Параграф22 Daily

§22 Анализи

Следствието праща казуса "Вера Су" в ерата на Колумб

Хипотезата, че товарния кораб "Вера Су" се е блъснал в скалите край Яйлата, защото кормчията му е заспал, щеше да е много смешна, ако ставаше въпрос за филм на братята Маркс. Но дори и в този случай щяхме да имаме едно на ум, тъй като в първото десетилетие на 90-те години на миналия век корабоплаването все пак е било добре развито. У нас също, като се има предвид, че първият морски плавателен съд "Азис" е закупен от първото Българско параходно дружество "Провидение" през 1883 година...

 

"Вина със сигурност носят двама души, срещу които има обвинение. Според досега събраните доказателства става въпрос за заспиване на вахтения в рамките на 15-20 минути, което е довело до засядането на кораба. Преди брега е трябвало корабът да завие наляво, но е продължил направо", заяви тази седмица Иво Ангелов от Националната следствена служба.

Твърдението е абсурдно и не случайно бившият вътрешен министър Богомил Бонев "възкликна" ехидно във фейсбук, че "Вера Су" не е кораб от времето на Христофор Колумб.

"Съвременните морски съдове са снабдени с радари, автопилоти, средства за сигнализация, предупредителни системи и какви ли не джаджи за безопасно плаване. Изпратете някой професионалист да разследва, защото ставате за смях", опита се да внесе яснота по въпроса бившият вътрешен министър.

Не е ясно как

призракът на заспал кормчия от Колумбовата епоха

се е появил в главите на разследващите. По въпроса, че е необходим професионален подход към разследването на този инцидент обаче спор няма. И този професионален подход трябва да разбуди дори Дирекция "Ръководство на корабния трафик - Черно море" към Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Тя разполага със система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, т.е.:

- предлага информация до корабите и до външните потребители за движението на корабите в съответните райони;

- подава информация до корабите за състоянието и дейността на брегови служби и съоръжения, свързани с корабоплаването;

- предоставя информация, свързана с метеорологичната обстановка и препоръки към капитана при сложна метеорологична обстановка;

- сигнализира за кораби, представляващи заплаха за морската безопасност, безопасността на човешкия живот или околната среда, както и информация за аварийни случаи.

А във връзка с корабния трафик в района на Черно море, въпросната дирекция

организира движението на корабите

с цел предотвратяване появата и развитието на опасност от авария, сблъскване...

От есента на 2015 г. тя разполага и с една от най-модерните системи за контрол на корабния трафик в ЕС. Тази система е базирана в два брегови центъра - във Варна и в Бургас, реализирана е по проект по Оперативна програма "Транспорт 2007-2013 г." и струва "само"... 40 млн. лв. с ДДС - по линия на Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране.

Освен тези два брегови центъра,

"очи и уши" са монтирани в още 22 обекта по морския бряг. 

Става дума за - радари, телевизионни и термовизионни станции, системи за автоматична идентификация и т.н., които всяка секунда захранват с актуална информация двата брегови центъра. Варненският център контролира трафика в акваторията от нос Емине до Дуранкулак и границата с Румъния, а бургаския център - от нос Емине до устието на Резовска река и границата с Турция.

При такива системи за безопасно плаване, наистина трябва да си кормчия на "Летящия холандец", за да не те види и чуе никой и "безаварийно" да наденеш кораба на скалите край Яйлата. Логичен е и въпросът "Къде са зяпали дежурните оператори в Брегови център "Варна" и дали те също не са спали (уж като вахтения на "Веа Су"), докато екипажът на турския кораб е свършил онова, за което е трябвало да се доближи до скалистия български бряг?"

Инцидентът повдига и куп други въпроси. Например -

за европейските милионите, изсипани в България

уж като външна граница на Европейския съюз. Или пък за същността на т. нар. съвместни действия на нашенската "Гранична полиция" и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (ФРОНТЕКС).

В средата на септември т.г., например, от Европейската агенция увериха, че имат утвърдено и работещо взаимодействие с България. При визитата си тогава, изпълнителният директор на ФРОНТЕКС Фабрис Лежери обясни, че подкрепата е комплексна - наред с охрана на границата, агенцията осъществява тренировъчна дейност за търсене и спасяване на лица, трафик на замърсяващи материали, наркотици и забранени вещества.

Шефът на ФРОНТЕКС имаше предвид

международното морско учение под егидата на агенцията,

проведено в края на юли с любезното домакинство на "Гранична полиция". Направленията са няколко - превенция, установяване и борба с незаконната миграция; търсене и спасяване по море; пресичане на незаконен риболов, изхвърляне на промишлени отпадъци и други трансгранични престъпления. Освен български и румънски кораби, в учението вземат участие и представители на Албания, Грузия, Ливан и Украйна.

Ако разследването на инцидента наистина се провежда професионално, няма как с мълчание да бъде подминат и въпроса "Защо, след като "цивилните" системи за ръководене на трафика в Черно море са проспали отклонението на "Вера Су", бреговите радиолокационни системи за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница на "Гранична полиция" и военноморските ни сили също не са реагирали? Ами, ако вместо азотни торове, на борда му имаше опасни химикали или добре пакетирани наркотици?"

Това са въпросите, чиито отговори трябва да търси Националната следствена служба. А не да ни връща във вековете, когато Америка току що е била открита...

Facebook logo
Бъдете с нас и във