посока редовни лицензи и разрешителни, а да се поразрови около приватизацията на популярното заведение. Най-малкото защото то е било собственост на Софийския университет Свети Климент Охридски, деактувано е през 1997 г. от тогавашния областен управител на София Веселин Стойков и моментално е продадено от столичния градоначалник Стефан Софиянски на Младежка кооперация Ялта (собственик и на окървавената дискотека Индиго).Второ - миксклуб Спартакус се намира, както казахме вече, в подлеза пред Софийския университет. Там, където са бинго Ялта, кино Ялта и какво ли не още, собственост все на скандалната младежка кооперация. Според информирани, всички обекти в този подлез също имат нещо общо със Софийски университет, тъй като са на негова земя. Как и защо са дадени на МК Ялта знаят кметът Софиянски и бившето ръководство на университета, начело с ректора проф. Иван Лалов.Трето - най-малко от пет години и половина се знае, че дискотека Йолита в Студентския град е едно от депата за търговия с дрога и че там... възрастови и полови ограничения няма. Но, както си личи днес - никой нищо не прави по въпроса.И още - в бъдещата масова проверка на законността на всички дискотеки и заведения, където се събират млади хора, освен министерствата и институциите, които имат отношение по въпроса, щяла да се включи и... полицията.Докога бе, джанъм, с тия проверки? - би възкликнала средностатистическата българска баба. И ще е права. Най-малкото защото бъдещата масирана операция ще е трета или четвърта по ред, откакто се случи трагедията в Индиго. Както се казва - на полицаи и данъчни толкова им се услади да проверяват законността на дискотеките и нощните клубове, че като нищо човек може да си помисли нещо по-задно: че вътре или ги черпят на корем, или им разрешават да си оплакнат очите с нещо по-засукано, или всички масово са се изпокарали с жените си и затова работят само нощем.Болезнената истина обаче е друга - никой не смее да навие ръкавите си до лакът и да бръкне в гнилоча, наречен нощен живот. Защото собствениците на всички елитни и незаконни заведения се знаят. Те обаче винаги са били недосегаеми и такива ще си останат. Ето, главният прокурор например обеща пред майките на загиналите деца, че никой няма да остане извън кръга на разследването, което трябва да приключи до 20 май. Според законите в нормалния бял свят, а и в нашия, отговорност за безопасността на едно заведение носят едновременно и по отделно управителят и собствениците на въпросното заведение. Управителят - защо той е човекът, който всекидневно се грижи посетителите във въпросното заведение да влязат и да си излязат здрави и читави.Със собствениците на заведението нещата също са ясни - те гарантират пред държавата (и обществото), че заведението е законно и отговаря на абсолютно всички изисквания за безопасност на посетителите. А в случая Индиго всичко е незаконно, макар обвиняемият да е само един. Още от сключването на първия договор между МК Ялта и бившия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски през 1999 година. Абсолютно всичко.Всъщност - ако някой наистина иска да мръдне крачка встрани от предизвестената съдба на случая Индиго - нека поразпита тук-там сред купонджийските среди защо въпросното заведение е известно в София като дискотеката на СДВР. На нас ни отказаха, тъй като всичко било ясно...Е, ние се надяваме, че все един ден шефът на СДВР полк. Румен Стоянов ще обърне внимание на молбата на Параграф 22 за интервю с него (която се подмята някъде по бюрото му повече от месец) и ще успеем да го попитаме какво на него му е ясно по въпроса. Не само за Индиго, разбира се...
